Хоро, знамена, прайд и паневритмия…

 

Дни наред продължават спорове и коментари за някакво хоро в рилското езеро Бъбрека. Какво толкова? Толерантността изисква да приемем както хората, които искат да правят прайдове, така и онези, които искат да играят хоро, дали в ледени води на Йордановден, дали другаде по ливадите.

Ама било нарушение на природата и правилата в националния парк. Сериозно? 10 души нагазили в езерото? Това ли е истинската причина за възмущение? На същото място днес се събират към 5 хиляди дъновисти с палатки, ще танцуват там паневритмия 3 дни. Как това досега не се е превръщало във възмущение в социалните мрежи и медиите? Тяхното присъствие там няколко дни е съвсем еко и био, може би.

А без интерес от страна на медиите остават и бракониерите там – по езерата в Рила и Пирин ловят пъстърва не само с въдици, ами и с бомби.

И с просто око се вижда, че има нетолерантност към хорото и използването на националното знаме. Било кощунство да го опънат на ливадата и да коленичат с народни носии върху него, и да развяват байраци. Било безобразие 10-ина души да нагазят в езеро с народни носии хванати на хоро…

Всички тези общности, привърженици на знамена с цветовете на дъгата, на народните носии, на белите дрехи живеят в едно и също общество. Без толерантност не може. В случая с хорото и носиите сме свидетели на враждебност и обиди – наричат ги чеверме патриоти, чалга патриоти, причисляват ги към Валери Симеонов, който е като знак, и т. н. Обиждат хората, че веят знамето и са с потури, калпаци и сукмани.

Ама дали всички са под един знаменател?

И, в края на краищата, нима някаква общност си мисли, че родолюбци-традиционалисти, патриоти, патрЕоти и Валери Симеонов са някакви антигерои, които трябва да бъдат забранени? Та те гласуват на избори, а него го избират.

Нека онези, които развяват знамена на прайда да не се чуят при това положение, че някой е враждебен към тях. Няма разлика. И в двата случая е нетолерантност.

А снимката отдолу е на Алексис Вайсенберг, прочут световен пианист, роден в София 1929 г., учи музика тук като дете, емигрира със семейството си 1941 г., завършва пиано в Ню Йорк, прави кариера във Франция и САЩ, умира в Швейцария 2012 г., на снимка с българска фолклорна носия.

 

Алексис Вайсенберг в българска народна носия. За него повече – в текста. Снимка: от фейсбук-страницата на пианист.

 

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.