2 години след референдума за Брекзит: Обединеното кралство е дълбоко разделено

Асошиейтед прес

Брекзит. Илюстрация: Мастър инвестор

Изминаха две години, откакто клиентите и търговците от лондонския пазар Ромфърд гласуваха с голямо мнозинство страната им да излезе от Европейския съюз.

Ентусиазмът в полза на Брекзит в този работнически квартал в източния край на британската столица не се е изпарил. Но в момент, когато Великобритания още не е минала през изхода на ЕС, а преговорите едва пълзят, нетърпението расте. „Мисля, че на повечето хора им писна“, каза продавачът на риба Дейв Крисби. „Изглежда, правим две стъпки напред и внезапно трябва да направим стъпка назад“.

Само на 20 мили (32 км) оттам, в центъра на Лондон – но от другата страна на разделението спрямо Брекзит – Тахмид Чодхури също се тревожи как се развиват нещата.
Завършилият право мъж бил изненадан и разочарован, когато на 23 юни 2016 г. Великобритания гласува с 52 срещу 48 процента да напусне ЕС. Това е неприятно доказателство, че проевропейските възгледи на неговите лондонски приятели и познати не се споделят от всички.

„Проблемът с референдума е, че раздели хората – раздели семейства, раздели общности – само заради враждебния начин на излагане на доводите“, каза той.

Разделенията, отворени от референдума, не са забравени, те се задълбочиха. Преди много британци се определяха като десни или леви, консерватори или лейбъристи.

Брекзитът създаде във Великобритания два нови лагера, които не се разбират: подкрепящи напускането и подкрепящи оставането.

Подкрепящите напускането – концентрирани в малките населени места и постиндустриалните градове в цяла Англия – нямат търпение да срежат червената лента на Брюксел, да препотвърдят британския суверенитет и да поемат контрола върху имиграцията. Привържениците на оставането, които най-често живеят в големи градове и сателитни университетски градчета, предпочитат да останат в съюз, който облекчи потока на стоки, услуги и хора между 28 държави с половин милиард жители.

Почти единственото нещо, което двете групи споделят, е песимизмът за състоянието на самия Брекзит. Запитани от анкетьори, как ръководеното от консерватори правителство на министър-председателката Тереза Мей се справя с преговорите, повечето британци отговарят „лошо“.

Само девет месеца преди 29 март 2019 г., когато Обединеното кралство трябва да напусне съюза, Великобритания и ЕС тепърва предстои да договорят условията на развода. Не беше постигнато споразумение за бъдещите търговски и икономически отношения, няма и твърдо решение на проблема, който постави границата между Ирландия и Северна Ирландия. След Брекзит невидимата днес граница ще бъде единствената сухопътна граница между ЕС и Обединеното кралство.

Великобритания и ЕС казват, че искат да приключат споразумението до октомври, така че националните парламенти в целия блок да могат да го одобрят до месец март. Но служители на ЕС губят търпение заради липсата на подробни предложения на Великобритания, а малцина вярват, че ще има голям напредък, когато идната седмица лидерите се срещнат на форум на високо равнище в Брюксел.

Експертът по изучаване на общественото мнение Джон Къртис, преподавател по политически науки в университета в Стратклайд, каза, че британците са „много критични, много несигурни какво ще им донесе Брекзит“.

„Това обаче не накара повечето хора да променят мнението си“, каза той в петък. „Страната остава разделена на две по въпроса за Брекзита, точно както беше преди две години“.

Привържениците на напускането и тези на оставането не могат да се разберат кой е виновен за безизходицата около Брекзита. Онези, които са на страната на напускането, обвиняват парламента, където членове на Камарата на общините и на Камарата на лордовете се опитват да изтръгнат от правителството контрола върху процеса за Брекзит, за да смекчат условията на отделянето.

Подкрепящите Брекзит вестници описват парламента като гнездо на предателски настроени „маниаци на тема оставане“, решени да променят народната воля. В. „Сън“ обвини подкрепящите ЕС законодатели в „огромно предателство“, а „Дейли мейл“ дамгоса съдиите, които се произнесоха срещу правителството, като „врагове на народа“.

Привържениците на оставането обвиняват другата страна, че дава обещания, които няма да бъда изпълнени и че подхранва разделенията, като твърди, че мигрантите са проблемът.

Те казват, че Брекзитът вече вреди на икономиката. След референдума стойността на лирата се срина, британският икономически растеж сега е най-бавният сред големите промишлени икономики. Производители и износители се чудят дали след Брекзит няма да бъдат изправени пред мита или други бариери за търговията.

Авиационният гигант „Еърбъс“ заплаши в петък да напусне Великобритания, където е работодател на около 14 000 души, ако страната напусне ЕС без споразумение за бъдещите търговски отношения.

Но икономическите аргументи почти не повлияха на общественото мнение за Брекзита, каза Ананд Менон от британския мозъчен тръст „Чейнджинг Юръп“.

„Възприемането на икономиката се диктува от това дали мислите, че трябва да напуснем Европейския съюз, или не“, каза той. „Привържениците на оставането мислят, че през последните две години икономиката наистина е зле. Привържениците на напускането смятат, че икономиката си е съвсем добре“.

Със сигурност на пазара Ромфърд, където на сергиите се продават месо, риба, домашни потреби, дрехи и купища бяло-червени знамена за английските футболни запалянковци, които да размахват по време на световното първенство по футбол, няма особено разкаяние.

Лондон – най-разноликото място във Великобритания и средище на огромния й финансов сектор, гласува с 60:40 в полза на оставането в ЕС. Но в Хейвъринг – лондонския квартал, където е Ромфърд, 70 процента избраха напускането.

„Аз съм Брекзит. Тук всички сме за Брекзит“, казва 80-годишният Бил Пиърсън, който продава кожени колани и чанти на щанда на сина си. Както мнозина други, той е работил в автомобилната промишленост и е бил свидетел как районът е съкратил работни места в промишлеността, дори след като към преобладаващо бялото му население са се присъединили нови жители от цял свят.

„Време е тези (законодатели) от всички партии да кажат: „Така е, вървим към Брекзит, хайде да работим заедно и да извоюваме добра сделка“, каза Пиърсън.

Чодхури също се бори да повлияе на облика на Брекзит. След референдума той се включва в успешна правна кампания, за да гарантира, че парламентът ще има думата по изхода, след това съосновава служба за консултации по имиграционни въпроси за граждани на ЕС, загрижени за статута си във Великобритания.

Той каза, че заедно с лондонските си приятели се е борил в референдума „за това, което мислехме, че ще бъде по-отворена, по-толерантна, по-обединена Великобритания в Европа“.

„И когато загубихме, почувствах дори, че трябва още по-активно да продължа да се боря за тази визия за страната, в която съм роден и която обичам“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.