Какво ще правят САЩ с остарелия си ядрен арсенал?

Америка иска да е сигурна, че ядрените й бойни глави ще ударят както трябва, а няма просто да изгърмят. Но как да стане това без истински тестове?

Ядрена бойна глава W81. Америка разполага с огромен ядрен арсенал от времето на Студената война, който или трябва да бъде обновен, или да отиде в историята. Снимка: nuclearweaponarchive.org

Старите войници никога не умират, те просто изчезват. Старите оръжия, от друга страна, упорито не си отиват. Останалите от богатия ядрен арсенал от Студената война, в известна степен причиняват дори неудобство. Хиляди подобни оръжия остаряват в складове. И е трудно да се гарантира, че състоянието им няма да се влоши или че, ако е необходимо, ще детонират.

Това се дължи на Договора за пълна забрана на ядрените опити, който, както показва името му, забранява на ратифициралите го държави да взривяват ядрени експлозиви в мирно време.

Въпреки че на Америка й предстои да ратифицира този договор, политиката й е да се държи така, сякаш е страна по документа. Тя спря опитите на истински бойни глави през 1992 г. Това означава, че учените, които искат да разберат дали отделна партида все още е използваема, не могат просто да изберат произволно една бойна глава от запаса и да се опитат да я взривят. Един от начините да преодолеят това е да заменят бойните глави с по-нови устройства, които няма да се налага да бъдат тествани „на живо” по познатия начин. Тогава по-старите бойни глави, най-старите от които през 2008 г. ще стигнат 30-годишния предел на своя живот, могат да бъдат ликвидирани без да навредят на ядрения щит на страната.

Тази програма, известна като Програма за разработка на надеждни заместващи бойни заряди (Reliable Replacement Warhead programme), достигна критичната си точка. Новото устройство на бойните глави трябваше да бъде представено през декември. През миналата седмица обаче ръководещата програмата Национална администрация за управление на ядрената безопасност, част от Министерството на енергетиката на САЩ, съобщи, че докладът се очаква през август 2008 г. Някои хора подозират, че той ще продължи да бъде отлаган докато минат президентските избори през следващата година.

Една година забавяне не е от особено значение. Но ако програмата бъде съкратена (финансирането й, започнало през 2005 г., през тази година не беше спряно от Конгреса), за в бъдеще Америка рискува да се окаже без достатъчно учени в сферата на ядрените оръжия, които да поддържат арсенала й в отлично състояние. В интерес на истината трябва да се каже, че Програмата за разработка на надеждни заместващи бойни заряди е и схема за създаване на работни места, предназначена да убеди някои от най-добрите мозъци на страната, че си струва да продадат кариерата си на индустрията на националната отбрана.

Тестове без тестове

Погледнато от научна гледна точка, целите на програмата изглеждат постижими. По-рано тази година Национална администрация за управление на ядрената безопасност избра устройство, за което предполага, че може да бъде разработено без по-нататъшни тестове „на живо”. През септември „Джейсън“, елитна група независими учени, публикува изчисления за това, каква техническа информация би трябвало да има предвид при новото устройство. Тя заключи, че по принцип би било възможно да се разработи заместител на бойните глави без да се извършват каквито и да е нови ядрени опити.

Американски военни описват стари ядрени бойни глави. САЩ инвестират в обновяването на бойния си арсенал, който трябва да бъде тестван виртуално и да е готов за използване. Снимка: Нейчър

Въпреки това групата препоръча окончателното устройство да бъде изследвано внимателно в независим, контролиран от експерти, процес. Това ще се случи за първи път. Досега министерството на отбраната не е позволявало на външни хора да преценяват подобни устройства за силните и слабите им страни – и в момента няма намерение да променя позицията си.

Според Брус Гудуин, отговорен за ядрените технологии в Националната лаборатория „Лоурънс Ливърмор“ в Калифорния – която предложи одобрения вариант заедно с Националните лаборатории „Сандия“ в Ню Мексико – замяната на бойните глави се базира на оръжие, което е тествано, но не е разгръщано по фронтовете от 20 години. Именно наличието на много данни от опити даде на това устройство предимство пред алтернативните, предложени от Националната лаборатория в Лос Аламос (също в Ню Мексико, която си партнираше със „Сандия“). Тези данни ще гарантират, че „виртуалните” тестове, провеждани от суперкомпютър, ще дадат резултати, които ще отговарят на това, което би се случило ако бойните глави се тестват наистина.

Количеството данни, които се използват при подобни симулации, е невероятно. Екипът на „Лоурънс Ливърмор“ твърди, че на най-добрите им компютри са били необходими шест седмици, за да симулират какво би се случило в бойната глава, когато се взриви. Досега подобна детайлна симулация е правена само веднъж. В началото на 90-те, когато бяха спряни ядрените опити, на тогавашните суперкомпютри би им отнело 60 000 години, за да обработят толкова данни.

Донякъде причината за това е, че ядрената експлозия има три етапа. Първо се взривява специален заряд от химически експлозиви, заобикалящ ядро от плутоний. Взривът свива плутония, като едновременно с това той е бомбардиран с неутрони, ускорени от полоний, което слага началото на втория етап. В отговор на неутроните част от атомите плутоний се разпадат, като освобождават енергия и още неутрони. Те на свой ред започват да разпадат още от плутония.

Това е прочутата верижна реакция, която е в сърцето на ядрената надпревара. Това обаче не е източникът на основната експлозивна сила на модерната бомба, в която химически експлозиви предизвикват делене на атомите, компресирайки плутония, чието разпадане се използва за възпламеняване на третия етап, който представлява още по-голяма експлозия от компресията и нагорещяването на основната част от бомбата. Тя се състои от смес от тежък водород (рядък изотоп на водорода) и литий (лек метал). При последвалата реакция елементите образуват хелий, още повече неутрони и невероятно количество енергия. Резултатът е термоядрена експлозия. И ако компютрите трябва да тестват благонадеждно устройството на оръжията, целият тристепенен процес трябва да бъде имитиран съвсем точно.

Одобрените устройства на Ливърмор/Сандия със сигурност са достатъчно добри, за да възпроизведат резултатите от по-ранните опити. Никой не може да бъде сигурен обаче дали те ще могат да предскажат събитията точно. Добре е, че са позволени т.нар. субкритични опити, които могат да донесат повече доверие към процеса.

Някои от тези опити включват разбиването или стрелбата по малки количества плутоний. Взривяването на малки парчета от метала по този начин, без да се компресират по симетричен начин, е позволено, защото не предизвиква верижна реакция. А детонаторът от химичен експлозив може да бъде тестван и чрез „симуланти”, които не се разпадат, но имитират поведението на плутония. По този начин учените могат да разберат дали зарядът, ако е изработен от плутоний, би се взривил.

Етапът на синтез също може да бъде проверен в рамките на правилата. В Ливърмор е изградена огромна и невероятно скъпа система от лазери, наречена National Ignition Facility. Тя трябва да предизвиква термоядрен синтез на парченца деутерий (които са толкова малко, че не са в обсега на договора, забраняващ ядрените опити) и се очаква да бъде завършена през 2009 г.

За експертите по оръжията всичко това е много вълнуващо. Може би не толкова, колкото да пускат истински бомби, но е добър заместител. Въпросът за политиците е дали това вълнение – и служителите и новите бомби, които ще произлязат от него – си струва парите. А това, на свой ред, зависи само от това, какъв ядрен арсенал предпочита Америка.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.