За звездите на футбола, гостували у нас и как се взима интервю от Бекенбауер, Кройф и Марадона

Бел. авт. – като бонус-история към статията „Похвално слово за дузпата (Влияе ли с нещо Путин на резултатите на Световното?)…+ видео”

Отляво надясно: Йохан Кройф, Мишел Платини и Франц Бекенбауер със световната купа. Кройф и Платини са по три пъти носители Златната топка, Бекенбауер – два пъти. Снимки: Уикипедия и клубни сайтове

Чудно или не, но почти всички звезди на футбола, гостували у нас през 80-те и началото на 90-те години, са интервюирани от колегата Георги Бойчев. С него бяхме в един курс във факултета по журналистика. Още от първи курс той искаше да стане спортен журналист. И по време на соца постигна като студент повече, отколкото постигнаха мастити спортни журналисти у нас. При всяко гостуване на чужд отбор в София – било национален или клубен, Георги взимаше по някое интервю от гостуващи звезди. Когато гостуваха германски отбори, взимаше за преводачка някоя студентка немска филология с добър немски и отиваше в хотела, където са настанени футболистите. Как стигаше до тях, какви връзки използваше от клубни шефове и от футболния съюз, с какво ги уговаряше, но взе интервюта от прочути през 80-те футболисти като Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер, Бернд Шустер, Берти Фогст, Кранкъл, Щилике и др. Брайтнер го беше поканил с преводачката в хотелската си стая облечен само по хавлия от банята и говорил с тях цял час (виж долу справка за някои от футболните легенди*).

Съответно, като идваше английски или холандски отбор, Георги взимаше някоя студентка от английската филология и отново в хотела, молби, кандърми, разправии с охраната и служителите. И успяваше – така взе интервюта от Йън Ръш, Йохан Кройф, Ван Бастен, Руд Гулит, прочути треньори като Боби Чарлтън и Джеки Чарлън, Боб Пейсли, Щефан Ковач, величия от миналото като сър Стенли Роуз (биш шеф на ФИФА в продължение на 13 години) и др. От латиноамериканците успя да интервюира Фалкао и Тонино Серезо, аржентинеца Освалдо Ардилес и др. На читатели под 40-50-годишна възраст името Кройф, например, може да не им говори много. Ето какво казва за него Франц Бекенбауер: „Щом Роналдо струва 100 милиона, то тогава сега Кройф би струвал милиард”.
И всичко това по време на соца. Продаваше си интервютата където успее в тогавашните спортни издания, те не бяха малко. И през 1987 г., след като вече бяхме завършили, успя да направи книга от интервютата си, издаде я издателство „Медицина и физкултура”, със заглавие „Футболни гости”. Имах честта да му направя снимки за корицата на книгата – една топка върху трева и зад нея се вижда публика от сектор В на стадион „Васил Левски”.

Книгата „Футболни гости“ на издателство „Медицина и физкултура“, 1987 г., с интервюта с гостувалите у нас футболни звезди 1980-1986 г.

На евтина хартия с меки корици, Георги взе хонорар колкото три тогавашни средни заплати, а издателството е спечелило доста от книгата, защото беше в 100 хил. тираж (немислимо число за днешна книга). Та такива неща бяха възможни дори в оня соц. Като се огледам сега, студентите по журналистика нямат подобни амбиции, да преследват някого да интервюират. Хеле пък да издадат книга, сега, когато е несравнимо по-лесно. През 1990 Георги допълни малко книгата и я преиздаде. После заряза журналистиката и влезе във футболния бизнес.

 

Само с Марадона не успя да се срещне. С него пък се срещна и го интервюира друг спортен журналист, пак от моя курс – Георги Атанасов, Гого, както го наричахме. Работехме заедно в „24 часа”, Гого Атанасов беше шеф на спортния отдел и замина като кореспондент на Световното по футбол в САЩ 1994 г., когато България стигна до полуфинал. Като отракан футболен журналист Гого Атанасов познаваше всички от българския отбор – Стоичков още от юноша в ЦСКА, Пенев и т. н. И понеже е франкофон, завършил френската гимназия, общувал по футболни и др. спортни събития с колеги от множеството френски спортни медии.

