Москва гони Иран, укрепва позициите си в Близкия изток

Френските автопроизводители „Пежо“ и „Ситроен“ съобщиха преди два дни, че се изтеглят от пазара на Ислямска република Иран. Заявиха направо, че за тях е извънредно важен американският пазар. По същия начин постъпиха и десетки големи западни компании, разширили дейността си в Иран през последните три години. Правителствата в Западна Европа продължават да говорят, че сделката с Иран трябва да остане в сила; на практика обаче се реализира политиката на президента Доналд Тръмп.

В списъка с десетки компании, обявили от месец насам, че се сбогуват с Иран, нямаше нито една от Русия. Читателите може да помислят, че руските индустриални и финансови гиганти не напускат Иран заради принципно несъгласие с политиката на санкции. А подчертано наивните – да предположат, че най-големите руски компании остават в Иран, тъй като са изгубили надежда за връщане на американския пазар.

Всъщност, те не са си тръгнали от иранския пазар поради простата причина, че изобщо не са там. Москва изигра важна роля, за да бъдат отменени санкциите на световната общност срещу Иран. Дипломатическата й роля бе незаменима, за да се постигне споразумението за иранската ядрена програма. Нека припомним как преди три години едри руски бизнесмени, политици и телетълкуватели възхваляваха иранския режим, описвайки картинно бъдещи многомилиардни договори. Обещания получиха най-големите петролно-газови компании, очакваше се масирано руско присъствие на металообработващия пазар, включително в тръбопроизводството. Обсъждаха се съвместни проекти в авиацията, даже в производството на трактори. Да не говорим за оръжейната сфера.

Колосалните пари, спечелени от Иран при сключването на сделката и с отмяната на санкциите, учудващо за благонамерено мислещите хора в Русия съвсем не отидоха за задълбочаване на икономическите и стратегическите отношения с Москва. Нито един голям договор не бе даден на руски специалисти – Иран се обърна изцяло към Запада. Всички обещания да се развиват търговски и икономически отношения с Русия останаха неизпълнени, казано на политкоректен дипломатически език.

Ще открием, че още през 2009 г. много известният в миналото аналитик на ЦРУ Джордж Фридман, шеф на голям институт за стратегически изследвания, е предупредил в интервю за руската телевизия „Раша тудей“: САЩ и Иран ще тръгнат към сближаване, играейки срещу Русия. Прав беше, предсказвайки, че Русия ще укрепне, а това ще предизвика недоволството на регионални сили като Украйна, Полша и Иран. Администрацията на Обама започна близко широкомащабно сътрудничество с Иран по-специално с надеждата да използва тази страна срещу интересите на Русия. И Вашингтон до голяма степен успя – по време на управлението на Барак Хюсеин Обама. Стратегията на Тръмп обаче отдава предпочитание на Москва пред лицето на иранската заплаха, а не обратното.

Чувам вече вой зад гърба си: ами сътрудничеството с Иран в Сирия? Иран наистина подпомогна съществено режима на Асад, преди там да пристигнат руските Въздушнокосмически сили (ВКС). Не говоря единствено за участието на самите ирански войници в сухопътни операции срещу противници на режима – не забравям и включването на Хизбула наред с други шиитски бойци. От 2015 г. сътрудничеството между Москва и Техеран с цел унищожаване на групировката „Ислямска държава“ е добило системен характер.

С какво обаче руско-иранското взаимодействие с цел да се ликвидират сунитските терористи в Сирия се различава от американско-иранското взаимодействие в Ирак, целящо да се ликвидира там ЕД? Отговорът е прост: Техеран всъщност се стреми да премахне сунитските терористи в региона; тук има общи интереси и с Москва, и с Вашингтон. Видяхме ирански военни да се бият рамо до рамо с шиитски отряди в сухопътните битки в Алепо (заедно с остатъците от армията на Асад и подпомагани от руските ВКС). Такава бе и картината в Ирак – в Мосул, където пак ирански военни заедно с шиитски бойци „прочистваха“ терена заедно с иракски колеги, получавайки въздушна подкрепа от американската авиация. Звучи иронично, но пряко военно сътрудничество между Техеран и Вашингтон в Ирак се развиваше и през управлението на Тръмп.

Към днешна дата иранското присъствие в Сирия е вече не само излишно, но и вредно с оглед руските интереси. Подкрепяна от руските ВКС, армията на Асад се справя с текущите военни задачи. За близките години в Сирия не се очертава никакъв мир, но огнищата на съпротива вече не застрашават пряко режима. Така Иран се превръща в опасен конкурент на сирийска територия. Техеран използва присъствието си в Сирия например, за да разположи там ракети, способни да заплашват Израел. През последните две години израелците унищожиха по-голямата част от иранската инфраструктура, но днес нито Русия, нито Сирия нямат никакъв интерес от този конфликт. Израелската армия поднесе такава изненада с високопрофесионалните си действия, че иранските войски дори не отвърнаха – с изключение на един-единствен път.

Русия не се кани да брани интересите на Йерусалим в региона, но Москва със сигурност не желае и търкания с Израел заради иранската фикс идея. Страните ни са стигнали до разбирателство: Израел не пречи да се укрепва режимът на Асад в Сирия, а Русия не му пречи да води превантивни операции срещу Хизбула и Иран, също и срещу ИД. Така стигнахме до откритото руско настояване Иран и Хизбула да напуснат Сирия. Със сигурност можем да предположим, че в случая думата на Русия ще е решаваща.

Много по-трудно ще е обаче Анкара да бъде убедена да изтегли от Сирия военния си контингент. Фактически Турция окупира днес доста обширни територии в Северна Сирия. Още по-сложна е ситуацията с автономните кюрдски региони, дейно подкрепяни от американците.

Поради всичко това мнозина сериозни експерти в Русия гледат положително на евентуална смяна на режима в Иран. Предпазливо и с известен скептицизъм можем да предположим, че от гледище на Русия бъдещият режим в Иран няма да е по-лош от сегашния. А може би ще е по-добър, както сочат добрите отношения между Москва и иранския шах. Продължили чак до свалянето му с участието на Държавния департамент на САЩ и на тогавашния президент Картър.

Руските познавачи на кремълската политика и на Близкия изток помнят, че във всички принципно важни стратегически конфликти Иран е заемал позиция, враждебна към Москва. Вашингтон бе „големият сатана“, а Москва – малкия, но не и съюзник. Това пролича не само в Афганистан, но и в Югославия, където иранските „гвардейци на революцията“ проливаха сръбска кръв, воювайки на страната на босненците. Доколко активно е подкрепял Иран чеченските и други сепаратисти? Въпрос, по който експертите спорят. Но няма спор, че Техеран приветства американското нахлуване в Ирак и в Либия. Иран се държа като съперник на Русия и в повечето случаи – като конкурент.

Така е и днес. Затова Русия настоява иранските военни и шиитските бойни отряди да напуснат Сирия. Това е необходимо условие, за да започне вътрешното помиряване на сирийска земя. Условие, може би не съвсем достатъчно – но необходимо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.