www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 24 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Одисеята АЕЦ „Белене” 1. – спират и почват вече 4 пъти, прилича на шизофрения. Какво става?

11 Юни 2018

 

На площадката на АЕЦ “Белене”. Снимка: БГНЕС

АЕЦ „Белене” за българина е важна политическа тема по всяко време, също както правото на аборти и правото за притежаване на оръжие в САЩ се дискутира на всички тамошни избори.

Как този въпрос успя да стане основен в българската политика?
Просто АЕЦ „Белене” се строи вече 37 години и още я няма. Тя е като някаква мечта, химера, сън, въпрос на доказване на българската значимост след 30 години разпад на държавата. Ядрената мощност е някакъв символ на силата и прогреса, въпрос на национално достойнство и гордост, сигурност, имаме ток, евтин, ще го продаваме на съседите…

Почти всички са убедени, че АЕЦ дава „чиста” енергия. Рискът от аварии и производството на силно радиоактивни отпадъци, които са проблем за векове напред, не се взимат насериозно, обществото у нас е убедено в безопасността и на настоящата, и на непостроената още централа в Белене.

Аргументите „за” и „против” АЕЦ уж са технически и икономически, а са по-скоро емоционални и ирационални.
Нагласите  в обществото не са се променили много през годините –

мнозинството е за строителството на АЕЦ „Белене”

Двете най-големи партии в парламента ГЕРБ и БСП неотдавна подкрепиха съживяване на проекта, с ред условия – да не се ангажира държавата като инвеститор и с изкупуване на тока.

Въпросът с АЕЦ в която и да е държава не е само експертен, който трябва да се решава от група посветени. За това се правят референдуми в цяла Европа, а в страни като Австрия са си забранили ядрената енергетика с конституцията. В Италия след Чернобил с референдум спряха 6 ядрени блока, Швейцария в последните две години с два референдума реши да си остави ядрените централи на доизживяване, без да им продължава живота и да ги закрие. И Германия реши да ги закрие по план до 2022, без референдум, с консенсус на партиите в парламента.

И в България имаше референдум. Инициатор беше БСП, проведе се през 2013 г. Резултатите за нова АЕЦ („Белене”) бяха – 60,6% ДА, 38% НЕ. Останалите бяха невалидни бюлетини, празни пликове. Но резултатът от гласуването не стана задължителен. Трябваше да са гласували колкото на последните парламентарни избори, тоест над 4 млн. души. А на референдума гласуваха само 1,4 млн. Избирателна активност 20,2% от всички избиратели. При такъв резултат въпросът се внася в парламента, който да го реши. Още вечерта в неделя на гласуването на 27 януари 2013 г. премиерът Борисов казва: „Ако мине 20% отново в парламента ще гласуваме „Не”… Ние сме последователна партия и сме ясно и точно казали „Да” за VII реактор в Козлодуй…”
Първоначално и БСП, и ГЕРБ бяха се ориентирали да гласуват с „Да” на въпроса на референдума, но на 6 януари 2013 г. Борисов обяви, че ГЕРБ ще гласуват с „Не”.

Когато резултатите от референдума станаха ясни, с убедителна преднина в подкрепа, но ниска избирателна активност, Борисов, причакан от микрофоните на телевизиите, заяви: „…К’ъв референдум, ей Джокович би на тениса…” (Същия ден Новак Джокович спечели на финала на „Аустралиан оупън” срещу Анди Мъри). Борисов искаше да омаловажи резултата, защото беше замразил проекта АЕЦ „Белене” година по-рано. След като преди това беше обявил, че ако не построим нова ядрена мощност „токът ще поскъпне 18 пъти”, а после го замрази и обвини за това предишното правителство. В типичния си стил Борисов е говорил и взимал напълно противоречащи си решения за „Белене” през годините. Но неговото шикалкавене не е най-големият проблем с бъдещата централа.

Площадката в Белене е приета и отчуждена за строителство на АЕЦ с постановление на министерския съвет

през март 1981 година

Минават 6 години, докато започне да се строи. През това време има спорове, експерти от БАН вадят факти, че там е земетръсна зона, правителството уж е приело проекта, ама го бави. През 1986 г. става аварията в Чернобил и внася известен смут в плановете. Чак през 1987 г. започва строителство на основите на бъдещата АЕЦ, по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София. Предвижда се изграждането на 4 блока по 1000 мегавата мощност.

Идва 10 ноември 1989 г. Страната закъсва, но не се отказва от АЕЦ „Белене”. През 1990 г. строителството продължава, само че проектът е съкратен от 4 блока на 2 блока.
През 1991 г. правителството на Димитър Попов (онзи, който каза: „За Бога, братя, не купувайте” – думите, с които освободи цените на пазарен принцип) решава да замрази строителството на АЕЦ „Белене”, поради явна невъзможност да го продължи. Цитиран е като аргумент и доклада на БАН за земетръсната зона в района на Белене. Към онзи момент вече има протести на екологични движения срещу АЕЦ, но те не оказват решаващо влияние за взимането на решението.

През 1999 г. правителството на

Иван Костов се опитва

да размрази проекта. Стига само дотам, че през 2000 г. експертен технически съвет на НЕК и Агенция по енергетика (тогава няма министерство) разглежда въпроса дали да се прави нова ядрена мощност на площадката в Белене или нов блок в Козлодуй. Решават в полза на нова АЕЦ в Белене. Въпреки че в онзи момент потреблението на ток пада значително, производствата из България спират едно след друго. Енергийното ядрено лоби започва да размахва заплахата за недостиг на ток. Не спират да заплашват и до ден днешен, но всичките им прогнози до момента се оказват фалшиви.

През януари 2001 г. вицепремиерът Петър Жотев внася доклад в Министерски съвет за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене” с мотив, че енергийният баланс на страната след спирането на 1-ви и 2-ри реактор на АЕЦ „Козлодуй” ще се наруши и са необходими нови ядрени мощности. Сметките са измамни, лансирани от оформилото се вече енергийно-ядрено лоби в България. То е тясно свързано с фирми за износ на ток, които изкупуват от АЕЦ тока на по-ниска цена от тази, на която се продава за вътрешния пазар. И, разбира се, с руските фирми, които искат да строят АЕЦ.

Графика от сайта на АЕЦ “Козлодуй”, която показва годишното производство на ток в централата. До 2002 са работили 6 ядрени блока, до 31 декември 2006 са работили 4 блока, а от 2007 до сега работят два блока. Графика: от сайта на АЕЦ “Козлодуй”

Години по-късно се доказва, че енергийният баланс не е нарушен, а АЕЦ „Козлодуй” с 4 блока произвежда толкова ток, колкото и с 6 блока, дори повече  (виж графиката). След спирането на блокове 3 и 4 след години се оказва, че и с двата си останали най-мощни блока АЕЦ продължава да произвежда почти същото количество ток.
Правителството на Костов не успява да размрази проекта.

(Следва – Как опити за спасяването на старите блокове в Козлодуй попречиха на АЕЦ “Белене”. Защо не излиза сметката?)




Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com