Фейсбук или как читателите станаха писатели, но не съвсем

Фейсбук от форма на комуникация се превръща в обсебване и графомания. Снимка: ДПА

Американският писател футурист Алвин Тофлър обяснява масовата култура като вече отиваща си – явление, което предстои да прерасне в една масова индивидуализация. За Тофлър основна характеристика на потреблението спира да е масовостта, а индивидуалният избор и потребление – включително на културни продукти. Според тази концепция масовата култура е етап и същевременно преход към една култура на “фрагментаризация” – на вкусовете, на избора на литература, начин на живот и др. Фейсбук предлага и двете – масови и индивидуални концепции и прочити. Ако двете визии – за масовата култура и за фрагментаризацията не могат да бъдат напълно отнесени към реалната ситуация днес, вероятно и двете съществуват като процеси и въздействат върху човека в зависимост от неговия собствен избор и културни интереси. Да, всичко е въпрос на съзнателен или несъзнателен избор. За новите поколения Фейсбук дори е вече старомоден – те масово ползват мрежи като Instragram и други. Всичко е толкова динамично, че утре този текст вече ще е старомоден, но днес…

Съвременните медии, читател и автор

Според медийния анализатор Роджър Фидлър, като печатна медия вестникът е трудно да бъде ориентиран към личността, но за съвременните медии това ще става все по-лесно. “Обратната връзка” – общуването между автор и читател вече е едновременна връзка. Участието на човека в съдържанието на медията се дължи на новите технологии, включително мощната дигитализация. Вече е факт един тайфун в словесната атомна електроцентрала на човечеството.

Масовата култура може да бъде приета и като начален етап в културния живот на личността. Ако човек първо стъпва на плочата на разпространявани масови културни кодове, след известен период той често сам си избира културен модел. Фрагментаризацията също е масово явление. И медиите играят роля в този процес.
Mасовата култура може да изиграе положителна роля при ориентиране в съществуващи социални модели и избирането на някои от тях, при индивидуализацията тези модели се подчертават. Личността избира определени продукти, определено поведение или демонстрира принадлежност към определена субкултура и така индивидуално участва в контекста на културата. Така са се оформили множество читателски общности – на научно-фатастична литературата; фентъзи и др.

Закачка от интернет, надписите гласят: Ти не си задълбочен, ти не си интелектуалец, ти не си художник, ти не си критик, ти не си поет, ти просто имаш интернет достъп.

В общества като френското или английското човек може да заяви себе си дори като бъде читател на определен вестник, макар че с навлизането на интернет тази тенденция избледнява. Фейсбук групите и т. нар. лайкове (тази отблъскваща, но „жива“ дума) все още  нямат чак такава роля, но са нещо подобно. Факт е обаче, че във Фейсбук или Туъитър и т. н., идентичност безспорно се гради чрез т.нар. постове (друга очарователна дума).

Субкултурата все пак не може да съществува без досег с масовата култура. Без “трамплин” човек няма как да се оттласне от масовата култура и да огради от нея онази зона, в която иска да разположи себе си. Субкултурата на практика е “парче”, културен резен от масовата култура, който в своята микроскопичност е по-близък до личността от целия поток и в някои случаи за личността е по-лесно и комфортно да изгради своя идентичност.

Фрагментаризацията не може да бъде начален етап – необходимо е първо човек да се ориентира в съществуващия културен контекст и да извлече порядък от това, което първоначално може да изглежда като хаос. Необходимо е да бъде първо „читател“, след което и – автор.

Творчеството и участието. Фейсбук, Туитър и т. н.

Обратно на по-ранните схващания за масовата култура, в които човекът е определен като пасивен реципиент на културните съдържания, както пише Роджър Фидлър, масовите медии днес позволяват интерактивност, т. е. активното участие на зрителя в медийното съдържание. Мозес Наим, редактор на „Foreign Policy“, още преди години предвижда, че масовите мултимедийни сайтове като youtube.com се базират на участието и творчеството на отделния човек. Наим описва тези сайтове като нова медия, изградена от хората от едно огромно множество на глобално равнище.
Поради невъзможността телевизионната камера да обхваща много зони от реалността, обикновеният човек поема отразяването на реалността. Поради способите като камера, монтаж и избор на времето и пространството той твори и интерпретира тази реалност.

