Димитър Ковачев – Фънки: В България няма истински фенове на музиката

Снимка: авторката

Димитър Ковачев- Фънки е собственик на „София Мюзик Ентърпрайсис“. Заедно с Иван Несторов – Амебата през 1991 г. основават частна промоушън агенция, която до момента е организирала над 400 концерта. Сред големите събития в историята на „София Мюзик Ентърпрайсис“ са гостуванията на „Назарет“, „Джипси кингс“, Джон Маклафлин, Робърт Плант, Джими Пейдж, „Дийп Пърпъл“, „Металика“, Тото, „Инкогнито“, „Джудас Прийст“, Питър Гейбриъл, „Блек Сабат“, „Смоуки“, „Симпли ред“, „Депеш мод“, вокалът на „Йес“ Джон Андерсън и много други.
Фънки разказва за трудностите при организирането на концерти в България и най-капризните изпълнители, които са идвали у нас.

– Откъде започва организацията на един концерт?

– Хубав въпрос, ми още, както се казва, от контакта с артиста, тогава започва самата организация.

– Не започва ли с личния ти избор? Когато говорихме преди няколко месеца, ти каза, че не правите проучване сред хората за това, кой се харесва най-много в момента?

– Да, това е изключително трудно, няма смисъл от това. Но по принцип, този бизнес – слагам го в кавички, защото това все още не е бизнес в нашата държава и не знам дали някога ще стане, но той е много рискован в тази държава, не е като по света – всичко да е ОК. Винаги всичко е поставено на кантар. Заради големите рискове нещата не вървят винаги много добре. По принцип е грешка да тръгнеш от собственото си виждане какво да дойде. Ние контактуваме предимно с наши партньори в Америка, Англия, виждаме какво е движението на артистите. Почти винаги залагаме на обърната карта, както се казва – не знаем какво ще стане. И практиката го доказва, когато подхождаме рисково, то и нещата са особени. За съжаление в тази част на света е така, особено нашата държава. Малка държава, някъде в Европа, на майната си, с лошо географско разположение.
Но при организацията се започва с условията веднага след подписването на договора. Понякога артистът има всичко, понякога не можем да се справим с това, което имаме в България. Няма да забравя с Монсерат Кабайе – тя пя на специални микрофони, от които единия беше 12 хиляди евро и добре, че имам приятели в Румъния и ни ги изпратиха. Дойдоха сякаш бяха оръжия – в един метален сандък.

– Проблем са сигурно стадионите и залите?

Снимка: авторката

– Ние нямаме нито зали, нито стадиони. Имам сведения, че на стадион „Васил Левски“ ще може да се използва за големи концерти, защото ще се прави ремонт на един от входовете. Защото сега няма как да влязат тировете с техниката на изпълнителите, дори със спуснати гуми. Много трудно се работи така. Наистина по другите стадиони – „Академик“, „Локомотив“, които ползваме, е много трудно. А и няма традиции, сигурно никой не е мислил, че ще дойде време, в което ще се правят такива събития у нас.

– Значи основните проблеми при организацията на концерт са идвали от това, че сме в България?

– Еми, то въобще за бизнеса това е проблем (смее се). Ама какво да правим, тук сме родени, тук живеем – това е положението. Някой трябва да се блъска тук. Не веднъж съм казал – ние не можем да продаваме цимент и пирони с Иван ( б. а. – Несторов – Амебата, партньорът на Фънки в София мюзик Ентърпрайсис), защото сме музиканти. Завършил съм консерватория.

– Как почнахте, какво си спомняш от първите години на София мюзик?

– Ами беше много весело (смее се).

– Не казваш трудно?

