Клеманс Арвай: Природата лекува болестите на цивилизацията

Клеманс Арвай

Как растителните вещества в гората стимулират нашата имунна система? Кои свойства на природата могат да се използват в борбата срещу рака? Какъв е лечебният потенциал на общуването с животни? Как прекият контакт с природата влияе на нашите органи и клетки?

Клеменс Арвай ни дава в „Природата лекува“ (Ера, превод Добромила Парушева, Ваня Пенева) достъпни и полезни насоки как да използваме лечебната сила на природата. Той цитира интересни случаи от практиката на свои колеги, лични преживявания и наблюдения, както и споделен професионален опит, за да илюстрира несравнимите терапевтични способности на природата.

Арвай е активен привърженик на новата, революционна наука екопсихосоматика, която изразява тясната връзка между психиката, тялото и природата,като ясно заявява, че няма как хората да са здрави, ако не опознаят и пазят природата. Той разглежда различни аспекти на тази зависимост – човешкото здраве и природата, медицината и природата, лечебния код на природата – защо тя наистина лекува.

Клеменс Арвайе роден през 1980 година, инженер и биолог, завършил екология и приложна ботаника. Автор на няколко книги, в които акцентира върху лечебната връзка между човека и природата. „Природата лекува“ е интересна, полезна и интригуваща книга за всеки съвременен човек, независимо от това в какъв вид медицина вярва – академичната, алтернативната, аюрведичната, холистичната. Следва откъс.

Отделянето от природата прави ли ни болни?

Това дали човек е далекоглед, късоглед или с нормално зрение зависи от дължината на очната ябълка. Твърде късата очна ябълка води до далекогледство, твърде дългата – до късогледство. В „индустриалните държави“ късогледството бързо нараства. Това не може да се обясни само с наследственост. Както показват изследванията, късогледството еднозначно е свързано с това, че много от нас прекарват твърде малко време на открито.

Човешкото око развива своята окончателна форма постепенно през детството, за да осигури правилно зрение. Този процес може да продължи до десет години, после не се очакват значителни адаптации. През първите години от живота си повечето деца са далекогледи, защото очната ябълка, измерена отпред назад, е твърде къса. Но в повечето случаи далекогледството се уравновесява чрез лещата, която при децата е по-еластична, отколкото при възрастните. Постепенно при растежа окото се доближава до правилното зрение. Очната ябълка расте на дължина, докато окото не започне да вижда нормално. То постепенно се приближава до своята форма посредством взаимодействието с околната среда. Как точно човешкият организъм реализира това грандиозно постижение, все още не е ясно.

Късогледството възниква, когато очната ябълка расте твърде много на дължина. От клинични изследвания знаем, че естествената дневна светлина потиска твърде силния растеж на дължина на очната ябълка и така предпазва от късогледство.28 Тук отново се потвърждава правилото, което вече установихме за имунната система и коляното. За своето правилно „функциониране“ човешкият организъм има нужда от естествената си жизнена среда, т.е. средата, в която се е развивал в продължение на еони.

Една от причините за бързото нарастване на късогледството следователно е фактът, че не само възрастните, но и децата прекарват твърде малко време сред природата и все повече време – в изкуствено осветени стаи. Това не е хипотеза, а факт, който се потвърждава и от това, че късогледството е много по-разпространено в градовете, отколкото в селски региони. В големите метрополиси като Токио почти 90 % от жителите са късогледи. Средно за индустриалните нации се достига до 35 % в международен мащаб, а някои статистики посочват дори по-голям процент на късогледите.

Не само отсъствието на естествена дневна светлина е причина за късогледството. И децата, и възрастните все повече извършват в ежедневието си действия, за които окото трябва да работи от близко разстояние. При това четенето на книги определено е най-малкият проблем. Твърде често стоим пред компютъра, където окото се натоварва силно поради близката дистанция от монитора. Затова очните лекари препоръчват при работа на компютър постоянно да отместваме поглед през прозореца към отдалечени предмети. За това са особено подходящи дърветата, тъй като образът им въздейства лечебно, както вече знаем.

