Българските медии и политици не виждат антибългаризма в Македония

Премиерът Бойко Борисов при посещението си в Македония заедно с премиера Зоран Заев, председател на управляващата СДСМ (социалистическия съюз на Македония, наследник на бившата Македонска социалистическа партия). Снимка: пресслужба на правителството

В последните месеци се случиха събития, които, дадоха нов, привидно само положителен тласък в българо-македонските отношения. Без да отричаме безспорната положителност, ще хвърлим поглед и върху някои неща, които, убягват на българските мейнстрим медии. Това е нужно особено сега, преди срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския Съюз и от Западните Балкани, която трябва да се проведе в София, на 17 май в рамките на българското европредседателство. И от която големи очаквания имат ръководителите на България и Македония, както и българското и македонското общества.

Посещението на българския министър-председател Бойко Борисов в Скопие през март т. г. и участието му във възпоменателната церемония, по повод 75 години от депортирането на евреите от териториите на днешна Македония, може да се тълкува и като положително последствие от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан преди повече от девет месеца, между македонската и българската държави. В помена участваха още премиерите на Македония и Босна и Херцеговина Зоран Заев и Денис Звиздич, представители на румънския парламент и дипломати от други държави.

Бойко Борисов стана първият български министър-председател, който в Скопие се поклони и изказа почит пред паметта на над 7000 загинали евреи от Македония, депортирани през 1943 година от администрацията на българската държава, която, по това време е съюзник на Третия Райх. Самата трагедия и българското участие в нея, е отделна тема, с всички нейни многослойни исторически и политически измерения.
Макар и да не поднесе

класическо извинение в Скопие,

от името на българската държава, поне пред македонската еврейска общност, за ролята на български униформени лица в депортацията, участието на Борисов на помена, е огромна крачка напред в българо-македонските отношения. И е  път към по-нормално възприемане на България в македонското общество. Това би могло да включва и по-масово информиране на съвременните македонци за спасяването на евреите в довоенните граници на България, случило се благодарение на човешко действие и след силна обществена реакция, в която, основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и синдикални, адвокатски, писателски лидери и други граждани.

По-силното присъствие на историята с предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите в България, разбира се, заедно с всичко негативно, което се случва на спасените (и във финансов план, както и с тяхното имущество), може да помогне на днешните македонски граждани да си изяснят някои неща от историята. Например да се запитат какво са правили (и мислили) техните предци (немалка част от които на българска служба или лоялни на тогавашната власт) в началото на 1943 г. и защо е липсвала обществена реакция във Вардарска Македония, по подобие на тази в българските „стари предели“. Така, много по-лесно ще се разбере и преобладаващото поведение на потомците на тогавашните македонски жители, включително и по време на бруталната и клептократска власт на ДПМНЕ-Вальево в Македония (2006-2017). (ДПМНЕ е Демократическа партия за македонско национално единство, най-голямата дясна партия в Македония, официалното й име е ВМРО-ДПМНЕ. В Македония доста хора наричат партията ДПМНЕ-Вальево. Името, което е добавено, е град в Западна Сърбия, с което се подчертава сърбоманският характер на ДПМНЕ – бел. ред).

На 27 април т.г., Бойко Борисов отново беше в Скопие, като единствен премиер на срещата на лидерите на страните от Процеса „Бърдо-Бриони“. Той бе специален гост на форума в Скопие, на който присъстваха само държавни глави. Домакини на срещата бяха президентите на Република Македония Георге Иванов, на Хърватия – Колинда Грабар Китарович и на Словения Борут Пахор. Във форума участваха още президентите на Сърбия – Александър Вучич, на Черна гора Филип Вуянович, на Албания Илир Мета, на Косово Хашим Тачи, както и председателят на председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович. Борисов е бил специално и лично поканен да представлява България. Освен Борисов, гост на срещата е бил и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

На 16 и 17 февруари тази година, президентът на България Румен Радев беше на официално посещение в Македония. След  делови срещи със своя колега Георге Иванов и с премиера Зоран Заев, посети и вековната манастирска обител „Свети Йован Бигорски“.
В Ново село, Струмишко, в Македония, на мястото, където има

български войнишки гробове,

и военен мемориал, на 6 май, се проведе събитие в чест на Деня на храбростта, което определени български медии нарекоха – „съвместно българо-македонско честване.“ Военният мемориал в Ново село е възстановен и подържан с лични средства на Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет” и е едно от 471 български военни гробища в Македония. В него са положени тленните останки на 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световнa войни.
Главата на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), архиепископ Стефан, отслужи заупокойна молитва на Военния мемориал в струмишкото Ново село, в присъствие на Струмишкия Митрополит Наум и на други свещеници. Макар и поканени, забележимо беше отсъствието на представители на Българската православна църква (БПЦ). Които може би са изплашени от упреците на Вселенския патриарх, на Руската православна църква, на Гръцката, и Сръбската, които не приемат свенливо поетата от БПЦ роля на „майка-църква“ и застъпване за Македонската православна църква пред останалите църкви за установяване на каноничния й статут.