– Колкото повече навлизаш в едно нещо, толкова повече установяваш какъв нещастник си и колко трагично е всичко. Това го е казал Джон Маклафлин, по отношение на музиката, но смятам че във всичко е така. А тогава ние не знаехме за какво става въпрос и беше страшен купон, беше много готино, направихме концерт на „Содом“, няма да забравя. Зад гърба си имаме над 400 концерта, но тогава започнахме със „Содом“, беше страхотен концерт на стадион „Академик“, веселба страшна, за първи път такова нещо се случваше в татковината. Общо взето беше забавно. Ние си бяхме всичко – аз съм пи ар, Амебата отговаря за транспорта, аз съм организаторът, Амебата еди какъв си, всичко двамата от кухнята до не знам си къде. И няма да забравя втората година направихме един фестивал в Летния театър и представители на една германска фирма дойдоха, за фестивала да видят как върви организацията. Като гости видяха нещата от кухнята. Преди да си тръгнат казаха: „Добре че се видяхме, хапнахме, пийнахме, защото сигурно няма да се видим повече, тъй като вие и без това ще умрете догодина.“ Викам им : „Как ще умрем, ние все пак смятаме да изкараме някоя и друга година.“ Хората обаче ни отговориха, че при тази организация, която вършим двамата, по света го няма и здравословно ще рухнем. Тогава си дадохме сметка, че нещата не са толкова весели.

– Германците обаче не са се оказали прави.

– Слава Богу! Тогава си взехме поука и осъзнахме, че трябва да се гледа по-сериозно на нещата и да вземем хора, които да помагат.

– Трябва ли да си безкомпромисен в бизнеса, защото тук не говорим просто за музика, това е бизнес, с който трябва да се издържаш?

Снимка: авторката

– Не, не, безкомпромисни са простаците. Права си, това е бизнес. Но думата безкомпромисност не ми харесва. Човек няма как да не прави компромиси, защото това е голяма машина, която ние смазваме толкова години и тя все още не работи достатъчно добре, за да може човек само с въртене на телефона от бюрото всичко да е ОК, както е в Чехия, Полша, Германия, Австрия, Унгария.

– Да се върнем на организацията, каза че всичко започва от разговора с изпълнителя, мениджърите му, следват трудностите?

– Да. Но според мен тръгва от самото общество и хората, които живеят в тази държава. Смятам, че и манталитетът на хората е виновен да не се получават лесно нещата – този особено ориенталски манталитет. Хората виждат тук всичко в черно и в бяло. Днес си номер едно – браво, утре те смазваме и аз съм номер едно. Това се случва само в България и това се нарича явление „няма фенове“. В България няма фенове на музиката. Както ми е разказвал един мой приятел – журналистът Милко Стоянов – бил в в Солт Лейк сити на концерт на „Зи Зи Топ“, видял едно семейство, чиято средна възраст била 70 години и той се учудил, питал ги: „Извинете, ама за какво става въпрос?“ и те му казали: „Как? Ние сме фенове на „Зи Зи Топ“, ние цял живот сме ги следвали навсякъде.“ Затова казвам, че оттук нещата тръгват кофти. Хората някак не са съпричастни към тази култура.

– Липсата на средства не влияе ли според теб?

– Не, не, не мисля, че е липсата на средства. При тази малка държава няма нужда от много средства. Освен това билетите на концертите, които ние правим, са по 20 лева, 15, 50. Има за всеки. Също така ти не ходиш на концерт всяка седмица или всеки ден. Ти отиваш на концерта, защото адски го желаеш, защото си фен на това нещо. Само че тук няма такова нещо.
Също така музиката е убийствено принизена. Живее се с мисълта, че музиката трябва да е безплатна, изложбите трябва да са безплатни, всичко, което е свързано с изкуство трябва да бъде безплатно, защото това са глупости, така, между другото. „Музикант къща не храни“ – типично българска поговорка. Чалгата, която погреба тотално културното ниво на обществото, също е причина.

– Няма да има чалга, ако хората не я слушат?

