Какво кафе пие българинът – мутри, фирми, вестници

Продължение – виж „Какво кафе пие българинът или историята на Данчо Физика

Сергия за кафе и чай към средата на 90-те години. Тотален монопол на „Нова Бразилия“, която е евтина индонезийска робуста. Почти няма други видове на пазара. Снимка: сп. „Менте и оригинали“

По онова време, в средата на 90-те години, мутрите навлизаха във всякакъв бизнес. Особено сладък им беше акцизният – спирт, тютюн и кафе. Във всякакъв вид високоалкохолни напитки се бъркаха, вече имах впечатления за това, пишейки за ментета и за контрабанда на алкохол. Сикайджиите се бяха залепили за едни алкохолни фирми, висаджиите за други.

Към онзи момент Големия Маргин и станалият впоследствие банкер Славчо Христов вече бяха се срещнали с представителя на „Джони Уокър” у нас (по-точно „Юнайтед дистилърс”, както се казваше компанията тогава), да му предлагат да станат генерални дистрибутори на марката за България. Той, плах англичанин, беше заминал за дълго в чужбина, за да се отърве от тях. Знам го от първа ръка.

Към онзи момент също така, Румен Николов-Пашата и Бойко Борисов са били шефове на фирма, уличена в нелегално производство на цигари в село край Бургас, а Цветелина Бориславова е била акционер в нея. Това го има по документи, не е измислица (виж тук). И фабриката е обискирана от полицията, описано във вестниците по онова време, още преди някой да познава Бойко Борисов и той да е станал известен с нещо.

Както и да е, по подобен начин мутрите бяха сложили ръка на кафето. Аз още не подозирах чак докъде се простират. Собствениците ливанци на марката „Нова Бразилия” бяха навлезли на пазара твърде рано след падането на комунизма, още преди мутрите да се усетят. Пък и мутрите си бяха прости и необразовани, учеха се в движение какво да завземат и рекетират. Стигнали са и до ливанците, сигурно им взимаха процент, както подразбрах после. Но покрай марката „Нова Бразилия”, същите ливанци пуснаха още няколко марки, със същото съдържание – 100% индонезийска робуста. Някои от тях също бяха с имена, подсказващи за Бразилия – „Бразилиеро”, „Ламбада” и др. Една от марките – „Касабланка” – пак на фирма на ливанци, беше с нахален надпис на опаковката – „70% арабика”. Вътре беше 100% индонезийска робуста.
Имаше марки и на мутренски фирми. Само че не можеха да заемат голям пазарен дял, въпреки че мутрите държаха борси и сергии навсякъде. Настъпиха трудни времена за тях. В края на 90-те започнаха да навлизат големите международни компании за кафе и веригите супер и хипермаркети. На тях не можеш да им излезеш с рекет, да им дирижираш цените на борсата, на сергията…

Но в края на 1995 мутренските групировки още бяха силни. Почувствах го веднага, щом се заех да пиша как лъжат народа с кафето – уж бразилско, пък евтина робуста от Индонезия. Проучвах фирмите на ливанците, то не е като сега, да бръкнеш в сайта на Агенцията по вписванията и готово. Сега текат едни разследвания – този бил в тази фирма, онзи в онази и т. н. Тогава беше трудно да се разбере кой кой е и с какво се занимава, какво е негово, какво не е… Обадих се във фирмата и поисках официална среща. Те се ослушаха, не приеха. Вече бях подготвил материала за измамата с кафето, исках просто да включа официален отговор или коментар от тяхна страна. Впрочем, то не беше и измама по смисъла на закона. Никъде на опаковката не пише, че кафето е бразилско. Наименованието може да бъде каквото си искат. Народът не разбира от кафе, какво е това робуста, арабика, харесва си го, защото му е свикнал, не е имал с какво друго да го сравни.

Аз даже и не съм ги обвинявал в нещо тези ливанци, просто разкрих какво продават – най-масовото кафе на пазара, марка монополист в продължение на 10-ина години. Започна с пазарен дял към 80-90%, бавно слезе до към 50% към 2000 г. Отначало се продаваше за 6-7 долара килограм по валутния курс тогава (твърде скъпо за този сорт кафе), после, като се появи конкуренция, слезе докъм 4 долара на килограм. Всеки може да сметне за какви печалби става дума. Дневната консумация на кафе в средата на 90-те се движи около 35-40 тона на ден (тегло на сухо кафе).

