За изконното право на българина да търка талончета

Христо Комарницки. Снимка: Иван Бакалов

„Лотарията накара хората отново да мечтаят.“

Май не е само субективно усещане. Наистина живея в гротескна антиутопия.
В кварталното магазинче момичето зад щанда въодушевено предлага най-новите талони:“Току-що пристигнаха!Още не съм ги пробвала! Довечера след работа ще си взема един!“

Каза го така, все едно вечерта я очаква най-вълнуващото преживяване в живота.

„Новите талони“ бяха много по-големи от „старите“, почти с размерите на вестник. „По десет лева са, но печалбите са ГОЛЕМИ!“

Десет лева! С десет лева мога да живея цял ден, може дори да ми останат за следващия.

Лотарията не е мечта, нито пък надежда. Тя е отчаяние и безизходица, блато, в което затъваш постепенно. Признание, че няма друг начин да подобриш живота си – талончето е единствения билет за българския социален асансьор.

Мисля, че трябва да засилим присъствието и в различни области на обществения живот. Специални квоти от депутатските мандати, както и от по-апетитните служби в държавната администрация, може да бъдат разигравани на Лотария.

Гробни места, места в детски градини, училища и университети, болнични легла и медали от спортни състезания – също.

Очаквам в специално изявление премиерът Борисов да защити изконното демократично право на българина да търка талончета свободно и неограничено!

От страницата на автора

Мнения & Ко