– Точно така. Много хора ми казват: „Край, да я забранят!“ Това са глупости страшни. Щом я има, значи хората я искат и край. И казвам – идете в някоя чалготека и ще видите прекрасни млади хора, страшни мадами, всичко. И това е положението. Явно, че в тази част на света е това положението. Отделно и, че тук няма основи за това как тази англосаксонска култура да се внедри, а и не само на това, тук не виждам успех и на произведения на Моцарт, Бетовен, не виждам да се пръскат залите при убийствени класически концерти. Не съм против, нека певицата Анелия, да речем, да си има своята публика, но и Джо Кокър да има публика, както е на Запад.

Снимка: авторката

Може би трябва да се примирим, но на мен като че ли не ми изнася. Но иначе реалната картина е трагична. Да оставим настрани и въпроса, който е дъвкан, дъвкан безрезултатно, че културата е оставена някъде в прахта. Българинът не го интересува – дай му да се наяде, да се напие. Какви са тези времена?
Ето сега 8 декември – София трябва да ври и кипи от убийствени веселби, партита, концерти, балове. Не, няма такъв филм – всичко се изнася в провинцията, или някъде другаде, за да се направят на свине в местната чалготека и да ядат свиня. Е, това ли е? Не знам, може би остарявам? Нима цяла година не можеш да ходиш и да се направиш на свиня някъде? Има толкова други свободни дни или свински празници, празници на виното, но 8 декември го свързвам с някакви културни хора. Но в тази част на света – в Абсурдистан – е така. Няма какво да се заблуждаваме, звуча песимистично, но това е реалността.

– Не мислиш ли, че младите хора се променят постепенно?

– Да ти кажа, положението е страшно в момента. Смятам, че още не е дошло времето. Да не забравяме, че българинът е дебелоглав и му трябва доста време, за да направи някои промени, които някои хора ги правят за минути. Младите хора уж гледат по-отворено, но да не забравяме и това, което става около нас. Ако приемем, че в този град живеят 1 милион души, а те са много повече, но дори 1 процент от тях – 10 000 души да ходят по концерти, театри, това значи че тук трябва да ври и кипи. Това го няма. На концерт ходят по 2-3 хиляди, тотална тъпотия цари.

– Кой е бил концертът, организиран от вас, превърнал се в най-голямото ти разочарование?

– Не е един. Имали сме много разочарования. Веднага мога да дам пример с двата брилянтни концерта – на Чик Къриа и Бела Флек и другия на Джон Андерсън от „Йес“. Те не бяха посетени както трябва, а би трябвало да се пука залата по шевовете. Толкова ли няма 4000 души от общество, което е над 1 милион? Тук не говорим за обикновен талант, а за титани, които са дошли в България и сигурно повече няма да дойдат по простата причина, че не може да се хване такова чудо.

– А разочаровани изпълнители?

– Не, няма такива въобще. Малко се спекулира с тази история. Хората идват много положително настроени, освен това те са професионалисти и дават всичко от себе си, за тях няма значение или, ако има, го крият в себе си. Казаха ми, че това лято в Каварна Робърт Плант е бил с групата си и е свирил пред 200 човека. Приятелите ми, които бяха на концерта, ми казаха: „Копеле, не мога да ти опиша какъв брилянтен концерт изнесе тоя човек, все едно не 200 човека, а 200 хиляди са долу.“ Така че не бих винил изпълнителите. Но сега се сещам като говоря, имали сме просташки попадения като „Ийст 17“, изключително нагли кретенчета, които пееха на плейбек, но бяха много популярни. Тогава ни скъсаха нервите. Какви ли не геройства успяхме да направим, защото те имаха изисквания до небето, включително и колата да ги вземе от пистата на самолета. Живеят в измислен свят.

– Но те не се задържаха на сцената. Излиза, че тези, които са звезди-еднодневки, имат повече претенциии?

– Абсолютно вярно. Или пък, ако има някаква суетност, някакви изисквания, те са свързани с живота на тези хора. Например някои цял живот са пили вода „Перие“ и я търсят и тук, защото смятат, че е нормално в магазина да я има тази вода. Или пък еди какво си вино, което го има навсякъде.

