СофияПловдивВарнаБургасРусе

Да, България е в опустошителна криза. И тя е в главите

Малко примери. Оптимистичните новини са като соц пропагандата

Илюстрация: от сайта на гражданско движение „Днес“

Няколко пъти не можа да се състои производство на автомобили в България, макар че страни с население близо до нашето като Унгария имат по 3 автомобилни завода и четвърти (на БМВ) се строи в момента. Написах коментар в този смисъл. Нищо не произвеждаме и не изнасяме, в търговски дефицит сме, който сега е малък само заради кризата и ниската покупателна способност. И някои ми възразиха – нямало криза, износът расте, щял да стигне 50 млрд. лева тази година, фактите показвали и т. н.

Може би някои не забелязват нещо, голямо като слон в стаята.
България е в перманентна опустошителна криза вече години наред.

Страна, която е изгубила към 2 млн. от населението си (около 25%) и продължава да го губи, е в най-тежката криза, която можем да си представим. Емигрантският поток навън не спира. И той основно е по икономически причини – липса на работа тук, ниско заплащане и слаби перспективи за в бъдеще.

Сега и онези, които искат да започнат тук производство, не могат да намерят хора, защото са се разбягали по чужбина, било дългосрочно, било като сезонни работници през половината година. И никак не е успокоително, че данните показвали нисък процент на безработица. Те хората просто не се регистрират и заминават.

Ето, например голям чужда инвеститор със завод за резервни части (до Димитровград), предлага

начална заплата 800 лв.

 

 

И кой ще се хване, като може да работи ниско квалифицирана работа в Гърция за 1000 евро? Или да работи същото в Чехия (където не достига работна ръка), пак в завод за авточасти, за 1800 евро. (Примерът с Чехия е от страницата на българската емигрантска общност там – в нея има такива оферти).
Голям германски инвеститор с фабрика за дрехи в Гоце Делчев изтъква, че предлага „висока“ заплата – 900 лв. Разбира се, че социалните помощи в други страни са по-високи, и някои ще ги предпочетат.

С какви икономически успехи се хвали правителството? Какви оптимистични анализи пускат икономисти и медии, които го крепят? Защо се самозаблуждаваме?

Не е ли очевидно? Най-слабата икономика в ЕС, с най-ниски заплати.
Брутният вътрешен продукт на България е около 4 пъти по-малък от чешкия или от гръцкия (където е тежка криза), два пъти и половина пъти по-малък от унгарския и т. н. С какво да се хвалим? Какво произвеждаме и продаваме на света?

Излишно е да се цитират числа. Например какъв е търговският ни дефицит години наред. Може да се каже съвсем просто – България е страна, която

продава на света по-малко, отколкото купува

Купува всички индустриални продукти – коли, автогуми, климатици, телевизори, смартфони, суровини, горива, храни. Дори плодове и зеленчуци купува – благодарение на това, че обяви ликвидация на селското стопанство, вместо да го преструктурира.

Една страна няма как да съществува в такова състояние. Някой трябва да покрие разликата между внос и износ. Дефицитът трябва да се компенсира с нещо – чужди инвестиции, туризъм и др. Туризмът горе-долу върви, въпреки всички забележки за ниво на курорти, обслужване, рекетьорско разпределение на Черноморието и плажовете му, и т. н.

Чуждите инвестиции обаче са катастрофални, миналата година стигнаха около 700 млн. евро. Тази година дай Боже да станат 1 млрд., макар че според някои финансисти това основно са преструктурирани кредити. А преките чужди инвестиции преди години са стигали 9 млрд. евро. Сегашният спад, във време на оживление в Европа, показва, че у нас в момента нещо дълбоко не е наред. Дали рекет от властта, съдебна система, влошени условия, но нещо пречи България да произвежда и да привлича инвестиции, дори в сравнение с преди 10-ина години.

Като кажеш, че у нас автомобил не никне, тоест всички опити за автомобилно производство са се проваляли, все ще се намери някой да успокои, че все пак правим авточасти. Не било толкова важно да правим коли. Това е начин на мислене. Кризата е в главите ни. Ние я правим, възпроизвеждаме я навсякъде с манталитета си.

България произвеждаше автобуси, камиони, електрокари, мотокари, автомобилни гуми. Независимо от качеството това беше създало контингент от квалифицирана работна ръка, някаква грамотна част от обществото.

Вместо да продаде тези производства на големи световни компании, съответно да се издигнат на друго качествено равнище,

България ги закри без остатък

 

Грамотни хора останаха без работа и се разпиляха по света.
Всички бивши соц-страни например си продадоха заводите за гуми на големите фирми. А у нас заводът във Видин го закриха. България купува гуми за около поне 300 млн. евро годишно. Можеше част от тях да произвеждат у нас в завод например на „Мишлен” (филиал на която компания построи завода във Видин навремето при соца). Нещо стана дума за търговски дефицит?

Заводът за автобуси в Ботевград произвеждаше и по лиценз на германската фирма „Касбьорер Сетра“. И в оня соц дори с такъв модел спечели конкурс за 160 градски автобуса за Атина. Някой български град да се е опитал да помогне на българското производство, като поръча „Сетра“ в завода в Ботевград? Можеше да им направят градски автобуси по немски лиценз, щеше да има производство. Дори да го бяха харизали на германците без пари. Но не. В началото на 90-те кметът на София Янчулев дори демонстративно отказа да преговаря със завода в Ботевград и купи рециклирани мерцедеси от Истанбул. Още едно закрито производство. Така и с камиони и т. н. Но като го кажеш – ама това било носталгия по соца.

В България е имало 164 консервни комбината, сега има 10-ина, които не работят с пълен капацитет. На това ще ти обяснят, че тогава е било излишно, сбъркан соц модел. Ами те за къде произвеждаха? Да не би да са работили залудо?
Или като кажеш, че сега две трети от доматите са вносни, а в миналото България е била от най-големите износители в Европа – …ти си комунист.

Кризата е в главите. От нея трудно се излиза.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.