Гърция, питието и битието (и ние)

Гордостта да се чувстваш свободен; узото като начин на живот; остров Лесбос – от Сафо до днес…

Октоподи се сушат пред ресторант на пристанището в Митилини, преди да ги сготвят. Снимка: Иван Бакалов

Както казваше неотдавна нашият уважаван премиер, ако не ме слушате, ще ви постигне теглото на гърците… На което нашенци се подсмихваха ехидно като Лъжлив Съби от разказите на Чудомир. И добавяха: а дано ни стигне гръцката мъка, барабар с пенсиите и заплатите им… А един колега, умел писач и присмехулник, добавяше: когато гърците дойдат да копаят нашите лозя, а гъркините да се въртят около пилоните в нашите бардаци, тогава ще повярваме, че сме по-добре от тях… С което задочният диалог между властта и народа се изчерпваше…

Възход и падение

Ако човек се замисли сериозно, от всичките ни ШЕСТ съседи, с гърците сме май най-различни.
С македонците сме ту братя, ту братовчеди, според международното положение.
Със сърбите сме уж също братя, но отношенията ни са пълни и до днес с много деликатни моменти, да не ги изреждам… В това число и по отношение на Македония и македонците.
С румънците сме ту заедно, ту не. Нашите хъшове се бореха срещу турските аги, гастролирали 500 години в България, започвайки борбата (и журналистиката) предимно от румънска територия. Но по пътя към Шенген, към надеждната правова система и озаптяването на криминалните типове от всякакъв калибър сме доста различни. Мисля, че нашата ракия е по-добра от тяхната цуйка, но мамалигата им е по-хубава от нашата…
С турците работата е по-сложна, имаме дълъг период на здраво преплетена история, но това всички го знаят, от училище.

Стара маслина на о. Лесбос. Снимка: Иван Бакалов

Най-неясни като че ли остават отношенията ни с гърците. Нито е черно-бяло, нито много пъстро. Просто е пълно с митове и исторически подозрения, с приятелство и не дотам, с уважение, гарнирано с многовековно снизхождение (от тяхна страна), или спечелени битки (от наша страна, като при Дойран 1918). Но накрая войните ги печелят гърците, а ние ги губим, с всички произтичащи от това последствия. И така нататък, думата имат историците.
Общото е, че и ние като тях обичаме узо край кристалното им море; че те обичат нашите козунаци и печени великденски агнета, а заедно обичаме поезията и да танцуваме сиртаки: ние като подпийнем повечко узо, а те – защото го могат и е в кръвта им. С една дума – отношенията ни с комшиите са дълъг списък от многовековни възходи и падения. Но да не задълбаваме, защото и без това работите са сложни, а имаме и доста безработни историци, те ще ни обяснят един ден всичко.

Кой обаче е шестият съсед, може да запитате. За мен това е Черно море. Исторически погледнато, то е нашият най-стабилен съсед, който ни е поднасял най-малко изненади – от всякакъв род. И най-много удоволствия, особено лятото. Толкоз по тази тема. Кратко и неясно.
Исках само да кажа, че навлизаме постепенно в Гърция, с група колеги – до Солун с кола, оттам до остров Лесбос – със самолет. Приятна група, хубави хора, както казваше един герой на Георги Мишев. И изключително приятни и мили домакини. Гърци.

Да се сравняваме или просто да се учим от съседите?

