Д-р Анелия Хохвартер: Робот за рехабилитация у нас може да спаси стотици до хиляди деца и възрастни!

Д-р Анелия Хохвартер. Снимка: личен архив

Робот локомат в България ще спести множество операции, и изпращането на деца и възрастни до скъпоструващи центрове в Европа, както и ще икономиса стотици хиляди левове на държавата.

Анелия Хохвартер е офтамолог и активист по здравни кампании. Родена и израснала в България, от 28 години тя работи и живее във Виена. Силно търсен хирург, тя се е посветила на това да направи родната си страна „по-здрава“.
От почти две години води дарителска кампания за закупуване у нас на жизненоважен робот за рехабилитация на хиляди деца и възрастни със загуба на двигателни способности.
Лобира пред частни и държавни институции и дарява приходите от продажба от своя книга с пътеписи от лекарските си мисии в чужбина. От няколко години тя буквално воюва за такъв робот за раздвижване в България наричан локомат, който да е и безплатен. Роботът служи на всички, които по някаква причина са на инвалидна количка или на болнично легло, включително за рехабилитация на деца с церебрална парализа, но и за възрастни след прекаран инсулт, мозъчни травма или операция.

Наличието на локомат в България ще спести множество усилия на деца и възрастни по придвижване до скъпоструващи центрове в Европа, както и ще спести на държавата стотици хиляди левове. Хохвартер отчаяно алармира институциите, че трябва да се въведат мерки за подобряване на рехабилитацията у нас, но напразно. Освен формални реакции от здравното министерство и от министерството на външните работи, до момента няма реална подкрепа на призива й.

Освен като хирург, Хохвартер се опитва да накара хората да прогледнат и по друг начин. Тя заявява, че у нас рехабилитацията „я няма“. Посочва, че в един от отчетите на Комисията за лечение в чужбина, 95 % от всички молби за лечение в чужбина са за рехабилитация.

„Болните у нас, включително децата с детска церебрална парализа, са „просяци по дарителски кампании, защото държавата изпраща на година само около 30 от последните на лечение, т.е. дарява по един Локомат на година по чуждестранни клиники“, казва Хохвартер. С нея разговаряме по тема, която касае всички ни като граждани.

Роботът локомат. Снимка: архив на д-р Хохвартер

– Приблизително 50 % от пациентите имат шанс да проходят с помощта на локомата. Как той влияе на тялото и как може да облекчи децата с детска церебрална парализа откъм усилия и мъки?

– Близо половината от хората, които се лекуват с локомат, имат възможност да проходят отново. Лечението с него е важно не само за децата с детска церебрална парализа, но и за всички други пациенти, които по някаква причина са вързани за инвалидна количка или са на легло. Специално за децата с ДЦП е много важно, понеже, освен че това е робот за раздвижване, той е важен за следоперативната рехабилитация. От друга страна, локоматът не е само терапевтичен уред, той служи и за диагностика. Чрез само един сеанс, децата се поставят за 10-15 минути на локомата, може да се снеме цялата характеристика на движението им, на състоянието на мускулите и сухожилията; коя част от тялото има нужда от оперативна намеса и коя може да бъде оправена само чрез раздвижване, рехабилитация. Така биха се спестили много ненужни операции на децата…Някои деца се изпращат в Австрия, в клиника за рехабилитация с детски локомат, само за тези показатели!… Значи това дете с инвалидна количка поема път на Запад, плащат се билети, намира се място за спане, преводач – за някаква процедура, която трае 10-15 минути, но е много важна, за да даде отговор на горепосочените въпроси… Всички пациенти, които събират пари или които се изпращат за лечение чрез Комисията за лечение в чужбина, успяват да направят тази рехабилитация само за три или четири седмици. По научни данни, терапията трябва да е между четири и единадесет седмици и да има поддържащи терапии. Пациентите започват дългия път към чужбина, за да започнат една терапия и после никога да нямат възможността да я довършат. Това е като да дадеш на болен от гнойна ангина пеницилин и да чакаш да се оправи. Не, така той е просто оставен на произвола.
В момента се събират средства по различни дарителски кампании, за да могат да заминат хората за лечение в чужбина. Но парите не могат да съберат с години и стоят затворени затворени в банки. В банките в България са затворени в момента парите за около, може би, два локомата!

– Как върви кампанията до момента? Какви наблюдения натрупахте за българското дарителство?

