Защо Facebook e запален по роботите? Това е бъдещето на изкуствения интелект

Роботи, разработени лабораторията по мехатроника на БАН. Снимка: официален сайт

Facebook обяви няколко нови назначения на водещи учени в областта на изкуствения интелект тази седмица, като сред тях е специалистка по роботика, позната с работата си в Disney, където е работила върху това движенията на анимационните герои да са по-близки до човешките.

Назначенията поставят голям въпрос – защо всъщност Facebook се интересува от роботи?

Не че гигантът в социалните медии изведнъж се е заинтересувал от разработването на механични приятели – той използва роботизирани ръце в някои от центровете си за данни. Отговорът има още по-голямо значение за въпроса как системите с изкуствен интелект работят днес.

Днес повечето успешни системи за изкуствен интелект трябва да бъдат изложени на милиони опорни точки с данни, обозначени от хората – като например снимки на котки – преди да могат да се научат да разпознават модели, които хората приемат за даденост. По същия начин ботовете за игри, като компютъризирания Go master AlphaGo Zero на Google, изискват десетки хиляди тестове, за да се научат на най-добрите ходове от неуспеха си.

Създаването на системи, които изискват по-малко данни и имат повече здрав разум е основна цел за поумняването на изкуствения интелект в бъдеще.

„Очевидно пропускаме нещо, когато става дума как хората могат да учат толкова бързо,“ каза пред журналисти миналата седмица Ян ЛьоКун, учен, работещ върху изкуствения интелект във Facebook. „Досега най-добрите идеи са дошли от роботиката,“ допълни той.

Сред хората, които Facebook наема, е Джесика Ходжинс, работила преди това за Disney, също като нейния колега от университета Carnegie Mellon Абхинав Гупта, който е известен с това, че използва роботизирани ръце, за да обучава как се хващат неща.

Пиитер Абел, специалист по роботика в Калифорнийския университет, Бъркли, и съосновател на компанията за обучение на роботи Covariant.ai казва, че роботиката има ползи и ограничения, които насърчават напредъка в изкуствения интелект. Например, реалният свят е естествено сложен, така че системите за изкуствен интелект трябва да се справят с неочаквани, редки събития. Ограниченията на реалния свят, като липсата на време и цената за това машините да продължават напред, карат изследователите да решават трудни проблеми.

„Роботиката те кара да правиш много проверки на реалните условия. Колко добри наистина се тези алгоритми?“ каза Абел.

Има други по-абстрактни приложение за учене от роботиката, казва преподавателят по изкуствен интелект от Berkeley Кен Голдбърг. Точно като да обучаваш робот да избяга от компютъризиран лабиринт, други роботи променят поведението си в зависимост от това дали действията, които са предприели са ги приближили до целта. Такива системи биха могли също да обслужват рекламите, казва той, което пък случайно е основната част на бизнес на Facebook.

„Това не е статично решение, това е динамично решение,“ каза Голдбърг.

В интервю Ходжинс прояви интерес към широк кръг изследвания в областта на роботиката, всичко – от създаването на „покоряващ хуманоиден робот“ до създаването на механичен прислужник, който да „зарежда и изпразва миялната машина.“

Макар тя да признава необходимостта да се вложи в роботите повече разсъдливост и да бъдат обучи с по-малко примери, Ходжинс казва също, че работата й в областта на анимацията може да доведе до нова форма на споделяне – такава, при която инструменти, задвижвани с изкуствен интелект могат да помогнат при изработване на глинен съд в 3-D, например.

Нещо, което се надявам, че ще можем да правим е да изследваме помощта на изкуствения интелект при творчеството, каза тя.

За Facebook забиването на знаме в толкова „гореща“ област дава също така възможност на компанията да се конкурира за таланти в областта на изкуствения интелект, които се създават в университетите, каза ЛьоКун.

Барт Селмън, преподавател по компютърни науки и експерт по изкуствен интелект от Cornell, казва, че е добра идеята Facebook да разшири проучванията си при изкуствения интелект и да се заеме с проекти, които могат да не са пряко свързани с основата дейност на компанията – нещо, което е малко „по-вълнуващо“ – като това, което прави Google при самоуправляващите се автомобили например.

Това привлича не само вниманието, но и студентите. Колкото е по-широка програмата за проучвания, толкова по-добри стават научно-изследователските центрове, допълва той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.