Как ГЕРБ и шефове в парламента бранят своя пропагандист Антон Тодоров от съда в нарушение на закона

Антон Тодоров. Снимка: от екрана

Небезизвестното лице Антон Тодоров решил да напише книга, озаглавена „Задкулисието на прехода. Българите срещу олигархията. Част 2“.
Както си му е редно, всяка книга с претенции за бестселър, трябва да е и интригуващо илюстрирана. Затова и господинът Тодоров, Антон, в старанието си да надмине и най-добрите образци в жанра, взел, че без позволение на собственика и на авторските права, поместил вътре в книгата (на стр. 13), уникално фото – снимка на Делян Пеевски като едноседмично бебе, на излизане от родилния дом, държан в ръцете на баща си, а отстрани неговата майка, г-жа Ирена Кръстева, тогава все още по фамилия Пеевска.

По-късно същата особа, по време на управлението на т. нар. Тройна коалиция, през 2002 г. става шеф на „Олимпика“ ЕАД, стопанисващо държавни спортни имоти. Още по-насетне г-жа Кръстева, Ирена, е пак шеф на Българския спортен тотализатор, после, по съвместителство (след като Иван Славков беше изшутен поради подозрения за корупция от БОК), майката на Делян Пеевски стана и и. д. председател на Българския олимпийски комитет.
Таткото пък на Кой се развива своевременно по противоположен вектор в качеството си на председател на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Именно с незаконното използване от Антон Тодоров на снимката на гореописаните трима, все още във вид на романтично семейство, започва един

истински скандален трилър,

който не писателска фантазия, а е документиран с подписи и печати.
Таткото на Делян Пеевски, след като научава за публикуването на снимката в книгата на Антон Тодоров, подава сигнал до прокуратурата. Без да наименова в своя сигнал деянието на Антон Тодоров като престъпление – нали само съдът има право да извърши подобна квалификация, бащата на Делян Пеевски все пак посочва в жалбата си до прокуратурата за всеки случай члена 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс, в обсега на който попада деянието.

В своето постановление от 12. 07. 2016 г. прокурор Михаела Тихова от Софийска районна прокуратура излага своето категорично становище, че лицето Антон Динев Тодоров формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Като без съгласие на носителя на авторското право е извършил предоставяне на достъп на неограничен брой лица до въпросната снимка. Или, казано ясно: за да придаде по-голяма атрактивност на своята книга „Задкулисието на прехода. Българите срещу олигархията. Част 2“, Антон Тодоров не само противозаконно използва фотокадрото с Делян Пеевски като бебе за илюстрация, но и го помества с пояснение „Личен архив на автора“.

Скандалът не завършва, а само започва оттук. Бащата на Делян Пеевски завежда гражданско дело срещу Антон Тодоров за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Поради невъзможността главният „херой“ на историята Антон Тодоров да бъде намерен от призовкарката от Софийския градски съд,  както и вследствие на неуспешния опит неговата майка в Стара Загора да получи призовката по гражданското дело под № 6690/2016 г., призовката е насочена по месторабота на Антон Динев Тодоров – София, пл. „Народно събрание“ № 2, т. е. парламентът (бел. ред. – към онзи момент Тодоров още е депутат от ГЕРБ).

Мария Иванова, секретарка на ПП на ГЕРБ, го е запознала със документацията, придружаваща призовката от съда, по дело, по което той е ответник. Антон Тодоров й нарежда „да откаже да получи призовката“. Чл. 133 от Закона за съдебната власт гласи: „Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват“.

Председателят на съответния съдебен състав от СГС, Търговско отделение, VІ-6 състав, изпраща писмо, адресирано лично до председателя на 44-то НС, който тогава е Димитър Главчев, от което е видно, че администрацията на НС следва да окаже съдействие за връчването на призовката, заедно с препис от исковата молба и приложенията по горепосоченото дело срещу Антон Тодоров.

