Кой има интерес от „Три морета“ в Европа

През първата половина на май Варшава посрещна двама високопоставени гости от съседни страни. Пръв – на 10 май, пристигна на официално посещение президентът на Чехия Милош Земан. Той разговаря в полската столица с президента Анджей Дуда, премиера Матеуш Моравецки и председателите на Сената и Сейма. Естествено, положи и цветя пред Гроба на Незнайния воин и паметника на жертвите от Смоленската трагедия.

По време на срещата Дуда и Земан обсъдиха по-специално проблеми на сигурността „в контекста на НАТО“ и икономическото сътрудничество в Европейския съюз, а също така работни въпроси на Вишеградската група и инициативата „Три морета“. По-късно на пресконференцията, Анджей Дуда открои специално преговорите за „Три морета“. „За нас е от значение между страните ни да се изграждат по-ефективни пътни, железопътни и енергийни връзки, които да ни осигурят туристически и бизнес обмен, както и енергийна сигурност“, отбеляза полският държавен глава.

Кшищоф Шчерски, шеф на кабинета на полския президент, посочи пред журналистите, че Варшава е втората столица, посетена от чешкия лидер след преизбирането му през януари т. г. Гостът „е много добър събеседник за дискусии по европейската и световната политика, както и по събитията от нашия регион“, заяви той.

Ще припомним, че Милош Земан е смятан в Европа за политик с ясно изразени прокремълски възгледи – неведнъж се е изказвал против санкциите срещу Русия, подкрепи и строежа на газопровода „Северен поток-2“.

След това, на 13 май, във Варшава пристигна премиерът на Унгария Виктор Орбан; той също има срещи с Дуда и Моравецки. Това бе първото посещение на унгарския държавник в Полша, след като партията му ФИДЕС спечели парламентарните избори, а той вече за четвърти път бе преизбран за министър-председател.

В дневния ред на полско-унгарските преговори влязоха наред с двустранните проблеми общоевропейски въпроси и взаимодействието между двете страни в ЕС, свързано по-специално с новия бюджет на Евросъюза за периода след 2020 г. и с миграционната политика. Отделно внимание бе обърнато на проблемите в регионалното сътрудничество, засягащи Вишеградската група и „Три морета“.

На другия ден полският премиер разказа, че в разговора с Орбан са били повдигнати въпроси около дългогодишното финансово планиране, миграцията и бежанците. И нещо по-забележително: унгарският министър-председател изтъкна във Варшава сходството в позициите на Полша и на страната му по въпроса за новия бюджет на ЕС.

Виктор Орбан заяви, че и двете държави се стремят да защитят интересите на фермерите в рамките на новия европейски бюджет. Той добави, че според него бюджетът на ЕС трябва да е ориентиран към такова бъдеще, в което най-важна роля да играе единен вътрешен пазар на ЕС с честна конкуренция. По думите на унгарския политик т. нар. стари членки на ЕС печелят от такива страни като Полша и Унгария.

Сегашните събития представляват всъщност „бюджетен бунт“, какъвто „млада Европа“ се опитва да вдигне срещу страните-основателки на ЕС. Предварителен вариант на бюджета на Европейския съюз за поредния финансов период бе представен в началото на май. И предизвика недоволството на Полша, според която свиването на средствата за селското стопанство и за политиката на сближаване може да се окаже прекомерно.

„Фактически нещата не опират до бюджета. Това е само повод укрепващите страни от Централна Европа да заявят амбициите си, желанието си да играят по-значима роля в европейските работи – каза в коментар за РОСБАЛТ експертът на Вишеградския фонд Кшищоф Замировски. – През последните две десетилетия полската икономика демонстрира темпове на растеж, близки до китайските. Тъй че Варшава става естествен силов център в региона и същевременно изразител на интересите на т. нар. младоевропейци.“

Да напомним най-мащабното разширяване на Европейския съюз преди 14 години – на 1 май 2004 г. в общността влязоха 10 държави: Полша, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения. По-късно се присъединиха България и Румъния (през 2007 г.), след тях Хърватия (през 2013-а).

Но доста преди разширяването на ЕС, малко след краха на Варшавския договор – през 1991 г., в Централна Европа се формира собствено регионално обединение – Вишеградската група, съюз между Полша, Унгария, Чехия и Словакия (тогава все още Чехословакия). Официално групата бе оформена при среща между лидерите на трите постсоциалистически страни – Лех Валенса, Вацлав Хавел и Йожеф Антал, в унгарския Вишеград. Там бе подписана съвместна декларация, изразяваща стремежа на държавите да се интегрират в европейските структури.

За четвърт век оттогава „вишеградските“ страни получиха желаното членство в Евросъюза, укрепнаха в икономически и политически план. Закономерно нараснаха и амбициите им. Така се роди геополитическата концепция за „Три морета“ – европейския регион в триъгълника между Балтийско, Черно и Адриатическо море.

По замисъла на авторите (предимно с варшавско „жителство“) инициативата трябва най-вече да консолидира икономически страните от Вишеградската група, балтийските държави (Литва, Латвия и Естония), а също така Хърватия, Австрия, Словения, България и Румъния. В бъдеще към новия геополитически съюз ще може да се присъединят Беларус, Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и Черна гора.

„Вишеградските страни виждат в „Три морета“ отговор едновременно на две предизвикателства. От една страна, това е начин да отстояват интересите си пред „стара Европа“ и най-вече пред оста Берлин-Париж. Оттук идва впрочем и стремежът на Полша и Унгария да поддържат „специални отношения“ със САЩ – посочи Кшищоф Замировски. – Нещата тръгват между другото от проект със същото име, предложен от Юзеф Пилсудски. Идеята му от периода между двете световни войни бе да обедини славянския Запад и против Германия, и против Съветския съюз.“

А през последните десетилетия проектът на Пилсудски доби нов живот като геополитическа концепция, целяща да обедини постсъветските страни от Балтийско до Черно море. Варшава обаче не забравя и неуморно напомня на всички останали къде точно се е родил замисълът. И явно няма намерение да изостави претенциите си за лидерство в Централна и Източна Европа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.