www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 19 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Валерия Велева: Да погледнеш папата в очите

29 Май 2018

 

Приложение към статията „Защо Мадам В.* събра освиркванията във Фейсбук. Съчинението й, оценено от читатели”

Съчинението на Валерия Велева в сайта “Епицентър”, което за часове беше недостъпно.

Пълният текст на съчинението, в случай, че бъде изтрито отново:
„103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре… Тишина. 13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба.
Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера… Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият дворец във Ватикана. Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м.
Величието е грабващо.
Стъпките отекват по мраморния под…
Малка приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.
Библиотеката за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема държавници, политици, известни личности от цял свят.
Една велика мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове, наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на папата.
Сядаш там и заставаш очи в очи със Светия отец. Всичко под погледа на Исус Христос от стената. Долу са останали ежедневието и суетата.
А погледът е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.
За първи път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.
14 години по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. Само папата е друг.
Франциск е висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие и увереност. И благост. За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. Разговарят на четири очи близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса. Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията си премиерът.
В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!
И Борисов бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. И за да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналисте.
Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“
Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.
Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.
Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“
Взирах се в очите на папата. Грееха.
С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция… От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.
Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.
Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсат за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени… И благослов за България.”

Източник: epicenter.bg




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com