Оттук започва същинската

история за беззаконието,

дори по-точно – на противозаконието, в (уж!) законодателния орган на България. На 29. 06. 2017 г. Хризантема Николова, началник на служба „Обща канцелария“ в парламента, отказва да получи документацията. Във фрапантното противозаконие не пропуска да вземе участие и още една сътрудничка от екипа на Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ. На 20 юли 2017 г., както е видно от заверено от съда копие на съдебен документ, Ивайла Зашева не е пожелала да получи и връчи на Антон Тодоров комплекта съдебни документи, понеже „г-н Тодоров забранил на г-жа Зашева и г-жа Мария Иванова – секретари на ПГ на ПП „ГЕРБ“, да получават за него служебни книжа“.

Цялата фактология по действията на Антон Динев Тодоров и на трите служителки от администрацията на Народното събрание, документирана чрез печати и подписи от съответния съдебен състав, беше поднесена на тепсия на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Димитър Главчев, чрез сигнал на Асоциацията за борба против корупцията в България (Входящият номер в Народното събрание е ПГ-706-01-75/25. 09. 2017 г., а от Министерския съвет № 08.01-98/25. 09. 2017 г.).

Последва пълно мълчание. В случая мълчанието не е злато, а долнопробна имитация на тримата индивида, изхвърлили закона в кошчето за боклук. Без да им мигне окото! По светлия пример на френски крал Людовик ХІV, изрекъл знаменитата фраза „L’Etat c’est moi!“, „Държавата – това съм аз!“ Така триото Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Димитър Главчев превръща гражданите на Република България, в безгласни поданици на кралство ГЕРБ.

Но ако някой измежду читателите остане с впечатлението, че неспазването на законите от обкръжението на Бойко Борисов е за пръв път с описания скандал, то попада в дълбоко заблуждение.

Сефтето за изритването на закона, беше когато администрацията на Министерския съвет отказа – пак в нарушение на чл. 133 от Закона за съдебната власт, – да получи през 2010 г. нотариална покана от Асоциацията за борба против корупцията в България, адресирана лично до Борисов. Чрез нея беше отправено питане одобрява или не министър-председателят харчлък от 110 хил. лева, извършен от неговия финансов министър Симеон Дянков. В края на 2009 г., в условията на финансова криза, с орязан държавен бюджет, заплати и пенсии, Симеон Дянков нареди ремонта и преоборудването на помещение в министерството, за да го превърне във… фитнес център. Като нахалството на Дянков не свърши дотук. Във фитнес залата неограничен достъп беше разрешен само за министъра, неговите заместници и главния секретар, а за останалите простосмъртни служители – само с позволението на министъра. Тъй я! Няма там разни плебеи да се пречкат и смущават височайшите особи. Казано с думи прости – тогава Симеон Дянков си направи фитнес зала за частно ползване, като де факто бръкна в нашите джобове – на българските данъкоплатци.

Е, колкото до справедливостта в казуса „Антон Тодоров“, макар и само частично тя възтържествува, понеже той беше осъден от Софийския градски съд.
Триото Б. Б., Цв. Цв. и Главчев съвсем не поради благородния мускетарски принцип „Един за всички, всички за един!“, опъна щит пред Антон Тодоров, а също така отказа да предаде случая за разглеждане от Комисията по етика към Народното събрание. Де факто превърна администрацията на Народното събрание в личен слугинаж на Антон Тодоров.

Първо, господинът

Антон Тодоров се преметна

и се прехвърли върху политическата територия, срещу която водеше канонаден словесен огън (стана известен навремето с книгата си „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“). А после беше определен да бъде пропаганден таран на Партията-Майка (ГЕРБ). Сега вече не е депутат, но пропагандст на ГЕРБ. И ако ръководството на ГЕРБ го изстреля съвсем в политически аут, току-виж Антон Тодоров взел, че написал втора част на своята книга „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“.

Колкото до трите персони Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Димитър Главчев, тук е уместно заключението на италианския политически мислител Николо Макиавели (1469–1527 г.): „Най-добрата крепост на тираните е бездействието на народите“.
Ето защо Асоциацията за борба против корупцията в България, в унисон със своя Устав, полага систематични усилия да информира държавите-членки на Европейския съюз, за камарата закононарушения на (псевдо)елита в България.

Пък после този същият български (псевдо)елит се чуди и мае защо поредният Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка го изпраща отново на поправителна сесия.


* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.