Македонският президент Бранко Цървенковски (вляво) говори пред върховния представител на Евросъюза по външната политика и сигурността Хавиер Солана в Брюксел на 3 октомври. Македония може да се прости с надеждите си за членство в НАТО, ако Гърция наложи вето заради спора за името й. Снимка: Ройтерс

Специален пратеник на ООН ще посети Атина и Скопие през тази седмица заради опасенията от нова нестабилност на Балканите. Той ще се опита да поднови преговорите по спора, който заплашва да подкопае шансовете на Македония да се присъедини към НАТО. Инициативата на специалния пратеник Матю Нимец, подкрепена от ООН, идва месец след като Гърция и Македония започнаха нов кръг от преговори как да се нарича бившата югославска република с два милиона души население.

Това е третото усилие под егидата на ООН откакто Македония получи независимост преди 16 години. И въпреки желанието, вероятността да се постигне договореност между Атина и Скопие е много малка. “Няма много развитие по въпроса, каза анонимен служител на ООН. И двете страни държат на мнението си.”

Македония беше единствената бивша югославска република, която получи своята независимост през 1990 г. без кръвопролития. Оттогава повече от 120 държави, включително САЩ и Русия, я признаха като Република Македония – име, за което гърците смятат, че е изключително гръцко. Те настояват, че Македония е име на географска област, която включва северната част на Гърция и е свързана с Александър Македонски. Атина твърди, че то не обозначава нова нация от славяни, албанци и българи, които се борят за своята посткомунистическа идентичност.

През 1993 г. беше сключено споразумение, което позволи на балканската държава да се присъедини към ООН с временното име “Бивша югославска република Македония”. Същата формула беше използвана от Скопие при влизането в Международния валутен фонд и при подаването на документи за членство в Европейския съюз.

Сега, години след като предложи лоялна подкрепа на войната на САЩ в Ирак и след като подписа редица договори, които освобождават американските граждани от юрисдикцията на Международния наказателен съд, Македония очаква да получи покана от НАТО за членство. Това трябва да се случи на срещата на алианса през април. Гърция обаче, която е дългогодишен член на НАТО, заплаши да наложи вето върху опита на Македония да се присъедини към алианса, ако не отстъпи от претенциите за името си.

“Това е най-доброто средство, с което Атина може да постигне споразумение”, заяви Аристотел Циампирис, анализатор в Елинската фондация за европейска и чуждестранна политика (ELIAMEP) в Атина. “Проблемът е, че това е рискована стратегия и ако има обратен резултат, може да предизвика голяма дипломатическа криза в НАТО, а Гърция ще бере горчивите й плодове години наред.”

Циампирис добави, че “властите в Атина се молят дипломатическата совалка на Нимец да успее”. На последните преговори в Ню Йорк през миналия месец Скопие отказа да смени името “Македония” при международните си контакти и вместо това предложи да се назовава по друг начин само при двустранните отношения с Гърция.

Атина обаче настоява промяната да важи и за международните контакти. Въпреки промяната в допитванията до общественото мнение, които показаха 70 процента подкрепа за вето върху стремежите на Македония към НАТО, правителството смекчи позицията си и разчита много на преговорите под егидата на ООН.

Македония, вклинена между Гърция, Албания и България, граничи и със сръбската провинция Косово. В нея има увеличаващо се непокорно албанско малцинство, което може да бъде въвлечено в етнически размирици, особено след като косовските албанци заплашиха, че ще обявят независимост в началото на следващата седмица.

“Една слаба Македония ще направи НАТО по-слаб, а Гърция ще трябва да се оправя с по-слаб и по-уязвим съсед”, каза Циампирис.

Гръцките дипломати, които лобират НАТО да не приема кандидатурата на Македония, са изпълнени с тези страхове за нестабилност в региона. Но за сметка на това специалният пратеник на ООН ще има повече време, за да договори сделка между Атина и Скопие.