На събитието, обаче, присъстваше и държа реч българският президент Румен Радев. Докато неговият македонски колега Георге Иванов (избран два пъти, като кандидат на шовинистично антибългарското ДПМНЕ-Вальево), май се направи на Хитър Петър. Иванов, известен с прякора си Хорхе Фикуса, посрещна Радев на една ливада, но не взе участие на церемонията на военните гробища, не поднесе венец на гробовете на българските войници, част от които са били от Македония. Сигурно за Иванов, българските войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световнa войни са били поробители и асимилатори на открай време съществуващата македонска народност. Според него македонците в българската армия са насилствено мобилизирани, или, ако става въпрос за доброволци, то тогава, те са били асимилирани изроди, предатели, а в по-мекия вариант – изманипулирани жертви на българската/екзархийската пропаганда.

Човек, който вярва в пропагандата на македонските (от югославско и постюгославско време) учебници (не само по история), няма какво друго да помисли. А буцефалистът Хорхе (израз, по името на коня на Александър Македонски, тоест шовинистичен македонист – бел. ред.), сочен като най-некадърния европейски, а може би и световен президент, е бил в миналото югославски младежки социалистически функционер. И някъде до средата на миналото десетилетие е бил близък до „бившите“ югокомунисти от т. нар. СДСМ (Социалдемократическият съюз на Македония, партията на власт в момента, наследник на Македонската комунистическа партия, с премиер председателят й Зоран Заев – бел. ред.), когато започва неговата любов с ВМРО-ДПМНЕ, тоест ДПМНЕ-Вальево. С неговите качества е „заслужил” преди година и половина да стане почетен доктор на БАН – нещо което повече говори за „най-голямата научна организация в България“, отколкото за т. нар. Хорхе Фикуса.

Макар и да беше обещал, Фикуса не удостои със своето ценно присъствие, нито тазгодишния военен парад на Българската армия за Гергьовден, въпреки поканата от президента на България Радев и въпреки участието на македонска рота на честването на Деня на храбростта.
На военния парад по повод 140-годишнината от създаването на Българската армия, който, както и честването в Ново село, се състои на 6 май, за първи път участваше рота на Армията на Република Македония, с командир – подполковник Боро Латковски, с численост 75 човека, като 64 от тях, маршируваха в стандартна формация 8 по 8 души, на софийските жълти павета, а останалите бяха логистика и поддръжка. Тъкмо почетната македонска рота и прелитането на тройка изтребители Миг-29 ниско над центъра на София

събраха най-много овации

по време на военния парад за 6 май. А президентът Румен Радев в словото си, нарече „братя македонци“, войниците на македонската армия, като думите му бяха последвани от силни аплодисменти.

Така военния парад в София, дефилето и на македонска рота на него, както и честването в струмишкото Ново село, минаха, без да бъдат наблюдавани от македонския президент, този личен роб на бившият шеф на македонската „тайна“ полиция и на експремиера на Македония – падналите от власт братовчеди Сашо Миялков и Никола Груевски. Двамата бяха каповци на мафиотския режим на ДПМНЕ-Вальево, а сега са разследвани от Специалната прокуратура.
Жалко е как българските институции, в цялата своя наивност и национализъм, искат желаното (в Македония) да е действително. Вместо да изчакат да мине последната година от мандата на президента, допускат тази восъчна фигура да се гаври с тях, да си играе топло-студено и да си прави пиар на гърба на българските чествания, пред лумпенизираното и неинформирано население в страната му.

Както и да е, ако изключим епизода с Фикуса-президент, има добри новини в българо-македонските отношения. В добрите новини добавяме и информацията, че премиерът Бойко Боpиcов и мaĸедонcкият мy колега Зоpан Заев ще бъдат заедно във Ватикана за тpадиционната аyдиенция за Деня на cлавянcкaта пиcменоcт – 24 май. Но, опасяваме се, че има и други

„новини“, които не всеки иска да види


Една от тях е отстраняването на паметника в Скопие на Андон Лазов Янев-Кьосето в раната сутрин (5 часа местно време) на 22 февруари (Андон Кьосето е македонски войвода, деец на организацията за освобождение на Македония ВМОРО от началото на XX век, който се противопоставя на македонизма и югославските претенции, виж тук – бел. ред.). В следващите дни е унищожен и постаментът на паметника му пред сградата на висш съдебен орган в Скопие. Случаят крие едно по-дълбоко и по-перфидно, национал-шовинистично кодово послание, което в цялата си същност може да бъде разбрано само от наблюдатели, които редовно и в детайли следят политическата, историческата и (между)партийна обстановка в Македония.

