Гробища по върховете и спасителни акции. Надяваме се за Боян Петров, но трудно стават чудеса

Тялото на алпинист край пътеката към върха, по която минават всички катерачи по североизточния маршрут на Еверест. Снимка: mpora

Само чудо може да спаси Боян Петров… 7 дни на височина над 7000 м в разредения въздух, при минус 50 градуса през нощта. А шерпите, тръгнали да го търсят, се върнали – лошо било времето.
Не ги разбирам тези алпинисти. Герои ли са? Хималаите са като гробища, стотици трупове лежат покрай трасетата и катерачите си ги знаят – „господин жълти ботуши“, „индиеца“. Някои са дори известни – трупът на Джордж Малори, за който се смята, че пръв покорил Еверест през 1924 г., но не можал да се върне, е намерен чак през 1999 г. И още си е там.
На Анапурна са се изкачвали 191 човека, 61 загинали, почти една трета. Най-лесен е Еверест – само 223 загинали, а са го изкачили 5656 човека.
Трагични истории много и като погледнеш, колкото героични, толкова и грозни. През 1996 г. група алпинисти от японски университет не иска да прекъсне изкачването си, заради пострадали при буря техни индийски колеги. Колкото и да ги умолявали индийците, японците просто ги подминали. На връщане заварили индийците вече замръзнали до смърт.

Тяло на загинал алпинист край лагер. Снимка: altereddimensions

През 1998 г. бурята разделя американката Франсис Дистефано със съпруга й Сергей Арсентиев и тя остава две денонощия жива на височина 8500 м. 5 узбекски алпинисти минават покрай нея, но изобщо не спират да помогнат. Чак в лагера казали на Сергей къде я видели. Той тръгнал да я търси и никой повече не го видял.
През май 2006 г. – още по-потресаваща случка – покрай замръзващия Дейвид Шарп минават 42-ма алпинисти, включително снимачна група на канала Discovery и никой не му оказва помощ. Всички бързат да извършат собствения си подвиг.
Такива случки има безброй и в повечето случаи решението да оставиш бедстващия е оправдано – иначе рискуваш живота на други.
Успешните спасителни акции всъщност са много редки. Най-известното изключение от правилата е случаят с австралиеца Линкълн Хол, припаднал на слизане от Еверест. Шерпите се мъчат да го свестят оставайки с него 9 часа, но накрая се отказват и го зарязват, за да спасят себе си.

Разрушен палатков лагер от буря. Снимка: от видеокадри

Хол обаче идва на себе си и след 7 часа го намира друга слизаща от върха група. Не тръгват да го спасяват, но му дават чай, кислород и лекарства. Както и да говори по радиото с групата си в базовия лагер. Тъй като Линкълн Хол е един от най-популярните „хималайци“ и състоятелен човек, той не остава без помощ.
Всички експедиции, намиращи се на северната страна, се договарят и изпращат десет шерпи, които да му помогнат. В крайна сметка Хол се отървава със замръзнали ръце – минимална загуба в такава ситуация. Но както споделят после спасителите му, решаващо се оказва това, че успява да се изправи и да ходи сам. В противен случай и най-опитните шерпи водачи са щели да го изоставят.
За да си катерач по тези места изглежда трябва да си безразличен към смъртта. И своята, и чуждата.

(Коментарът е от Фейсбук)

Тяло на алпинист на една от пътеките към Еверест. Опитвали са се да го преместят, но е оставено точно край пътеката и служи за ориентир. Снимка: imgur

`
`
Държавата ли ще плати сметката? Тогава всеки българин трябва да бъде спасен…


Силвия Стефанова

Да се изгубиш, загинеш в планината е твой избор.
Целият държавен апарат е впрегнат за търсенето на българския алпинист, в което наистина няма нищо лошо. Проблемът е, че ако го намерят, сметката, която ще трябва да плати, ще е колосална. Дали застрахователните компании ще покрият тези разходи не е ясно, поради факта, че е тръгнал сам да изкачва, въпреки предупрежденията за лошо време.

Тялото на американската алпинистка Франсис Дистефано-Арсентиев, е покрито по-късно от колеги с американския флаг, но все още е там, на върха. Снимка: mpora

Ако не го намерят, сметката би трябвало да се покрие от неговите роднини и близки, а друга алтернатива е българското правителство да покрие всички сметки. И тогава идва резонния въпрос, защо за едни може държавата да плаща, а за други не? Защо едни могат да бъдат спасявани, а други не?…
Вероятно има и възможност, сметката да се плати от организацията, която е спонсор на изкачването, примерно. Може и застрахователят да плати, но все някой трябва да плати. И ако това е държавата, то тогава тя би трябвало да плаща за всеки български гражданин, нуждаещ се от лечение или каквото и да е…

Тоест, ако сега държавата плати всички разноски по търсенето на алпиниста, то това означава, че всеки един българин трябва да бъде спасен от държавата, всеки един бездомник трябва да бъде подслонен, всеки един просяк трябва да бъде нахранен. Другото е евтин пиар на гърба на човешка трагедия.

(Коментарът е от Фейсбук)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.