– Какво стана с Пинк, болна ли беше наистина?

– Ето Пинк например, всичко вървеше много добре… но, как да го нарека, това са така наречените форсмажорни обстоятелства. Кой да очаква, че ще се влоши така? Много неща се изписаха, пълни простотии. Настина имахме две медицински експертизи – на неин лекар, на наш. Но не става, тя не можеше да си каже името.

– Какви са ви загубите при такъв провален концерт?

– Еми, не искам да коментирам, трагично е. Тъжно е да се коментира. К’во- да лъжа ли, че не ми пука? Глупости, пука ми! Защото аз не го правя за забавление или да пера пари, а с това храня семейството си.

– Печели ли се добре от този бизнес?

– Не бих казал, защото 1990 година тръгнахме заедно с мои приятели в Румъния, в Чехия, в Полша – в момента те са милионери. Само дворът на моя приятел в Румъния е 5 хиляди квадратни метра в центъра на Букурещ.

– Ти нямаш двор?

– Боже Господи, аз живея под наем в „Стрелбище“ цял живот (смее се).

– Съжаляват ли те приятелите от Румъния, Чехия?

– Не, аз не съм човек, който държи на тези неща. Но е тъжно, да. Спрях да пътувам вече, защото като отидеш и ти става кофти, гледаш какво става, а ти си изпуснал влака вече. Но е така в тази държава и си носим кръста.

– В петък беше концертът на Риана, знам, че не го организирате, но имаш поглед и на спонсорите ли трябва да благодарят феновете, че видяха една от най-актуалните звезди в момента?

– На спонсорите, няма какво да се лъжем.

– Можем ли да очакваме други актуални звезди, като Джъстин Тимбърлейк? Защото организаторите у нас често са обвинявани, че организират концертите на изпълнители, които са далеч от пиковите моменти на кариерите си?

– Изпълнител в пика няма да дойде в България.

– Идва Риана обаче?

– Но тя не е сериозен изпълнител. Тя колко албума има, колко хита има тя – 20-30, не, колко – „под чадъра“ и това е (смее се). За мен това не е сериозно. Съжалявам, че няма как да се обзаложим, но ако този концерт не беше безплатен, щеше да е тотален крах, нямаше да има кьорав човек. Това са така наречените МТВ-звезди, които не стават за концерт, те са за екрана, хората не ходят на такова нещо. И това, тъй като е безплатно, а знаем, че това е най-важното за българина, може да е ужас, да е трагедия тотална, няма никакво значение, отива се и се почва веселба страшна. Не говоря за Риана – тя е изпълнител, който не е кой знае какво голямо име, не е Кайли Миноуг, не е Мадона, не е изпълнител, който е направил много неща. Джъстин Тимбърлейк е голяма звезда, обаче колко човека ще дойдат, ако е платен концертът и къде да го направим? В Зимния дворец, дали ще го напълним заради Джъстин Тимбърлейк? А хонорарът какъв му е на Джъстин? (прави гримаса и прехапва устни) Кой ще го плати? Коя прослойка от обществото слуша Джъстин Тимбърлейк? Според мен до 25 години. Как ще извадят тези хора по 30 евро за билет, защото онзи е откачен, живее в друг свят? Но е нормално да е така. Както Роби Уилямс. Защо не идва Роби Уилямс? Еми, няма да дойде, как ще дойде като продава по 7 концерта в Лондон за няколко часа.

– Кой в момента е изпълнителят с най-висок хонорар? Преди няколко години се говореше за Роби Уилямс?

– В момента положението е страшно. Само едно мога да ти споделя – милионът вече е прескочен от много народ като хонорар. Например „Лед Цепелин“ – ето нещо старо, което в момента е такъв хит безобразен, че е нещо страшно. Имат отложен концерт, защото Джими Пейдж си ударил ръката, кошмарна история, по 500 паунда билети! Колко ще им е хонорарът – нямам представа, сигурно 2 милиона. Това е конфиденциална информация, която не може да се каже, но знам, че много хора прескочиха милиона.

