Йоханис пожертва царицата, за да спечели играта, или сам се матира?

Лаура Кьовеши. Снимка: от тв екрана

Президентът на Румъния имаше да взема едно от най-трудните решения в мандата си. Отстраняването на Лаура Кодруца Кьовеши от държавния глава след спорно решение на Конституционния съд може да взриви кандидатурата на Клаус Йоханис за втори мандат.

Лаура Кодруца Кьовеши представлява символ на антикорупционната борба, а отстраняването й предизвика шокова вълна в обществото. Тя може да се трансформира във всичко, а според мен с напускането на шефката на Националната дирекция за борба с корупцията /НДБК/ беше затворена една глава. Политиците ще си върнат привилегиите и ще бъдат отново над закона.

След година и половина режим на Социалдемократическата партия (СДП) Клаус Йоханис стигна до ситуацията да пожертва един символ, за да оцелее, и това се случва на фона на радикално изменение на наказателното законодателство и на лишаване от съдържание на президентската длъжност.

Фактът, че президентът Клаус Йоханис не пое отговорността да направи лично съобщението, беше шокиращ, което според мен е знак за голяма слабост на държавния глава и не само това, а и един сигнал към обществото, че той няма да излезе от зоната си на комфорт, за да предприеме решителен сблъсък със СДП.

Първата политическа реакция дойде скоро след това, като представителите на опозиционния Съюз за спасение на Румъния обявиха, че ще имат собствен кандидат на президентските избори догодина. Значи евентуална коалиция анти-СДП около Йоханис за изборите през 2019 г. отпада като вариант.

В една толкова трудна ситуация изпращането на говорителя с подобно послание, което нарушава равновесието на силите в румънското общество, може да бъде интерпретирано като голяма нестабилност на президентската институция.

Епизодът с отстъпването на Клаус Йоханис прилича много на този със съобщението на (бившия президент) Емил Константинеску през 2000 г., че няма да се кандидатира за втори мандат, защото „са го победили тези от Секуритате“. Днес може да се каже, че присъстваме на ново голямо поражение на един избран президент.

Реакцията на Йоханис е още по-неразбираема, ако се анализира в съпоставка с реакцията на шефката на НДБК Лаура Кодруца Кьовеши, която, след като научи президентското решение, излезе пред обществото и обяви, че поема отговорност за целия мандат начело на институцията и че ще публикува подробен доклад за дейността си. Тя помоли гражданите да не се отказват от борбата, защото явлението корупция може да бъде победено.

Ако Йоханис няма стратегия в краткосрочен план, чрез която да си върне това, което загуби с обявяването на отстраняването, тогава не само, че няма да има втори мандат, но и европейският път на Румъния ще бъде спрян за неопределен срок.

Според мен Клаус Йоханис сбърка, че прие отстраняването на Кьовеши, но най-много сбърка през първите две години на мандата си, които дадоха като финален резултат идването на СДП на власт.

Прекалено самодоволство, комбинирано с провинциална повърхностност, доведоха до неспособността да разбере опасността, която представлява СДП, и в крайна сметка се стигна до ситуацията, в която се намираме днес, когато цялата страна е спряла и чака чудо.

Клаус Йоханис дойде на власт благодарение на една анти-СДП вълна, а в продължение на две години (2015-2016 г.) не успя да спре пътя на тази партия, тръгнала да узурпира Румъния.

Имаше всички възможни средства на разположение, всички институции на държавата – (лидерът на СДП Ливиу) Драгня беше толкова корумпиран, колкото и сега, а Клаус Йоханис предпочете да назначи Дан Михалаке за съветник – един бивш депутат от СДП, преминал към либералите, опита се да „се помири“ с (близката до управляващите) телевизия Антена 3 и да търси решения за „съжителство“ с (бившия премиер социалдемократ) Виктор Понта. Какво излезе от това днес всички виждаме с очите си.

Отношението на ненамеса, изключителната грижа да не заприлича на Траян Бъсесеку, имаше тежки последици в политически план.

След идването на Дачиан Чолош в (правителствения) дворец Виктория, всички по странен начин повярваха, че проблемите на Румъния са свършили.

Йоханис не оказа натиск върху опозиционната Национално-либерална партия (НЛП) да направи солидна анти-СДП коалиция, остави Дачиан Чолош да играе роля на политическа ненамеса, подкопавайки по този начин шансовете на опозицията в парламентарните избори през 2016 г.

НЛП на свой ред, една травматизирана от периода, прекаран в алианс със СДП (Социал-либералния съюз от 2012 г.), партия, не успя да стане победител, а Съюз за спасение на Румъния (ССР), една нова партия, не можа да събере около себе си голям брой поддръжници, така че да блокира възхода на СДП към властта.

Напускането на Кьовеши обявява края на акцията за стопиране на корупцията, с тежки последици за Румъния.

Клаус Йоханис след изборите от 2016 г. се опита да противостои, както правеха и протестиращите в Букурещ, Клуж, Тимишоара, Сибиу. Толкова и нищо повече. Това е доста малко за един президент, избран с шест милиона гласа.

С напускането на Кьовеши свършва един свят, а борбата срещу корупцията приключва. Да, една институция не зависи от един отделен човек, но един човек може да дефинира една институция, а това успя да го направи Лаура Кодруца Кьовеши, да бъде възприемана от активното население в Румъния като враг за привилегиите на политици.

Докато се появи нов прокурор, решен да спре корупцията, и докато покаже резултати като на г-жа Кьовеши в тази борба, ще минат много години. Но нека не губим надежда.

Тези, които твърдят, че Йоханис не е имал друга възможност, грешат – експертите му предложиха много решения, чрез които можеше да признае решението на Конституционния съд без да го приложи ефективно.

Да, не можеше да избегне процедурата за импийчмънт, но това щеше да бъде най-малкият проблем за Клаус Йоханис, тъй като алиансът СДП-АЛДЕ нямаше да има необходимите гласове, за да го изгони от (президентския) дворец Котрочени.

БТА

Мнения & Ко