С преизбирането на Ердоган американо-турските отношения остават хладни

Дейв Кларк
Франс прес

Хладното посрещане от страна на САЩ на преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган в Турция и твърдата линия, демонстрирана от турския президент, дават основание да се прогнозират трайно обтегнати отношения между двете страни съюзнички, специално по въпроса за кюрдите.

Вашингтон явно прави възможно най-малкото след оповестяването на победата на досегашния президент на изборите в неделя. „Ние се опитваме да организираме телефонен разговор“ между Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган, посочи лаконично в понеделник Белият дом, докато Държавният департамент заяви само, че „зачита“ резултата

„Дори с телефонно обаждане на президента Тръмп, за да поздрави своя колега, и усилия за подобряване на отношенията“, облаците, които са събраха след осуетения опит за преврат от юли 2016 г. и последвалите репресии в Турция, „ще продължат да помрачават хоризонта“, смята Стивън Кук от изследователския център Съвет за външни отношения. Той предрича дори „все повече напрежения“.

След сърдечно общуване през септември в ООН, когато американският президент даде „добри оценки“ на своя „приятел“ Ердоган въпреки трудните вече отношения между двете страни членки на НАТО, тези връзки още повече се влошиха.

Турският президент застана начело на хора на протестиращите срещу американското признаване на Ерусалим за столица на Израел. И Вашингтон не постигна освобождаване на американския пастор Андрю Брънсън, съден в Турция за предполагаеми връзки с „терористични“ групи, също както и Анкара не получи резултат по искането си за екстрадиция на проповедника Фетхуллах Гюлен, живеещ в изгнание в САЩ и обвиняван от турските власти за съпричастност към осуетения опит за преврат.

Администрацията на Тръмп призова в понеделник Турция „да засили демокрацията“, като поиска от всички избрани лица, „включително президента Ердоган“, „да изразяват различните позиции на всички турски граждани“. Вашингтон изрази също пожелание за „конструктивни отношения“ за „решаване на проблемите“ в двустранен план и „посрещане заедно“ на „общите предизвикателства“.

„Отмяната или запазването на извънредното положение от Ердоган ще бъде един от първите тестове, това ще говори красноречиво за неговата позиция и тази на новия парламент по въпроса на ключовите теми, които са демокрацията и правовата държава“, смята Кемал Киришчи, експерт от Института Брукингс.

Но основният проблем се очаква да остане американската подкрепа за кюрдските милиции Сили за защита на народа, съюзник на Вашингтон в борбата срещу джихадистите от групировката „Ислямска държава“ в Сирия, но разглеждани като „терористи“ от Анкара. Турската армия предприе в началото на годината широкомащабна операция срещу тези милиции в северозападната част на Сирия, предизвиквайки нова криза със САЩ.

С цената на трудни дипломатически пазарлъци турските и американски дипломати най-накрая постигнаха съгласие в началото на юни по „пътна карта“ за сътрудничество на терена. Съгласно тази пътна карта Силите за защита на народа трябва да напуснат ключовия град Манбидж, по повод на който се изостриха напреженията и където двете страни съюзнички рискуваха да влязат в сблъсък. Но недоверието продължава.

Най-вече кюрдският проблем има риск да се изостри в резултат съюза, който президентът Ердоган трябваше да формира, за да запази мнозинството, с крайните националисти от Партията на националистическото действие, които следват още по-твърда линия по този въпрос.

„Политическият цвят на парламента и на новата турска администрация ще бъде национализмът“, обяснява Аслъ Алтънташбаш, изследователка от Европейския съвет за международни отношения. „Фактът Ердоган да е зависим от крайните националистите понякога ще създава трудности за постигане на решение“, изтъква тя.

Офанзивата, провеждана от Анкара срещу кюрдските милиции, е много популярна в Турция и „турското противопоставяне на американската подкрепа за Силите за защита на народа ще се изразява още по-често и още по-твърдо“, според Сьонер Чагаптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Полето за действие на турската дипломация, ограничено вече върху кюрдските въпроси, ще се стесни още повече в следващите дни и месеци“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.