– Много мудно и бавно, но последните месеци набра сила, защото се срещнах с много представители на българския бизнес. Сега е ориентирана и към по-големи фирми и организации, за да се съберат по-лесно парите. Българското дарителство е много добро, но когато се касае за отделна съдба. Тогава хората отделят по 5-10 лв. Когато се касае за по-голяма кампания, те са много мнителни и не толкова склонни за дарителство.
Около 90 % от събраната сума е преди всичко от представянето на моята книга „Пътуване“, която е преведена на още три езика, и по събиране на пари чрез лични изяви и срещи. В последно време като че ли има обещания и идеи от по-големи организации и фирми, което ми дава надежда, че сме на правилния път.

– Кои са хубавите и лоши черти на българската държава във вашите очи?

– Разбира се, че в очите на всеки българин България е най-хубавата страна. Този списък би бил безкраен, за добрите, както и за лошите неща. Важното е човек да се стреми списъкът с негативите да е по-малък от този с позитивите. Моето желание е хората да работят общо. Да няма разединение на хора, живеещи в България, хора живеещи в чужбина… Кой бил патриот, на кого му било лесно или трудно… Всеки живее със своята съдба, всеки носи своите радости и тъги. По-добре да гледаме в собствената си паница. Тогава и държавата ни ще може да се промени към по-добро.

– У нас подобни роботи са за деца до 6-годишна възраст, поради което има нужда от локомат. На какви дефицити в системата се дължи това, че до момента нямаме робот като локомата за цялостна рехабилитация, с модули за деца и възрастни?

– Закупените уреди от „Българската Коледа“ през 2013 г. се наричат локохелп. Те са само за деца до 6-годишна възраст, и за частична, не за цялостна рехабилитация на тялото. Беше поставено началото на нов етап в рехабилитацията в България! Проблемът за страната ни е, че той там си и остана… Няма дългогодишна визия и желание да се продължи този процес, да се развива.

Д-р Хохвартер на мисия в Африка. Снимка: личен архив

Дефицитите в системата се дължат преди всичко на това, че във всяко едно звено, не само в здравеопазването, има големи нужди. Просто човек не знае къде първо да откликне. С това се раждат дефицити – започнати кампании да не бъдат завършени докрай. Лечението с локомат би трябвало да е безплатно. Да се намерят начини то да бъде осъществено на тази база, тъй като рехабилитацията в България се покрива много малко. Ние имаме ок. десет терапии, заплатени според заболяването, а това е напълно недостатъчно. Не може на един човек след инсулт да му се дава една седмица по здравна каса за рехабилитация. Той всъщност е оставен на произвола. А хората с хронични заболявания като множествена склероза или детска церебрална парализа не могат да постигнат тези резултати, които биха постигнали с едно по-дълго, постоянно лечение. Как може един пациент да си доплати тази терапия? Относно интереса на клиниките, които имат възможност да си закупят локомат – изискванията за закупуване не отговарят на техния бизнес план… Всеки, който инвестира, трябва да знае неговата възвръщаемост. Те не могат да си позволят локомат, когато няма възвръщаемост (б.а. защото са избрали такъв бизнес план).

– България, след Румъния, се нарежда на второ място в целия ЕС по показател детска смъртност. Според вас на какви проблеми се дължи това?

– Без рехабилитация не само при децата, но и при възрастните, смъртността е много голяма. В България смъртността след инсулт е четири пъти по-голяма от тази в Западна Европа! Ако пациентът след инсулт се задвижи, той няма да се залежава, няма да има допълнителни проблеми като инфекции, които усложняват състоянието и често водят до смърт. Така причина за смъртността не е основното заболяване, а усложненията. И чрез тях трябва да се борим точно чрез раздвижване и чрез обръщане на внимание на рехабилитацията у нас.

– Какви наблюдения имате за оборудването в лечебните заведения у нас?

– Ние виждаме центрове за сърдечна хирургия и други на много високо международно ниво. Но относно рехабилитацията нищо не се прави и това се вижда и от отчета на Комисията за лечение в чужбина. 95 % от всички молби за лечение в чужбина са за рехабилитация. И в мен изниква мисълта – на всички институции, които се занимават с разпределяне на средства, би могла да им светне червената лампичка… Те могат да си кажат: „Ето, ние можем да спестим много средства“. На година се изпращат около 30 деца за лечение в чужбина и се превеждат средства за сеанси. Ние подаряваме на година по един локомат! Ако този локомат е в България, може да се осъществи терапията на между 800 и 1000 деца! За решаването на такива важни проблеми трябва да има един бизнес план, което не значи, че трябва да има печалба. Просто трябва да се види къде могат да се спестят пари в системата и с тези средства да помогнем на тези хора. Трябва да има визия!

– Какви са принципните проблеми на здравеопазването ни?

– Преди всичко проблемите възникват от това, че много се спонсорира частният сектор и много от държавните болници се затварят.

– Кое бихте изтъкнали като добър пример в здравеопазването в Австрия?

