Борисов не бърза при Путин по спешност, а по нужда

Иво Инджев

Не бих продължил с предварителните коментари за несъстоялата се все още визита на премиера Борисов в Русия, оповестена господарски от Путин в присъствието на президента Радев в Сочи, който запази многозначително радиомълчание като пилот на самолет, прихванат от врага по време на разузнавателна мисия, оказала се постановка в рамките на чуждите планове за разкриване на съпротивителните сили на приземената ни (според самия Радев) “бойната ни авиация” в политиката. Обаче външният министър Екатерина Захариева даде днес повод да продължа темата.

Екатерина Захариева, убеден съм, казва истината пред БНТ днес, когато твърди, че Борисов не отива в Русия “по спешност” и че отдавна се е готвил за такава визита. Дори ще припомня, че Борисов е винаги готов да се срещне с Путин където и да е, когато е и да е, но по желание на Путин. И Путин не пропусна да демонстрира, че е инициаторът на предстоящата аудиенция.

Но дори да приемем и това унизително отношение към България в лицето на нейния премиер за нещо “нормално”, все пак сме длъжни да се запитаме: “само” газовата, нефтената, урановата (обогатена и отработена в АЕЦ “Козлодуй”) зависимост ли обуславят факта, че Борисов е основният стълб, около който се формира демонстративно безнаказаното маршируване на московската пета колона в България. Тя се изявява като всяка друга престъпност: при липса на противодействие, при пълното разоръжаване на държавата срещу проявите на тази агресия от името на чужда държава, за която НАТО и ЕС са врагове, резултатът е налице в нашата разоръжена европейска и натовска страна.

Отговорността в личен план за това е изключително на най-овластената фигура в българската политика през последното десетилетие. Дори и формално в опозиция, Борисов диктуваше проруски заповеди на назначеното от президента Плевнелиев служебното правителство на Близнашки, забранявайки му по телефона проекта на военното министерство “ Визия 2020” да регистрираше наличието на руска хибридна война срещу България. Така и стана.

Истинският началник в проруския проект АБВ Румен Петков беше човекът, който с ехидна усмивка обеща, че въпросният проект няма да бъде одобрен в неудобния за Русия откровен вариант. А в интервю за “Течна дружба 2” президентът Росен Плевнелиев отговори на въпроса ми защо Москва е премълчала констатацията в българския проектодокумент, че това не се налага, защото тя си има говорители в България.

Г- н Плевнелиев в днешно време твърди, че ГЕРБ защитавали България от руския натиск. Това е единственият важен въпрос, по който се разминаваме с него, но ми е достатъчен, за да кажа, че обвързването с ГЕРБ не прощава никому. Проверих го по частен път с въпроси към г-н Плевнелиев тъкмо в тази посока и получих мълчалив отказ за интервюто, за което се бяхме договорили очи в очи в рамките на новата ми книга “ИЗМАМАТА САН-СТЕФАНО”, планирана да се появи през втората половина на юни. Жалко, но факт.

Днес Румен Петков е вече официално шеф на АБВ и все така е говорител на Кремъл, а Борисов “не се сеща” защо протестиращи срещу руския натиск искат тъкмо премиерската му оставка под прозорците във вечно празния му в такива случаи кабинет. Двамата с Петков са си на “Бойко и Румене” от много години и са двете лица на една и съща монета, едното от което изкрещява любовта си към Кремъл, а другото “само” я одобрява. Няма ези и тура. Печеливш и в двата случая е Путин.

Колко още аплодисменти трябва да получи Борисов от московската пета колона, за да стане ясно на пристрастените към ГЕРБ, че тъкмо тези граждани за евразийски регрес на България имат основната заслуга за проруското статукво в България днес? С различна степен на френетичност, но достатъчно ясно, БСП, АБВ, “Атака” и патриотарите-русофили ръкопляскат на Борисов при всеки негов проруски ход. И за АЕЦ “Белене”, и за отказа да се солидаризира с Великобритания по случая “Скрипал” и за пропутинското му “миролюбие” в Черно море (за което с ирония пишат вече и руски автори в навечерието на аудиенцията му при Путин).

Самият Борисов избягва да се оправдава вече по тази тема. Преди го правеше като ни навираше в очите спирането на проектите от “тройния шлем” на приятеля си Първанов като своя лична заслуга. Сега, когато вдъхва нов живот на два от тях, помпан от Кремъл за тази цел, предпочита други да го оправдават. Доколкото изобщо е възможно.

Иво Инджев

В рамките на кампанията по заблуждаване на аудиторията за неговата политика на раболепно подчинение на Путин ще има още да чуваме “аргументи” от рода, че Меркел и Макрон също го посещават, а на Тръмп много му се иска (но не му стиска да се издаде къде го стиска руският чепик и защо, по подобие на Борисов, изключително много се старае да не дразни Путин).

Но никой от споменатите по горе лидери, при всичките си възможни недостатъци, не страда от комплекса на подчиненост. Всеки един от тях и още много други се срещат (евентуално) с Путин , но от позицията на тежестта на своята могъща държавата, спрямо която Русия е икономическо джудже и просител.

Борисов нито веднъж не ме е опровергал, че може да каже “не” в очите на Путин, в които пише онези три букви КГБ. Нямам основание да се надявам, че тепърва ще го направи очи в очи с човека, който – по изтекла от присъстващи на събитието френски източници (преводачката) – е заплашвал брутално дори френския президент Саркози с разправа (разполагайки явно с компрометиращи французина данни), след което уплашеният си е сменил позицията по ключов за Кремъл въпрос.

В днешно време Саркози е подсъдим във Франция. Дали са му задействали заради недостатъчно послушание някоя руска бомба със закъснител или френската държава сама е надушила следите, фактът е, че Борисов прави всичко възможно да не се окаже никога в положението на Саркози.

За финал, още едно припомняне. Този път за посещенията в Русия на скарани български величия от близкото минало, по аналогия с визитите на Радев и Борисов по волята на руския им началник.

Също от присъствали на събитието източници знам (и го написах отдавна в една от книгите си), че в разгара на горещия спор около транзитирането на руски газ през България през лятото на 1996 г. бившият премиер Луканов и шефът на Мултигруп, най-могъщата корпорация у нас по онова време, буквално са се карали в Кремъл “гуша за гуша”.

Известно е как приключи жизненият път и на двамата след това руско посредничество, последвано от политическо, финансово и и икономическо земетресения в България само месеци по-късно. А щом аз знам и вие знаете, представете си само какво знае най-информираният човек в държавата!

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.