– За „Ролинг Стоунс“ да не питам, така ли?

– По-добре не питай, лошо ми става (смее се).

– Във форума ни доста ти се ядосаха, че каза, че няма фенове на „Ролинг Стоунс“ и затова не идват те у нас.

– Хората изглежда не ме разбират – в България има много фенове, само че трябва да се съобразяваме с популацията. В Румъния са 40 милиона, в България сме вече 5 милиона. От 40 милиона нещата стоят по един начин за „Ролинг Стоунс“, от 5 – по друг. Аз категорично смятам, че „Ролинг Стоунс“, като съм чувал какъв кошмар е като изисквания и като пари, този концерт не може да стане в България. Или ако стане, то ще е по някакъв странен начин, какви ще са тия спонсори, които ще ги дадат тия пари. Освен това аз не вярвам за „Ролинг Стоунс“ в България да се съберат повече от 40 хиляди, да не кажа, че се и изхвърлям.
Ето например Питър Гейбриъл, когото доведохме в България ние, човек с главно „Ч“, уникален. Той тъкмо се беше върнал от 80-хиляден концерт от Барселона и дойде в България за да пее пред 5 хиляди на стадион „Академик“. Тогава съм се чувствал кофти, ето, във връзка с предния ти въпрос.

– Кой е най-скъпият изпълнител, идвал у нас?

– „Металика“, „Депеш мод“, „Блек Сабат“.

– С кого ви е било най-трудно да преговаряте?

– С „Депеш мод“ – 4 или 5 години. Мъка! Два пъти минаваха през България и ни отказваха. Но стана работата и сме много доволни, защото отдавна искахме да направим „Депеш“. Това не е моята музика, няма значение, много се радвам, че така страхотно се получи, това е най-големия концерт, който сме правили като посещаемост. Хората бяха много доволни, изпълнителите също.

– Имало ли е изпълнители, които са ви отказвали, защото става въпрос за България?

– Има, и те не са малко, но не защото не харесват страната, а просто не сме на път. Когато се прави турне, то е на лъчове, след като не можем да влезем в лъча, казват – сори. Ето „Кис“, например, преди 3 години някъде, бяхме поканени в Чехия в една страхотна зала за 20 хиляди души, страхотен концерт. След него на партито говорих с мениджъра и той първо на майтап каза: „Човек, заинтересувай ме по някакъв начин“, аз му казах: „Ще платим“, той вика: „Те навсякъде плащат!“ Пошегува се, но нали се сещаш как от Чехия до България ще дойдат 32 тира и 2 самолета? Няма как да стане просто.

– Кой е най-капризният изпълнител, идвал в България?

– Първо всеки е капризен, тъй като вече нещата се развиха и не съм много в кухнята, защото вече имам подчинени… Но може би най-много страдахме покрай нашия любим приятел Ричи Блекмор. Той успя да ни съсипе и на първия си концерт, и на втория (смее се).

– Какво толкова е искал?

– Еми, той живее в друг свят човекът. Като се почне от първия концерт с лепене на черно фолио по прозорците в стаята, защото се влияе от Луната, след това смяна на етажи, преместване на цифри от хотелските врати, никъде не трябваше да има 85, защото 8 и 5 е 13. 13-ти етаж не трябва да има, 13 стъпала. Може би това беше най-трудното. И аз винаги съм казвал, че единствените, които могат да направят концерт на Ричи Блекмор, сме ние, защото няма такива малоумници, които да му вървят по гайдата.

– Отказвали ли сте да изпълните капризите на някой изпълнител?

– Не, не сме отказвали, но ако нещо не можем да направим, не е фатално. Говорим за нещо разумно. Хората разбират, като изключим някои хора като Ричи Блекмор (смее се). Но на него няма как да не му изпълним изискванията. Сигурно като си гениален, трябва да си мръднал нанякъде. А този човек толкова неща е създал и оставил зад себе си.

