Испания остава разделена в полемика за гроба на Франко

Франциско Франко. Снимка: архив

Висок 150 метра кръст, базилика, издълбана в скала от политически затворници и положени свежи цветя. Намиращият се близо до Мадрид гроб на Франсиско Франко продължава да разделя Испания, а останките на диктатора скоро трябва да бъдат преместени.

„Смениха се няколко поколения, а все още сме разделени от една война, която не сме водили ние“, казва със съжаление 42-годишната Кристина Кампо, дошла от Арагон (Североизточна Испания), за да посети заедно със семейството си „Долината на падналите“. „Защото това е част от историята на Испания“, обяснява тя.

В покритите с борове планини на около 50 км северно от столицата, забелязващият се в радиус от километри гигантски кръст от гранит и бетон се извисява над огромно открито пространство и управлявана от бенедиктински монаси базилика, където почиват тленните останки на „генералисимуса“.

Монументален комплекс, в който тленните останки на Франко – победителя в ужасната гражданска война в Испания (1936-1939), избухнала след държавния преврат срещу Втората република, и управлявал страната до смъртта си през 1975 г. – може би прекарват последните си дни.

Защото още с идването си на власт през юни, социалистът Педро Санчес обяви своето намерение да премести Франко от мавзолея му. Съгласно предоставената от правителството информация, ексхумацията трябва бъде осъществена този месец.

„Испания не може в качеството си на утвърдена и европейска демокрация да си позволи символи, които разделят испанците“, каза той, подчертавайки, че подобно място би било „немислимо в Германия или в Италия“.

В мавзолея почиват телата на около 27 000 франкистки бойци, а също така и на близо 10 000 опозиционери републиканци, което е причината Франко да го представи по време на откриването му на 1 април 1959 г. като място на „помирението“.

Критиците му обаче го разглеждат като символ на презрението спрямо републиканците, чиито изровени от масови гробове и гробища тела са прехвърлени там, без да бъдат предупредени семействата им. Освен това, около 20 000 политически затворници на режима участват в изграждането на монумента с помощта на динамит между 1940 и 1959 г.

Символ на едно трудно за преглъщане минало, което продължава да определя отношенията между политическите сили в една Испания, където споменът е още жив, мястото е изпълнено с препратки към религията.

С огромния кръст и изобразените върху тежката метална порта сцени от Благовещение, Рождество Христово и Страстната седмица, мястото илюстрира „перфектната симбиоза“ между франкизма и Църквата, обяснява пред Франс прес историкът Хулиан Касанова, професор от университета в Сарагоса.

Веднага щом влезе, посетителят се усеща смазан от двама огромни ангели, държащи мечове във формата на кръст. След това започва дълго и мрачно помещение с под от черен мрамор, прокопано под планината и увенчано с купол, под който се извисяват олтар и кръст с разпънатия на него Христос.

В единия край е гробът на основателя на испанската фашистка партия „Фаланга“ Хосе Антонио Примо де Ривера, разстрелян от републиканците през 1936 г., а в другия е този на Франко, като и на двата са положени букети от рози и карамфили.

Франкизмът и днес буди известна носталгия в Испания, а улици по цялата страна продължават да носят имената на ръководители на режима. „Тези символи още отдавна трябваше да бъдат поставени под публичен контрол. Тъй като това се забави, проблемът изглежда още по-голям, защото дълго време не се знаеше какво да се прави“, коментира Касанова. Като знак за разделението, през последните дни по някои улици на Мадрид бяха разлепени стикери с надпис „Не пипайте долината“.

„Самата ексхумация не е трудна. Тя може да бъде извършена в рамките на около час“, обяснява пред монумента заобиколеният от туристи Габино Абанадес – човекът, ръководил екипа, натоварен да погребе балсамирания труп на диктатора три дни след смъртта му на 20 ноември 1975 г. Според него би било „логично и нормално“ останките да бъдат преместени в семейната гробница на фамилията Франко в гробището „Пардо“, близо до Мадрид.

Наследниците на „Каудильо“ обаче категорично се противопоставят на решението на правителството въпреки неговите обещания да действа с „цялото дължимо уважение“, заяви пред Франс прес Хуан Чичаро, председател на фондация „Франсиско Франко“, която брани паметта на диктатора. Поради това „ние не смятаме, че ексхумацията ще бъде осъществена“, тъй като гробът се намира в базиликата „по силата на каноническото право“, добавя бившият генерал.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.