Обявявам се за пълно премахване на изборите в Русия

Електоратът в Русия никога не е бил опора на властта, а е гласувал каквото му кажат по телевизията

Жена напуска стаичката за гласуване в град Ставропол. Онези, които вкупом гласуваха за Путин, утре по същия начин ще го прокълнат.Изключения в съвременната руска история няма. Снимка: Ройтерс

След изборите победените нямат причини да тъгуват, а победителите няма защо да се радват. Макар че естествено се радват, и то много. На мен като професионален запалянко тази радост ми напомня искрената радост на някой футболен отбор, който първо е купил съдията, после за по-сигурно е платил на съперниците, вкарал е гол от измислена дузпа, още един от засада, а след последния съдийски сигнал се отдава на възторжени танци. Никога не схващам на какво толкова се радват тия хора.ejednevnii-gurnal-logo.gif

„Единна Русия“ получи две трети от гласовете, макар че – това е очевидно – за нея са подадени далеч по-малко. Очевидно е впрочем и друго – тя събра мнозинство, значително мнозинство, ако погледнем всички останали. Но какво от това?!

Да си припомним, че в последните избори от епохата на застоя, по времето на Черненко, в гласуването (а тогава наричаха изборите гласуване, също както днес мнозина ги наричат „референдум“) участваха 99 на сто от избирателите и 99 на сто от тях дадоха вота си за „нерушимия блок на комунистите и безпартийните“. Още не бяха тръгнали на училище децата, родени онази година, и „блока“ вече го нямаше, както изчезнаха КПСС и самият Съветски съюз.

Имаше впрочем общонароден референдум за запазване на СССР и в защита на съюза се обявиха горе-долу толкова хора, колкото гласуваха днес за „Единна Русия“. Което не им попречи след половин година на референдуми в съветските републики да поискат независимост на своите територии.

На първите истински избори за Върховен съвет Елцин получи в Москва, ако не греша, 89 на сто от гласовете. Съперникът му Браков обра само „статистическата грешка“. След седем години предизборният рейтинг на Борис Николаевич беше към 10 процента и само всеобщото промиване на мозъци му помогна едвам-едвам да задмине Зюганов във втория тур. А щом говорим за парламентарни избори, да не забравяме, че най-първите бяха спечелени от либералдемократите с четвърт от гласовете.

Припомням всичко това, за да подчертая, че всеки път гласуваха, общо взето, едни и същи хора. Каквото и да говорят властите, никакви проценти никога не са били доказателство за подкрепа, а електоратът не се е превръщал в опора на властта.

Защото повечето граждани „гласуват със сърцето си“. Те не избират платформи, каквито всъщност няма, както не съществува и прочутият План на Путин. Те не избират някаква идеология, каквато партиите също нямат. Те избират онова, което им се каже по телевизията; те гласуват, посъветвани от приятели; за компания; по нареждане от началството; защото „всички гласуват така“; защото им е по-изгодно; следват мнозинството, за да си гарантират психологически комфорт; защото споменатата вече телевизия им набива в главите мисълта, че в страната няма никакви други достойни хора освен Главния и никакви други партии, освен една-едничка, Единствената.

Прочее, сума ти причини карат гражданите да гласуват на тълпи, вкупом, за едно-единствено нещо или за някого. Трябва да добавим и онези, които – щат не щат – гласуват тъкмо по определения начин, защото е ясно, че има сума ти средства тайното и свободно гласуване да бъде превърнато в явно и принудително. Най-сетне, милиони гласове на практика не са никакви, ничии гласове – онези, които са изкуствено добавени и вмъкнати по различни начини.

Представител на властта чука на прозореца на къща в град Беловски в деня на парламентарните избори. Нито един член на международната общност не счита, че изборите в Русия са били честни. Затова най-добре е да се проведе окончателно гласуване, което да даде пълни пълномощия на Единствената партия за неограничено време. Снимка: Ройтерс

Неслучайно половината страна в изборния ден внезапно, изведнъж се вдигна и се впусна да пътешества с удостоверения за гласуване на друго място.

И каква е ползата за властта от всички тия цифри? „Ла дона е мобиле“ и сърцето на избирателя също е непостоянно. Ако в Кремъл се появи друг човек и по традиция разпъне на кръст своя предшественик, онези, които днес вкупом гласуват за Путин, утре по същия начин ще го прокълнат. А нима е имало изключения в съвременната руска история? Преди 70 години хората в Русия не се притесниха, когато героите от Гражданската война, старите болшевици и съратници на Ленин, поголовно излязоха шпиони и диверсанти. Няма да се притеснят и днес, ако се окаже, че Путин също е „враг“.

Онези, които днес бяха накарани да гласуват именно тъй, а не другояче, няма да забравят своето унижение. Тяхната „любов“ към „Единна Русия“ е също толкова силна, както беше любовта на съветските граждани към КПСС. Просто до един момент това „чувство“ дреме в дълбините на душите им.

Колкото до „мъртвите души“, властите със сигурност няма да дочакат помощ от тях в трудни времена. При най-малкия тревожен признак кариеристите ще се пръснат, тези от „блатото“ ще станат изменници, „мъртвите нямат срам“ – и в крайна сметка ще се окаже прав московският кмет Лужков, който в изборната нощ си оплете езика и каза: „избори за държавна Дуля“ (кукиш) вместо „Дума“.

За какво тогава са необходими тези избори? За „легитимизация“? За да се спази приличието и да бъде убедена международната общност? Посочете ми поне един в тая общност, освен наблюдателите от ОНД, който смята за честни изборите в Русия. За да бъде убеден народът, че обича властта? Нашият народ обаче бездруго е съгласен на всичко. Пред чужбината вече отдавна няма защо да ни е срам, но при все това полагаме някакви немислими усилия и харчим безброй милиони, за да надуем процентите. А всичко може да се реши по един прост и най-важното, честен начин!

Обявявам се за пълно премахване на изборите. По-точно, за едно последно, окончателно гласуване. С този вот ще трябва да продължим пълномощията на Путин за неограничено време и да оставим в Русия една-едничка – Единствената партия. Изцяло ще подкрепим Плана на Путин, ще признаем, че курсът ще бъде запазен и страната ще процъфти само ако той остане на президентския пост, а оттегли ли се от властта, неминуемо ще се възцари хаос.

И нека си управляват и занапред, колкото щат. Това няма да е демокрация, няма да е свобода, няма да е цивилизовано, затова пък всичко ще е честно и открито. Ще знаем съдбата си за години напред, ще приемем веднъж завинаги, че животът ни е такъв и такъв, че нещата стоят еди-как си и толкоз. А властта ще се отърве от нуждата да се занимава с глупости, с имитация, с фалшификации и ще се концентрира върху пряката си работа – да ни управлява.

Докато цените на петрола са високи, нищо не заплашва тази идилия. Путин е държелив мъж (господ здраве да му дава). Имаме шанса да живеем в пълно съгласие и умиротворение още към 25 години, без да се нервираме взаимно с безсмислени процедури от рода на тъй наречените избори.

*Антон Орех е политически коментатор и редактор в независимото радио „Ехото на Москва”

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.