Марко Ван Бастен (влаво) и Руд Гулит с Купата на европейските шампиони с Милан, 1989 г. Снимка: сайт на клуба

На Световното в САЩ френските журналисти имали голям интерес към България, защото ги отстранихме от участие. И искат Гого да им урежда интервюта със Стоичков, Пенев… Гого уреждал френските си колеги, та чак му писнало. И научил от французи от тяхна телевизия, че отиват да интервюират Марадона в един от градовете в друг щат, далеч от лагера на нашия отбор. Веднага ги уговорил да му върнат услугата, като го вземат и него да му зададе няколко въпроса. Взел самолета и – там. Беше направил кратко интервю, от 6-7 въпроса, личеше си, че е специално за българския читател, не са извадки от пресконференция. Имаше въпроси за Стоичков, когото Марадона наричал „амиго”. Както и да е. Като пристигнал там, получил гневно обаждане от България, от тогавашната зам.-главна редакторка Венелина Гочева, защо се отклонил от българския отбор, а по това време с урината на Боби Михайлов имало нещо проблем при теста. Нищо не бяха открили, тогавашната ни шефка вдигаше излишни патардии.

Говорим си с Гого, като се върна, и той вика: „Аз отиват там при Господа на футбола да го интервюирам, тя ще ми говори за урината на Боби Михайлов”. За това интервю (проверих специално) взе хонорар 500 лева тогавашни пари, приблизително 50 лева сегашни. Такива бяха стандартите…


*
Марко Ван Бастен (53 г.), нападател. Изиграл е 280 мача за „Аякс“ и „Милан“ между 1981 и 1995 г., в които е вкарал 218 гола. Носител на Златната топка 1988, 1989, 1992 г. В националния отбор на Холандия има 58 мача, с вкарани 24 гола. В момента е технически директор на ФИФА.

Диего Марадона и Мишел Платини след мач „Наполи“ – „Ювентус“ 1986 г. Снимка: Уикипедия

Мишел Платини (63 г.), полузащитник. Носител на Златната топка 1983, 1984, 1985 г. Има изиграни 432 мача в „Нанси“, „Сейнт Етиен“ и „Ювентус“. В тях е вкарал 224 гола. Изиграл е 72 мача за националния отбор на Франция, в които е вкарал 41 гола. Президент на УЕФА (2007-2016).

Йохан Кройф (1947-2016), нападател. Носител на Златната топка 1971, 1973, 1974. Изиграл е общо 514 мача, основно в „Аякс“ (където започва още като юноша) и в „Баселона“. Вкарал е общо 290 гола в тези мачове. Като треньор на „Барса“ привлича Стоичков в отбора. В националния отбор на Холандия има 48 мача с вкарани 33 гола. Носител е на много купи, бил е най-добър играч на световно първенство (1974).

Франц Бекенбауер – Кайзера (72 г.), защитник. Носител на Златната топка 1972 и 1976 г. Изиграл е 572 мача, повечето в „Байерн Мюнхен“, където играе 20 години, от юноша. Има 103 мача в националния отбор на Германия, в които е вкарал 14 гола. На половината мачове на националите е бил капитан. Световен шампион през 1974 г. като играч, и през 1990 г. като треньор на Германия.

Диего Армандо Марадона
(57 г.), най-добрият футболист на XX век, според гласуване на официалния сайт на ФИФА. Вторият най-добър футболист на XX век (след Пеле), според класациите на „Франс футбол” и „Уърлд Сокър”.

Марадона със световната купа 1986 г. Снимка: Уикипедия

Между 1976 и 1997 е изиграл 491 мача, основно в „Архентинос хуниорс”, „Бока Хуниорс”, „Барселона”, „Наполи”. Вкарал е 259 гола в тези мачове. Има 91 мача за национални отбор на Аржентина, в които е вкарал 34 гола. В Наполи има 259 мача, в които е вкарал 115 гола (1984-1991), благодарение на него клубът за пръв път става шампион на Италия (два пъти) и печели купата на УЕФА (1988). Световен шампион с Аржентина 1986 г. Голът му от финалния мач срещу Англия, при който преминава през половината терен, лъжейки 4-5 футболисти и накрая вратаря, е определен като „Гол на века“. А при другия му гол с глава, си помага с ръка, което остава незабелязано от съдията. Носител на Златната топка 1986 г.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.