Русофобът Путин отблъсква и русофилска Гърция – кога ще дойде ред и на нас ?

Иво Инджев

В своите дневници за хода на Руско-турската война (1877- 1878 г.), видяна от позицията на официален летописец в щаба на руския главнокомандващ княз Николай, полковникът от руската армия Михаил Газенкампф се изказва презрително за руската дипломация и откроява в този смисъл посланика на Русия в Цариград и главен преговарящ с Турция за примирието от пролетта на 1878 г. Николай Игнатиев. Той има таланта да настройва цели нации и държави срещу Русия, отбелязва най-довереното лице на руското военно командване по адрес на Игнатиев в своите спомени.

Поводът Газенкамф да направи това обобщение е фактът, че “графа” (както умилително сме свикнали да наричаме този заклет реакционер и антисемит) успял на път за Одрин във връзка с проговорите с победените османци да обиди в Букурещ люто румънците с декларация, че Русия ще си вземе насила от тях земи, които Румъния отказва да даде доброволно на империята. В самия Одрин Игнатиев буквално се гаври със сръбския пратеник полковник Катарджи, роднина на крал Милан, подигравайки се със Сърбия, че е загубила войната с Турция през 1876 г., поради което сърбите нямат основание да претендират за големи териториални придобивки при подялбата на европейската част от османската империя. Което не му пречи все пак да подари на Сърбия Ниш и околностите му при пълното съзнание, че са били населени с българи (и дори да се хвали в записките си, че е направил този подарък напълно съзнателно, т.е. заложил е поредната бомба със закъснител в отношенията между балканците).

Припомням схематично тези факти, подробно отразени в книгата “Измамата “Сан Стефано”, защото същият талант на Игнатиев да настройва цели нации и народи срещу Русия се проявява в днешна Русия в лицето на самия Путин. Не талант, направо гений се иска да бъдеш, за да отритнеш традиционно русофилски народи като населяващите Грузия и Украйна и да ги превърнеш дори във врагове. Напоследък Путин постига все по-големи успехи в този смисъл и с Молдова, Черна Гора, Македония, а вече и с Гърция.

Шпионите на Путин, прогонени от Гърция, произведоха скандал, който илюстрира твърдението ми, че най-големият русофоб на света е именно Путин. Да накараш Гърция да ти удари шамар, след като още от зората на 19 век тъкмо Гърция е страната, в която е отгледано за първи път русофилството като пета колона на северната империя, е наистина историческо постижение.

Ако българското русофилство е продукт на измамата от Сан Стефано, която напълно съзнателно внушава на българите колко добра е матушката, макар тя да се договорила тайно с Европа да не бъде допусната единна и голяма България, то гръцкото русофилство е пилотният проект на Русия десетилетия по-рано. Не случайно българите в дунавските княжества (бъдещата Румъния) се бунтуват срещу принудата да се гърчеят, за да получават от руските власти, управляващи дуалистично с Турция тези земи, права на едри търговци.

Всичките руски консули във Влашко и Молдова са били съзнателно издигани сред незначителното по своя брой гръцко малцинство и на гърците са били давани привилегии за морска търговия. Това фаворизиране е било сред основните причини българите да се чувстват принудени да се “пишат” гърци и съответно да се бунтуват. В рамките на браилските бунтове именно родоначалникът на българското националноосвободително движение Георги Раковски прозира руската пагубна роля, особено, след като руският Консул му отказва защита и го предава на турците да го съдят като участник в един от бунтовете.

Днес наред е Гърция в списъка на Путин. При това говорим за Гърция на лявата СИРИЗА и нейния Ципрас, който избра да уважи с първо посещение като министър-председател именно Москва, колкото и тя да не отговаряше на левичарските му представи в борбата срещу капитализма.

Спомняте ли си какви възторжени вопли се лееха от микрофоните на БНР по повод нахлуването на Ципрас и СИРИЗА във властта в Атина, обърната към Москва? Спомнете си. Защото гласовете, призоваващи и в България да се създаде местна СИРИЗА замлъкнаха. Оказа се, че дори и крайно левите в русофилска Гърция са повече патриоти, отколкото путинисти. “Лош” пример за нашите продажници, които много обичат да дават за пример Гърция и гърците, когато това им изнася в рамките на сервилното им русофилство. Например в края на 90-те години на миналия век нашите русофили зовяха да последваме гръцкия пример на съпротива срещу преминаване на натовски части по време на косовската кампания на НАТО, макар на практика конвоите да си пътуваха без проблем и да не обръщаха внимание на демонстрантите (т.е. гръцките власти изпълняваха съюзническите си задължения).

След като и гръцкото търпение по отношение на руските интриги се изчерпа, остава да се запитаме за неизчерпаемите залежи от българско покорство, които стърчат монументално в София, Пловдив, Варна, Бургас и прочее градове у нас. Търпим ги не просто ние. Търпи ги Охранителя на руските интереси, който се прави на десен, еврофил, атлантик и обединител на част от Балканите, но всъщност е основният виновник руската мечка да си разиграва троянския кон у нас за срам и позор в сравнение с народите, които се осмелиха й се озъбят. Защото не е луд онзи, който яде руския зелник, а оня, който позволява това продължаващо престъпление да държи България на върха на европейските негативни класации по жизнен стандарт чрез шамандурата на вездесъщата руска корупция – главното вносно перо от Русия в България.

Гърция се осмели да обяви, че руски шпиони са се опитвали да подкупват гръцки граждани на влиятелни позиции в държавата и в църковната йерархия. Къде е “смелостта” на нашия пожарникар и каратист? Държат му я заключена в някой сейф в Москва, за да му е преклонена главицата пред руската сабя (сейф, апропо, означава на арабски сабя – просто съвпадение, нали).

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.