Фейсбук се превърна в тази платформа, в която читатели и автори непрекъснато разменят ролите си. Това е мястото, където можеш да твориш неограничено – разбира се, говорим за количество, а не за качество. Тук словото става много бързо конвертируемо – за отрицателно време една фраза на някого може да ангажира голяма част от мини общността на някого или от едно виртуално общество. Неминуемо, за добро или зло, все повече неологизми ще се раждат във Фейсбук. Механизмът на раждането на нови нарицателни или неологизми впрочем представлява силен интерес за изследователите. Обикновено някой го сътворява, но много често този някой бива забравен.

Чрез Фейсбук шансът на всеки да участва в потока от информация се увеличава. Участвайки, човек увеличава шанса си да бъде чут и забелязан.
Философът Валтер Бенямин още преди близо век отбелязва предпоставката, че: “Векове наред в писмеността нещата са стояли така, че на един малък брой пишещи са се падали хиляди пъти повече четящи”, и обяснява промяната: ”Към края на миналия век (XIX век – бел. ред.) в това положение настъпва промяна. С нарастващото разпространение на пресата, която поставя на разположение на читателите все нови политически, религиозни, научни, професионални и местни печатни органи, все по-голяма част от читателите – отначало случайно – попадат сред пишещите“.

Той добавя и следното: „…Започва се с това, че всекидневната преса открива за тях рубриката „Писма на читателите“, и днес положението е такова, че едва ли има европеец, участник в трудовия процес, които по принцип да не намери възможност да публикува някъде резултата от своя трудов опит, някое оплакване, репортаж или подобно. С това отликата между автор и публика е на път да загуби своя принципен характер“.

Философът Едгар Морен пише в своята книга „Духът на времето”, че творчеството, оригиналността, мисълта и масовата култура могат да се наблюдават интегрирани, защото отделния човек има нужда от оригинален продукт, за да го купи. Много културни факти навлизат в общественото пространство благодарение на масовото им разпространение. Поради трайното настаняване на масовата култура или поне на една култура, която се разпространява чрез масовите комуникации, днес е невъзможно тя да се отрича тотално. Това е и Фейсбук днес – книга за оплаквания, похвали. Изповедалня. Преизподня.

Бъдещето

Масовата култура не ражда като краен резултат човекът-маса – за момента тази опасност е редуцирана. Същото можем да кажем и за Фейсбук. Поради индивидуалното съзнание на човека, дори и ако налице е един единствен поток от информация, има разнообразни ефекти сред количеството хора, приели съответния код на масовата култура.

Според биологията, ембрионалното развитие на човешкия зародиш дава представа за цялостната му исторически-биологична еволюция. Съществуването и развитието на днешния човек като културно същество също може да бъде образно оприличено на етапите на масовата култура. Днес човек се адаптира към масовата култура и в началото дори е обезличен от нея – както е било исторически при появата на масовата култура. На този етап той е по-скоро пасивен, отколкото избирателен „приемник” на културните кодове. Впоследствие той започва да се адаптира към масовата култура, но и да подхожда аналитично към нея, като усвоява универсални ценности, анализира я и я преработва. Същият етап е налице при по-късното развитие на масовата култура, когато тя генерира цивилизационни модели – на киното и телевизията, и е носител на универсални ценности, както пише Едгар Морен. Накрая, както масовата култура прераства в масова култура на индивидуализацията, то и на индивидуално ниво човекът в един момент стига до пресяване на културни масови модели и индивидуализирането им. В такъв случай, надежда има.

Читателите и пишещите ще останат, макар че безспорно – твърде често ще си разменят мястото. Но – авторът на фрагменти не е еквивалентен на човека на словото. Пишещият не е еквивалентен на писателя. И четящият все още не е читател. Как ще се разпределят тези роли в училищната пиеса, наречена съвремие?…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.