– В Австрия най-добре оборудвани са държавните болници. Дори пациентът да е частно застрахован и въпреки че в частната болница бих имала по-голяма изгода, предпочитам да „готвя в своята кухня“, да оперирам в държавната болница. В множеството частни болници, които съществуват в България и имат договор с касата, лекарите предпочитат да преглеждат и оперират в частния сектор. По този начин се занемарява държавната структура и пациентите, които са оставени на съдбата, които нямат средства да отидат в частната клиника, получават много по-малко.
Примерно в Австрия аз съм назначена в държавна болница, там са ми основните заплата и работно място. Ако открия частен кабинет, с него нямам право да работя със здравните каси. Също така, операциите в частни клиники са регулирани с договори за кооперация с държавни болници. Това значи, че болница без достатъчен операционен капацитет може сама да сключи договор с частна болница и да ползва операционните зали.

– Какви са механизмите в Австрия за лечение на деца в родната им страна и чужбина? Разчита ли се така масово на кампании за събиране на средства за лечение или за оборудване, или държавни механизми помагат?

– Децата в Австрия, и не само децата, а и възрастните, се лекуват преди всичко в страната. Няма комисии за лечение в чужбина, защото в Австрия се предлага цялата палитра медицинско обслужване. Има някои изследвания, които се изпращат за Европа, например в Германия или Швейцария – те са важни за диагностиката и се поемат или от касата, или от институции за научни изследвания. Ако пациентът иска да отиде в клиника в чужбина, той има това право. Тези разходи той си ги поема сам. За по-редките заболявания са създадени центрове, които са единствени за Австрия. Там хората се пренасочват от лекуващия лекар и всички терапии и изследвания се поемат от здравната каса. В Австрия няма дарителски кампании за здравеопазване (б.а. защото има механизми за покриване на разходите).

– Предложение в коя болница ще се внедри локоматът трябва да дойде от здравно заведение с физиотерапевтично звено. Ще има ли болници, които да предложат безплатна терапия?

– Намеренията ми са той да е в държавно заведение с развито звено за терапия и рехабилитация. Само с локомата не могат да се постигнат чудеса, нужна e цялата програма за рехабилитация. Успях да издействам чрез кампанията гаранцията на локомата да е безплатна, в момента за цял свят е само година. Поддържането на уреда е около може би 8,5 хил. евра. Това не е голяма сума за година. Тя може да бъде събирана чрез акции, дарения; чрез участване на общината или съответната институция, която има интерес да работи с локомата. По направения план ще могат да се съберат средства и за сервизно обслужване, което значи, че нищо не пречи на този уред да работи безплатно. Намеренията ни са да се създадат и други клинични пътеки за локоматизирана терапия. Не само за деца с детска церебрална парализа, но и за хора с инсулт; след мозъчна травма или кръвоизливи в мозъка; извършени операции за тумори в мозъка; след аневризми. Така приходите по здравна каса ще осигурят не само сервизно обслужване, но ще създадат и работни места.

– Имала сте мисии в Йемен, Зимбабве, Етиопия, Узбекистан. Как опита в тези страни Ви промени като човек?

– Там не само се запознах с това колко бедни и колко щастливи са хората, но имах и много положителни и негативни преживявания. Човек си казва: „Боже, аз съм само една капка върху нажежен ламаринен покрив“…Разбрах, че борбата срещу вятърни мелници е много важна, защото дори на един човек да дадеш надежда и живот, е толкова важно, колкото да дадеш и на двама. Разбрах, че на човек му е необходимо едно легло, където да не заспива гладен, всичко друго е служба на егото. Промених се в посока на това да съм по-добра, да толерирам другите, да приемам вижданията и начина им на живот. Разбрах, че много от вещите, които притежавам, не са ми нужни, и започнах да се освобождавам от тях.

– Чрез виенската държава или неправителствения сектор се извършват мисиите?

– Моите мисии се извършват с помощта на неправителствени организации. Обръщам се към тях и ги питам къде е нужна помощ. В Йемен отидох с частна организация на аптекар от областта Бургеланд, който пое пътните разходи и престоя. Работата на всички места е безплатна. За работата ми като очен лекар в Африка ми съдейства организацията „Светлина за света“. Поемам си всички разходи по пътуване и престой. Специално в Етиопия е създаден център за ретинална хирургия, набавени са уреди, но няма лекар, който да отиде да работи и да обучава персонала. Там успях да обуча двама лекари и три сестри и да оставя зад себе си едно функциониращо звено, работещо и без мен. На следващата мисия трябва да изнеса определен брой лекции и лекарите да извършат определен брой операции, за да може този център да продължи работа. Това значи, че дори една страна като Етиопия има визия и план за действие. Моето желание е това да се случва и в България.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.