„Съвсем неадекватно е паметник на противоречива историческа личност, известна със своята жестокост, да бъде поставен пред сградата на висш съдебен орган, в който гражданите търсят справедливост и упражняват своите граждански права“, казват в своето съобщение управляващите в Македония „бивши“ югокомунисти от т. нар. СДСМ, по повод отстраняването на статуята.
Какво е „противоречивото“/„контроверзното“ в Андон Лазов Янев-Кьосето? „Противоречив“ става Кьосето с това, че е умрял от естествена смърт в България, бил е екзекутор на (предателското за югокомунизма) междувоенно ВМРО. Съвременник е и на македонизма, като не (о)става привърженик на тази нова национална идеология. Като такъв, Кьосето се намира извън югокомунистическия канон (определящ положителните личности от историята), според който, има добри революционери, комити и екзекутори от ВМОРО, които са се борили срещу Отоманската империя. Има и

лоши българофилски предатели

(„слуги на българския двор“), които са се борили срещу Сърбия и Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия), и срещу някакво замислено чисто македонистично пространство. Разбира се, и революционерите от отоманския период са „българофилски предатели“, но тяхната българска идентичност се прикрива и те получават македонистка интерпретация по времето на социалистическа Югославия. Такива дебългаризирани (даже и антибългаризирани) влизат в пантеона на югославската македонска република, като някакви нейни прародители.

Междувоенното ВМРО не е удобно за югокомунистическия канон. Защото в рамките на братството и единството на югославянските народи и народности, по-уютно беше да не се подчертава враждуващата с ВМРО великосръбска национална хегемония и асимилация (1912-1915 и 1918-1941). За сметка на това в първи пропаганден план избиваше разказът за класовата репресия през този период. Понеже и балканските комунистически партии предимно не бяха в много любовни отношения с ВМРО, а тук е и дирижираната от Коминтерна т. нар. ВМРО-обединена (като групировка на добрите), то лошите остават да са в организацията ръководена от Тодор Александров и Иван (Ванче) Михайлов.

Не е целта на тази статия да посочва кои наистина са били добри, а кои – лоши. Само подчертаваме, че така както социалистическа Югославия внимаваше в македонската република да не се насажда омраза срещу сърбите, по същия начин внимаваше и имаше целенасочена пропаганда да се насажда омраза срещу българите. По-късно самата Народна/Социалистическа Република Македония беше по-ентусиазирана в подклаждането на българофобия, отколкото официален Белград. Прилагането на двойни стандарти в тълкуването на етническото самосъзнание на историческите личности от Македония, беше ползвано (и все още се ползва) за тази българофобска цел.

За немалка част от индоктринираните от югокомунизма (а те, независимо за кого гласуват, са много в Република Македония!), всеки от междувоенното ВМРО е предател, защото има(л) българско етническо самосъзнание. Кьосето е и от междувоенното ВМРО, та въпреки споменаването други причини за отстраняването на неговата статуя, включително и такива за незаконно поставяне на скулптурата (от страна на предишната власт на ДПМНЕ), смятам че е необходимо българското общество, българските журналисти, политолози, политици, както и разни други чуждестранни дипломати и наблюдатели на обстановката в македонската държава, да започнат да разбират националистическата, шовинистичната антибългарска същност на т. нар. СДСМ (Социал-демократически съюз на Македония, наследник на Македонската комунистическа партия – бел. ред.) и истинските мотиви на тази партия за определени постъпки.

Потвърждение за това, че и ДПМНЕ-Вальево (най-голямата дясна партия в Македония, на власт до миналата година – бел. ред.) е разклонение на югокомунизма, дава предаването „Само вистина“ по скопската телевизия „Канал 5“ от 6 март тази година. В предаването участваха Мирослав Гърчев от СДСМ и на Филип Петровски от ДПМНЕ, партията на бившия премиер Никола Груевски.
И Петровски, и Гърчев, и ДПМНЕ-Вальево, и т. нар. СДСМ, тръгват от предположението/убеждението, че преди сто (и повече!?) години, имало обособена македонска народност, която била разкъсана от Букурещкия мирен договор през 1913 г., с който приключва Междусъюзническата война.

(следва – „Справочник за антибългаризма в Македония. Какво не забелязват в България?„)

–-
* Виктор Канзуров e  журналист от Скопие. В момента работи на свободна практика. Преди е работил във вестниците „Македонско дело”, „Вечер”, „Старт”, „Нова Македония” и интернет изданието „Трибуна” – tribune-eu.com.

Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik

Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Може би единственият македонски журналист, който критикува властите в Македония от пробългарски позиции, но не пести критики и към българските власти. За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Македония е част от Югославия.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.