Това е пак деликатна тема. По територия и население нашите две страни са сравними. Гърция има 20 000 кв. км повече от България, и (вече) 4 милиона по-голямо население, защото нашите деца избягаха през последните 30 години от успешните ни икономически и социални модели. В края на 80-те години разликата беше само един милион: те 10, ние 9. Една бегла справка по статистиките на Световната Банка, МВФ и „Файненшъл Таймс“ обаче разкрива огромна бездна между нас и уж мързеливите гърци, както някои горди нашенски празноглавци ги описват. Техният брутен национален продукт (БНП) е около 4-5 пъти по-голям от нашия (според различните източници нашият е 54 милиарда долара, техният – 300 милиарда долара); БНП „на глава“ е $7743 у нас, а у тях между $22 000-29 000; средната продължителност на живота у нас е 75 години, у тях – 80,3 години; средната заплата у нас – $553, у тях – $1300. Гръцката икономика, пак според един от горните източници, е по-голяма от всичките балкански икономики, взети заедно. Гърция е 7-та туристическа държава в света (15 милиона туристи миналата година); здравеопазването и медицинското обслужване я нареждат на 14 място в света. Армията им е над 4 пъти по-многочислена от нашата, а за въоръжението да не говорим. Там е като в оня виц, където Петър Младенов казал на митинга: „Да дойдат танковете!“, а сътрудникът му запитал: „И двата ли?“
След Кипър и окупацията му през 1974 г., след гръмогласната пасивност на НАТО да предотврати разделянето на острова, Гърция не храни кой знае какви илюзии по отношение на Атлантическия съюз. Да ми прости Мони Паси за тази констатация…

На пристанището в Митилини на о. Лесбос. Снимка: Иван Бакалов

Те имат двама Нобелови лауреати по литература (Елитис и Сеферис), имат гиганти в киното и театъра като Тео Ангелопулос и Коста Гаврас, Елиа (Илайа) Казан (грък от Смирна/Измир, емигрирал в САЩ), Мелина Меркури и Ирене Папас, имат Теодоракис и митичният Зорба на Казандзакис.
И ние имаме, да спомена само Йовков и Елин Пелин, Антон Дончев и Емилиян Станев, както и много други,  но не знам дали моментът е подходящ да се хвалим, особено с икономиката и социалните ни мега-постижения.
Една от големите разлики между нас и гърците е колко много се грижат те за културата си, колко пари наливат в нея, и колко стиснати сме ние през последните 30 години когато става дума за култура, книгоиздаване и т.н. Ако има данъчни облекчения, те са за хазарта, но не и за издателствата… Ето така стигаме до другата разлика: исторически погледнато Гърция отглежда Аристотел и Платон, а ние отглеждаме много бакали, маскирани като политици. Не случайно Алековият герой мечтае за Солунската митница, а не обратното…

Преди 30-35 години БТА имаше един великолепен кореспондент в Атина: Венци Тунев. Той ни осведомяваше смислено както за политиката и икономиката на Гърция, така и за културата на този исторически исполин от древна Елада и Омир насам. И Иван Гарелов показваше много. Сега работата се промени, въпреки че тогава имаше цензура, а днешната журналистика уж би трябвало да е независима… Както и да е, това е положението.

Удивително е как за тези 1300 години съседство, ние не сме научили почти нищо от уменията на гърците. В това число и умението да се радваме на живота. Как например те, които са отдавна в НАТО, ЕС, ОИСР и т.н., никога не развалиха отношенията си с Русия, докато ние сме наричани или „16-та република на СССР“, или „руски васали“, или частично сме русофоби, които молят за едно газово хъбче и една тръбица по дъното на Черно море….

Портокали в двор на о. Лесбос. Снимка: Иван Бакалов

Как така ние все печелим битки, но губим войни, а при тях е обратното? Как така малка Швейцария, която е била най-бедната страна в Европа допреди стотина години, изучи и взе най-доброто от съседите си като Германия, Франция и Италия, за да се превърне днес в „Алпийския икономически връх“, използвайки само два фактора – ум и упорита работа.  Докато ние все се каним да станем Швейцария на Балканите, както ни обещаваше един политик-литератор-дипломат-депутат?
Както се казва в стария анекдот, когато в Гърция се роди дете, в три еврейски кибуца в Израел започват да плачат…  „Абе, гърците са го измислили“, дълбокомъдрено заключава една кичозна реклама  по нашето радио…

Дълбоко се извинявам на нашия уважаван и неповторим политически елит за горните сравнения. Sorry, почитаеми!