Някъде през декември 1995 г., седмица-две преди да пусна статията в „24 часа”, на вратата ми в редакцията се появи един колега от вестника: „Брътчед, какво си искал да пишеш за кафето?” – попита той с известно притеснение. С него си говорехме на „брътчед”. Ха сега, де. Никой не знаеше. Досетих се какво е станало. Той пишеше за такива неща, че поддържаше контакти с мутренски среди. Иначе не можеш да си вършиш работата. Обясних му накратко, нека им предаде, да му мислят. Не ме беше страх по онова време, и за контрабанда на алкохол, пишех, и за ментета. По същия начин веднъж, подготвяйки статия за менте алкохол, на вратата ми в редакцията пак се появи друг колега, ухилен, да ми каже, че ми уредил среща… Така си живеехме в редакцията на най-големия тогава вестник. Бяхме обект на интерес и внимание, какво ще пуснем, какво ще напишем.

И на първия работен ден след Нова година, на 3 януари 1996 г. пуснах статията със заглавие „Лошо кафе пие българинът”. Тиражът на вестника беше към 240 хил. в делничен ден, към 300 хил. в събота, с програмата на телевизията – „дебелия” брой от 64 стр. В редакцията бяхме събрани хора с най-различни разбирания за това кое е важно и интересно, кое е за първа страница. Тогава се развиваше манията по политиката в редакциите. Колеги се харесваха в близост до властта. Не само шефовете обичаха да се подиграят с политици, ами и обикновени репортери или редактори. Това заиграване към 2000 година приключи с топла прегръдка между медиите и управляващите в политиката и бизнеса, и така започна гибелта на вестниците, за да дойдат до днешното положение. Днес във вестник да се появи такава статия за кафе или за алкохол, каквито пусках тогава, е невъзможно. Не че аз като автор съм имал някаква заслуга – други бяха вестниците и обстановката в тях. Тогава, както можеше да се очаква, на първа страница на вестника се появи нещо за някакъв министър, а статията за кафето беше някъде вътре. Не се засягах от такива неща, дори не очаквах да й отделят толкова място.
Ефектът сред читателите беше забележителен. Обаждаха ми се познати да ми кажат, че с колегите си, като прочели статията, чашите им със сутрешното кафе останали пълни, неизпити.
Данчо Физика, който беше в дъното на цялата история, се смееше тихо, като се видяхме. Не беше очаквал чак такъв ефект. И малко го беше страх за мен.

Тогава, в средата на 90-те години, кафето масово се продаваше в прозрачни найлонови чашки за безалкохолно. Още не бяха навлезли картонените чашки за кафе „за навън”, с лого на една или друга марка. Впрочем, найлоновите чашки бяха голяма беля. Още ги използват тук-там из България, а са много вредни. Те са неподходящи дори за студени напитки, а какво остава за горещи.
И масовият модел за кафе у нас беше „Нова Бразилия” в найлонова чашка. С голям каймак. Народът си мисли, че голям каймак е качество, а то се получава най-голям от евтини сортове робуста, просвещаваше ме Данчо Физика. Разбира се, видът екстракция, машината, налягането били от значение.

Седмица-две след статията, в нашия вестник се появи интервю с ливанския посланик. Никой не ми каза защо, колежка от международния отдел го беше правила, сигурно са й поръчали шефовете. Посланикът се опитваше да оправдава сънародниците си с фирмите за кафе. Нарече моята публикация „шантаж” и злонамерена. Е, като разкриеш някой какво продава, било злонамерено. Сигурно трябва да си затваряш очите пред шашмите, да им помагаш в бизнеса и да крепне българо-ливанската дружба и мутрите. Посланикът беше поставил правилно въпроса – ако ливанците са нарушили с нещо закона, да ги накажат. Само че и аз бях написал в статията, че нищо не са нарушили, няма измама по закон. Народът си е прост, могат да го лъжат както си искат.

Но им развалих кефа на ливанците и на мутрите зад тях, пазарният им дял тръгна надолу. Още бяха далеч от проблеми с продажбите, усетиха се навреме и през 2001 г. продадоха марката на една от големите международни компании – „Крафт Якубс Сушард”. По мои сметки, до онзи момент, за около 10 години от началото на 90-те, бяха изкарали чиста печалба между 80 и100 млн. долара. Сериозна сума са взели и от продажбата на марката. Покрай тях от спестен акциз и ДДС, и процент „ми даде – му взех”, и мутрите са се облажили. Произвеждаше се и менте на „Нова Бразилия”, от нелегални цехове. Менте на ментето, със същото съдържание вътре. Така вървеше икономиката на прехода…

Много хора се научиха да си купуват кафе насипно. Там, в магазинчетата, някои продавачи пишеха на чувала с индонезийска робуста „Нова Бразилия”. Това разгневи ливанците. Излизаха едни съобщения по вестниците, че тяхното кафе било уникално, а това в магазините за насипно било друго. Обявиха  и награда за онзи, който разкрие къде се пече и пакетира менте „Нова Бразилия”.

(следва – „Какво кафе пие българинът – ментета, оригинали и Данчо Физика”)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.