– Смяташ ли, че имате конкуренция в България?

– Да, но то не е конкуренция в България. По принцип има, защото вече всеки втори прави концерти (смее се).

– Как така се получава, че Ивайла Бакалова почва да прави концерти?

– Тя нали спря (смее се). Не знам, но това идва от българското: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.“ Иначе модни дефилета аз не изпитвам желание да правя. Българинът има и една друга черта – ако види, че има бизнес, който върви, да речем продажба на краставици, на другия ден на пазара ще видиш, че целият пазар е залят от тонове краставици и бизнесът отива по дяволите.

– Ставали ли са засечки при организациите – разговаряте с изпълнителите, а ви отказват, защото вече имат предложение от България?

– Да, случва се, примиряваш се, отдръпваш се. За даден артист като се дават повече пари. Но ние в последствие разбираме, защото само ни казват, че имат по-висока оферта. По отношение на информация мениджърите са много потайни.

– Излага ли се България с провален концерт на звезда като Дженифър Лопес?

– Определено. Страшно е, когато са продадени билети и тя май не е много наясно, че ще има концерт в България. Може да се случи да се провали вече уговорен концерт при продадени билети и съм го изживявал това с Пинк, с „Айрън Мейдън“, когато оня падна от сцената и си удари главата. Както с Гери Мур, трябваше да бъде юни, но го прави есента, той получи белодробно възпаление, но ни изпратиха медицинска експертиза.

Опашка за билети за концерта на „Депеш мод“ в края на януари миналата година. Снимка: Булфото

Плюс това ние винаги сме били толерантни, ако се случи това нещо, винаги казваме, че ако концертът ще го има, хората да запазят билетите си, ако не – могат да си вземат парите обратно, защото може да имат планове. Но това, за което ме питаш, се нарича аматьорщина, това е страшно. Един такъв паднал концерт не е никак добър за имиджа на бизнеса в страната. Защото, както ние тук сме убийствени клюкари и всичко се знае и всичко се тропа веднага, същата е и историята там, само че на друго ниво – по-мащабно. Като си отиде изпълнител, хваща телефона и почва: „Да знаеш къде бях, скъсаха ми нервите“ – ако не е доволен. Така че, това Дженифър Лопес едва ли го е пропуснала просто така, защото при тези хора има една поговорка: „Money talks, bullshits walks“ (б. р. – Парите говорят, глупостите вървят). За тях това е важно. Това е една черна точка за бизнеса.

– Работите с български изпълнители, могат ли професионално да се приравняват българските изпълнители с чуждите?

– Не. Що се отнася до хонорари, българските изпълнители напоследък са доста лакоми, но няма как да стигнат чуждите. А професионално също, защото тук няма школа. Няма традиции, да се сещаш за голям педагог, за певец, който е направил страхотна кариера?

– Едно име се сещам – Лили Иванова?

– Ама сама виждаш – тя въобще не се интересува от тази работа (б. р. – да бъде педагог). А би трябвало. Да оставим кой какво мнение има, викат : „Мани я тая естрадна…!“ Само че тя има вокална техника, има глас тая жена. Но пък го има и другото – има хора, които са педагози, други, които не са.
А пък като се замисля, традициите от Лили Иванова май не са най-доброто, което може да ни се случи (смее се)). Но ти си права, защото като няма друго? Така че няма школа, няма традиции, чужди педагози няма тука, защото не може да им се плати, а и техните традиции са други.
Може да изчакаме поколението на чалга звездите да се превърнат в педагози и да започнат да обучават.

– Какво подготвяте сега?

– Еми, работим и подготвяме къде ще празнуваме Нова година, Коледа (смее се). Картинката за догодина към края на февруари ще почне да се изяснява, защото сега навлизаме в така наречения мъртъв период, когато не се случва нищо. А няма смисъл да говорим предварително, надяваме се на много неща, но е рано. Ние не обичаме да хвърляме бомби и после да се обясняваме, ако не е станало.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.