Ще останат ли демократите „ястреби“ към Русия и след Тръмп?

Роналд Рейгън. Снимка: официален сайт

С намесата си в изборите през 2016 г. руският президент Владимир Путин постигна нещо, каквото никой от кръвожадните му съветски предшественици не успя да направи: превърна демократите в „ястреби“ по отношение на Русия.

Само месеци след разпадането на Съветския съюз, през 1992 г. Роналд Рейгън държа реч пред националния конгрес на Републиканската партия, в която отбеляза: „Чух едни оратори на един друг конгрес да казват: „Ние спечелихме Студената война“ и не спирам да се питам кого точно имат предвид те под „ние“. Той имаше основание. Днес демократите може да са дълбоко загрижени за заплахата, която представлява Русия за нашата демокрация, но в Студената война, когато Съветският съюз представляваше екзистенциална заплаха за демокрацията ни, те не бяха чак толкова загрижени.

Повечето демократи бяха против политиките на Рейгън, довели да рухването на Съветската империя. Те воюваха срещу исканото от Рейгън увеличаване на отбранителния потенциал и срещу неговата Инициатива за стратегическа отбрана (която сенатор Едуард М. Кенеди отхвърли с омаловажаващото определение „Звездни войни“, а сенатор Джон Ф. Кери нарече „илюзорна мечта“). Те подкрепиха поддържаното от Съветите движение за замразяване на ядреното въоръжаване и се противопоставиха на плановете на Рейгън за разполагане на ядрени ракети със среден обсег в Западна Европа. Те критикуваха усилията на Рейгън за въоръжаване на борците за свобода, опитващи се да свалят съветските марионетни режими, както и подкрепата за проамериканските правителства, воюващи с комунистическите бунтове.

Демократите не само се противопоставяха на рейгъновите политики, но и се отнасяха с пренебрежение към неговата безкомпромисна антикомунистическа риторика. След като Рейгън призова Съветите „да разрушат“ Берлинската стена, председателят на демократите в Камарата на представителите Джим Райт заяви, че „безкрайно презира Рейгън“, понеже е „провалил шанса за драстичен пробив в отношенията между двете страни“. Докато Рейгън осъждаше Съветския съюз като „империя на злото“ и се заканваше да го запрати на „бунището на историята“, демократи като Кенеди критикуваха Рейгън за „заблуждаващата му тактика за Червената заплаха“.

Имаше и изключения, разбира се. Легендарният сенатор демократ Хенри „Скуп“ Джаксън беше ожесточен антикомунист. Хората като него бяха известни като “ Скуп-Джаксънови демократи“. Те получиха това прозвище с цел – за да ги различават от повечето други демократи, които не споделяха твърдия подход на Джаксън.

Старите навици за политически отстъпки умират трудно, така че след като Студената война свърши, демократите запазиха меката си линия към Москва. Демократическата съпротива срещу оттеглянето на президента Джордж У. Буш от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана тогава беше по-остра, отколкото тази на Владимир Путин.

Демократите на практика запазиха мълчание, когато президентът Барак Обама коравосърдечно предаде съюзниците Полша и Чехия, като анулира споразуменията ни за ракетна отбрана, опитвайки се да успокои Москва. През 2012 г., когато Мит Ромни нарече Русия наш „геополитически враг номер едно“, демократите жестоко му се присмяха. Обама каза на Ромни: „Хората от осемдесетте години на миналия век издигат глас, за да поискат тяхната външна политика да се върне“, а вицепрезидентът Джо Байдън отбеляза, че „Ромни действа сякаш мисли, че Студената война продължава“. Повечето демократи смятаха фокусирането на републиканците върху Русия за смехотворно.

Сега обаче, четвърт век след рухването на Съветския съюз, демократите със закъснение решиха, че Русия е заплаха. Десетилетия наред, докато Съветският съюз сееше тирания по цял свят, изпращаше милиони да гният в Гулаг и заплашваше Америка с ядрено унищожение, демократите бяха за разведряване и мирно съвместно съществуване. Дори когато Путин запази шаблона на авторитарна агресия на Русия, подкопавайки демокрацията в страната и завладявайки съседите си, те се обявиха за „рестарт“ на отношенията. Чак когато Русия нахлу в личното пространство на (шефа на предизборния щаб на Хилари Клинтън) Джон Подеста, демократите най-сетне – най-сетне! – се възмутиха.

Преди обаче републиканците да злорадстват над двуличието на демократите, те трябва да бъдат внимателни и да не отразяват огледално трансформацията на демократите по отношение на Русия, превръщайки се в апологети на Кремъл. Фактът, че демократите внезапно дават глас на „вътрешния си Рейгън“, не е извинение за онези вдясно да дават глас на „вътрешния си Кенеди“. Консерваторите не бива да приемат закъснелия гняв на демократите към Русия сериозно. Русия обаче те трябва да приемат наистина сериозно.

Колкото до демократите, да се надяваме новооткритата им антипатия към Русия да не е удобен начин да пипнат президента Тръмп. Русия е заплаха не само защото се е намесила в изборите през 2016 г. Русия е заплаха, защото убива критици на Путин с химически оръжия, сваля пътнически самолети, въоръжава талибаните, подкрепя Иран, нарушава договорните си задължения, насочва ядрени ракети срещу съюзници на НАТО и анексира територията на свои съседи. Тази заплаха ще остане и след като Тръмп си иде. Въпросът е: Ще се отнасят ли демократите и тогава като „ястреби“ към Русия?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.