И за да вляза в правилния тон, ще кажа, че в една област сме научили много от гръцкия политически елит: и там имат силна обич към еврофондовете, и там се бърка в кацата с меда, но очевидно все нещо остава и за обикновения грък, който работи здравата, ако се съди по нивите, селата, градовете и пътищата им…  Въпреки забележките на нашите стахановци и герои на капиталистическия труд относно гръцкото трудолюбие.

На Сократ се приписва следната мисъл:“Благодаря ви богове, че съм се родил свободен, а не роб; мъж а не жена; грък, а не варварин.“ Както се вижда, вторият елемент (мъж, а не жена), днес не отговаря на политическата коректност и на духа на Истанбулската конвенция. Но предполагам, че прочутият философ се е изразил фигуративно, имайки предвид храбростта на гърците, а не персонажите на Сафо. Колкото до третия елемент – за варварите – сигурен съм, че Сократ е имал предвид аборигените от Папуа Нова Гвинея, а не някои на север…
Това е положението, както казваше често Кърт Вонегът.

Лесбос: Сафо, Одисеас Елитис, бежанци и много узо

Лесбос е може би един от най-известните острови в света, предимно поради три причини. Първо, тук е родното място на Сафо, прочутата поетеса (7-6 век преди н. е.), която Платон намира за интересна жена, наричайки я „десетата муза“. Второ, изящната Сафо е известна и с изящните си чувства и рими, посветени на други изящни жени, предизвикали у поетесата нежни чувства. Името на острова дава и името на този вид жени, наричани скромно и ясно: лесбийки. Това става преди ерата на Истанбулската конвенция. Думата „гей“ още не е конструирана. А абревиатурата ЛГБТ ще се наложи много по-късно, когато жанровото разнообразие в сексуалната ориентация от Сафо до Кончита и от Оскар Уайлд до Сър Елтън Джон се обогатява с бисексуални, транссексуални и вероятно други разклонения на човешката тръпка. Боговете така са пожелали, както би казал Омир…

Но факт е, че в Лесбос много местни хора ненавиждат думата „гей“. И особено горната сложна абревиатура, която включва в себе си  мустакатата и брадясала лейди Кончита Вурст, иначе лауреат на прочутия с шумотевицата и нискокачествената си продукция песенен конкурс на Евровизията. Даже преди няколко години група граждани на Лесбос, обидени от нежната дума „гей“ и по-висшето ЛГБТ, поискаха тези термини да бъдат обявени извън закона, защото обиждали културното наследство на острова. Както и да е, оставяме  тази сложна и деликатна материя в стиховете на Сафо.

Третата причина за известността на острова обаче е течна. Казва се УЗО. Тук, в малкото градче Пломари се прави вероятно най-доброто, най-изящното и най-поетично ПИТИЕ, с което е свързано гръцкото БИТИЕ. (Римата е моя, но може  да принадлежи и на Сафо).

Карта на о. Лесбос. Градчето Пломари, където се прави прочутото узо, е на южния бряг, червената точка най-долу вдясно. Столицата Митилини е на източния бряг, вдясно долу.

Узо „Пломари“. Заедно с отглеждането на маслини, производството на зехтин, на сапун, туризма и рибарството, течното сребро на Пломари е както запазена марка и символ на острова, така и „паралелната кръв“ на гърците, която тече в гърлата и душите им и ги прави толкова поетични, пламенни, горди, бунтовни и луди като Зорба. Тази напитка също така ги успокоява, разговаря, сближава, тя е социалното лепило на гръцкото общество, което понякога е толкова различно от това на съседите им на север.

Много нашенци са ходили в Лесбос, но за тези, които още не са, ще кажа, че островът в Егейско море е само на 4-5 мили от турския бряг, че е около 1600 кв. км, с население от около 90 000 души, като една трета от тях живеят в столицата Митилини. Към тях трябва да се прибавят и десетина-дванайсет хиляди бежанци от Африка, Азия и Близкия Изток, които живеят в два лагера, или се мотат по улиците на града, докато чакат да им се уредят документите за страни като Швеция, Германия или други благоденстващи държави. Присъствието им често изнервя местните хора и понякога води до инциденти.

(следва – Как се прави, как се пие узо и как се живее 100 години)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.