Смях с „Евровизия” – важното е да избират различните

Песента на израелската певица Нета Барзилай стана победител в конкурса „Евровизия“ 2018. Снимка: БНТ

Петьо Цеков
Следващите две изречения ще помогнат на онези, които не са гледали Евровизия, но се възмущават от възмущението на гледалите шоуто:

„Нета Барзилай (спечелилата конкурса) е 25-годишна певица и до скоро се е изявявала само на сватбени празненства. Стилът ѝ може да бъде определен като „one-woman show“ и не може да бъде описан с думи”.
Проблемът на този пошъл „Ален мак” („Ален мак” е фестивал на политическата песен, организиран по времето на соца – бел. ред.) е видим от години за всички непредубедени – той тенденциозно отличава различното, а не доброто. Така се превърна в конкурс за подкрепа на различното, а не в песенен конкурс. Накрая ще се превърне в конкурс, който се следи от 1.5 % транснационални либерали.

Това, Евровизия, някакъв прайд ли е?

Джънк юро мюзик – нормалността се наказва, ще стигнат до по-големи извращения

Гергана Пирозова
Малко история за „Евровизия”:
В телевизионния конкурс, създаден от ЕС през 1956 г. от седем държави – Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Италия, Швейцария, Холандия, днес участват 52 държави, като първото пропукване извън Европа е на Малта – 1971, веднага следвано от Израел 1973, Турция – 1975.
Къде сме ние? Чак 2005 г. за първи път участваме, като преди нас са Албания, Андора, даже Република Македония още през 1998 г. Ако има някаква утеха за отношението към нас, то е това, че Армения, Грузия, Сърбия, Азербайджан, даже Чехия са след нас. И от 2015 и Австралия.
Друг интересен факт е, че от 2004 влиза правило, чрез което т.нар. Голяма петорка (Великобритания, Германия, Испания и Франция, а от 2008 г. и Италия), както и страната домакин, директно отиват на финал без значение жури и класации. Яко, нали!
Тази година сме на 14 място и всички обявиха, че това е най-големият ни провал, което пък си е една соц-патетика ала „Ален Мак”, ма нейсе… („Ален мак” е фестивал на политическата песен, организиран по времето на соца – бел. ред.). Сякаш целият свят спира да диша пред неоспоримото дуло на импотентната естрада, сбрана на едно място.
Е, първият ни най-голям провал е още 2005 с група „Каффе” (някой помни ли ги?), които са на 19-о място. Изобщо българският „Евровижън” е изтъкан от скандали, някои наистина абсурдни. Например 2010 г. БНТ избира пет песни, които обаче да се изпълнят само от Миро, пък ние публиката със СМС-и да си изберем дали да е Миро 1, Миро 2, Миро 3, Миро 4 или Миро 5. Потрес най-български. Обаче това е едно от последните гласувания, в които публиката избира нещо си. Нищо, че през 2009 г. гласуването се провежда в Зала 1 на НДК, ако помните Човекът Глас…

Българската група „Екуинокс“ (Equinox) с Жана Бергендорф изпълнява песента си на конкурса, която зае 14-о място. Снимка: БНТ

За популярността на конкурса красноречива е 2012 г. – тогава се състезават на българска територия Софи Маринова и ДесиСлава, двете поотделно събрали около 2200 СМС-а. Майко мила, Света Дево от Гваделупа! Сега гледам на какви езици са пели нашите участници и най така ми легна на сърце Софи Маринова, която била пяла на „български и други езици” и почвам да си мисля, че тазгодишната израелка, която ползваше някои животински подвивкания също могат да я броят за многоезична, така де!
Обаче най-гротескното в това естрадно шоу е, че освен АББА и Селин Дион (преди години) не произведе нищо освен шум и харчене на пари. Днес слушах песньовките на финалистите и ме обзе носталгия по естрадата от 70-те, която поне беше по-елегантна откъм музикални решения. Толкова еднообразна джънк юро музик не може да има на едно място. Относно политическата коректност на „Юровижъна” мисля, че накрая туй комсомолско състезание, в своята изначална пренапънатост да е нещо участващо в гео-политическия шах, ще стигне до извращението – само сакати, трансове и хермафродити да участват – важното е да се избира „различният”, видиш ли… Днес нормалността започна открито да се наказва като нахална, нетолерантна, изобщо нечовешка.
А ако на тази публика в Лисабон не са им плащали да са така екзалтирани или поне да са им раздавали стимуланти, то евро младежите са дъното на глупостта. Дано са били друсани, това ще ме успокои поне за малко.

Ето защо нито една песен не можеш да запомниш

Иван Бакалов
Проблемът с „Евровизия“ не е толкова, че изглежда на някакъв прайд (по думите на Петьо Цеков по-горе), или на специализиран конкурс за различни.
Големият проблем е, че нито една песен не можеш да запомниш, една мелодия не можеш да изтананикаш по памет.

Продуценти и музиканти са произвели това със спонсори, като конюнктурна политическа поръчка, за конкурс, а не за пазара. И смисълът на такава продукция е да се покаже в тв предавания и да се правят врътки с някакви есемеси. Преди години, преди цифровизацията да убие продажбите на музика, правеха песни за музикалния пазар, от които печелеха. И имаше запомнящи се песни. Сега правят клипове, лейбъли, „тийзват” продукти, дистрибутират.

Иначе наградата за певица, която прилича на извънземно е забавна тема.

Иван Стамболов
Търся 150-килограмов глухоням папуас от пол №8 (Gender Bender), с когото да направя дамски танцувално-певчески дует и догодина да спечеля „Евровизия”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.