Няколко страни от ЕС готвят мини среща на върха за миграцията, докато кризата се разраства

Лидери на група страни от Европейския съюз (вероятно 10) начело с Германия и Франция ще се срещнат в неделя, за да търсят възможни решения на острите спорове относно мигрантите.

Германската канцлерка Ангела Меркел, чието правителство преживява криза по въпроса за политиката към пристигащите мигранти, се очаква да се присъедини към лидерите на Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Италия, Малта, Холандия и Испания за неофициални разговори в централата на Европейската комисия в Брюксел, съобщи вчера нейният председател Жан-Клод Юнкер.

По данни на агенцията на ООН за бежанците около 40 000 души са пристигнали в Европа по море от началото на тази година. Това е около половината от влезлите за същия период на 2017 г. Но макар че броят на новопристигащите спада, единството на 28-членния съюз се разкъсва от криза на доверие.

Повечето мигранти слизат на суша в Италия и Гърция и тези страни се чувстват изоставени от партньорите си в ЕС. Страни членки като Унгария, Полша, Чехия и Словакия не желаят да споделят бремето и отказват да приемат квоти за бежанци.

Според Еврокомисията срещата в неделя, само дни преди редовната среща на върха на ЕС на 28-29 юни, има за цел да „намери европейски решения“ на предизвикателството на мигрантите“.

По-строги мерки по железопътни и автогари са сред мерките, които участващите (в срещата) страни обсъждат като част от усилията да се попречи на кандидатите за убежище да пътуват свободно през отворените европейски граници.

Германски медии съобщиха вчера, че това предложение фигурира в проектоспоразумението, разпратено от Брюксел на 10-те поканени страни преди срещата. Според всекидневника „Зюддойче цайтунг“ проектът предвижда също наказания за кандидати за убежище, които не остават в първата страна от ЕС, в която са регистрирани.

Германският делови вестник „Ханделсблат“ съобщава, че проектът предвижда също значително разширяване на Европейската служба за граничен контрол ФРОНТЕКС и създаване на единна за ЕС агенция за обработване на молбите за убежище.

Германската канцлерка Ангела Меркел иска да се постигне общо за ЕС споразумение как да се процедира с мигрантите, за да се избегне хаосът на големия имигрантски наплив през 2015 г.

Австрийският канцлер Себастиан Курц, чиято страна поема ротационното председателство на ЕС от 1 юли, каза, че срещата „не е за германската вътрешна политика, а за отдавна закъсняло решение на миграционния въпрос“. Според него на срещата ще се обсъждат въпроси като „как защитаваме външните граници на ЕС, как предотвратяваме мигрантските вълни към Централна Европа“.

Усилията за реформиране на законодателството на ЕС за убежище от две години тъпчат безплодно на едно място, блокирани главно по въпроса коя страна да поеме отговорност за мигрантите и бежанците и за колко дълго време. Юнкер каза, че ако тези закони бяха актуализирани по-рано, „нямаше да се сблъскаме с дилемата, пред която сме изправени днес“.

Някои страни от ЕС може да са ядосани, че не са получили покана за неделната среща. Белгийският премиер Шарл Мишел например е звънял на Юнкер и е поискал да участва. Юнкер каза, че „не може да става въпрос, че след неделя ние ще диктуваме на останалите страни членки линията, която трябва да се следва“ за справяне с миграцията.

Над 1 милион бежанци нахлуха в Европа през 2015 г., повече от тях бягащи от войните в Сирия и Ирак, като заляха Гърция и Италия, в резултат на което лъснаха слабостите в законодателството за предоставяне на убежище и в приемния капацитет (за бежанци).

Турция обаче е поела повече бежанци, отколкото най-големия търговски блок в света (ЕС – б.р.), а Ливан и Йордания са приели общо около 2 млн. души.

„Нямаме криза с броя (на мигрантите). Продължаваме да имаме криза на политическата воля“, каза в понеделник Софи Маженис – директор за Европа на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.