Тъй като окото, като расте на дължина през първите десет години от живота, постепенно се доближава до истинското виждане, именно децата би трябвало да стоят възможно по-малко пред компютъра и да играят повече навън, където очите им срещат дневна светлина и където им се налага да се фокусират на различни разстояния. Това тренира окото по време на фазата му на растеж и му дава възможност постоянно да адаптира растежа си чрез взаимодействие с околната среда. Следователно опитът сред природата е важен фактор дори само за развитието на зрението на нашите деца. Но понастоящем детската активност се е изместила от вън вътре, а използването на компютри в училище се насърчава и изисква във все по-ранна възраст. Това очевидно препятства правилното развитие и противоречи на достиженията на еволюционната медицина.

Фактът, че очите ни трябва да преминат изобщо през процес на адаптация през детството ни, също има еволюционни причини. В хода на развитието на живота на земята окото е възниквало в животинското царство многократно. Безгръбначни мекотели в морето, като октоподите и сепиите, действително имат подобно устройство на очите като нас, а именно леща, роговица и стъкловидно тяло. Но техните светлинни рецептори са обърнати към светлината. Това е по-добро устройство от нашето и на други безгръбначни. Нашите рецептори се намират, опростено казано, на задната страна на ретината, т.е. върху повърхността, която е най-отдалечена от светлината.

Светлината трябва да премине през кръвоносните съдове и нервните пътища на ретината. Те хвърлят сенки, които нашия мозък тепърва трябва да отстрани, за да може да възникне картина без смущения. Следователно нашето око по някакъв начин е вградено „наобратно“. Освен това по-добре конструираното око на октопода, сепията и т.н. е възникнало еволюционно от едно нагъване на кожата, докато при нас, гръбначните, се е образувала издатина на междинния мозък, от която се е образувало окото ни. Т.е. окото е част от нашата централна нервна система. Поради специалното устройство и обратното разположение на светлинните рецептори има фаза на настройване през първите години от живота на човека.

Друг медицински пример за това как нашето еволюционно минало става значимо за медицината, е затлъстяването. Някога да сте се питали защо сладките въглехидрати като захарта са така обичани и защо толкова много хора обичат да ядат мазно? Явно захарта и мазнините предизвикват някакъв неутолим глад за още при мнозина от нас. Едно очевидно и ясно обяснение на еволюционната теория твърди, че богатата на енергия храна е била дефицит за нашите предци през каменната епоха. Било е жизненоважно да се развие желание за това и да се търси вкусовото преживяване от богати на енергия вещества. Захарта и мазнината съдържат особено много енергия.

Днес живеем в епохата на презадоволеността, когато хранителната промишленост преследва своите комерсиални интереси. Тя употребява архаичния модел на консуматора съвсем съзнателно, за да получи печалба. Особено рафинираната захар и мазнината могат да предизвикат един вид поведение на зависимост. Нашият „организъм от каменната ера“ просто не е пригоден за индустриални хранителни стоки. Полезното за нашите предци предпочитание към богати на енергия храни напълно се проваля в индустриалната епоха.

Последиците от това са наднормено тегло, натрупване на мазнини в областта на корема, високо кръвно налягане, нарушения в мастната обмяна, както и диабет тип 2, известен също като diabetes mellitus Type 2. Тези болести на цивилизацията, които лекарите наричат общо „синдром на благосъстоянието“, без съмнение са свързани с навиците на хранене, които са далеч от обстоятелствата, към които някога се е адаптирал човешкият организъм. Към това се добавя и липсата на движение, като още един рисков фактор. Нашето тяло еволюционно е било подложено на редовно движение, не на седене и стоене часове наред. Синдромът на благосъстоянието в медицинските среди се смята за значим рисков фактор за калцирането на ставите и сърдечен инфаркт.

Изследвания на медицината за човека и природата показват, че дори и лекото движение и разходки в гората водят до понижаване на кръвното налягане, а при диабет тип 2 – до понижаване на нивото на кръвната захар. Вдишването на дървесните терпени стимулира образуването на присъщи на тялото вещества, които го защитават. При тези случаиоще веднъж става ясно, че наред с вредните влияния и навици, които днес допълнително ни въздействат, и липсата на редовен контакт с природата играе роля при възникването на болестите.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.