СофияПловдивВарнаБургасРусе

Каква ще е съдбата на панелките в Източна Европа?

В опит да подобри условията за живот в панелния квартал Младост 1 в София общината издигна надлез от стъкло и метал над булеварда. Снимка: Булфото

За тях пеят полски хип-хоп звезди, унгарците ги боядисват, германците ги излагат в музей, руснаците се опитват да пренебрегват характерната им липса на комфорт. Милиони все още живеят в панелните жилища, проектирани по времето на комунизма.

Сега източноевропейците, натъпкани в еднообразните, нескопосано построени панелни блокове по каприза на бивши диктатори, търсят оригинални идеи как да разкрасят живота в миниатюрните си апартаменти, а архитекти и строителни предприемачи казват, че е дошло времето за обновление.

„Ако отидете на място като Ясенево, точно до Москва, с всички онези стари съветски сгради, единственият въпрос, който ви хрумва е: „Ама какво са пушили тези архитекти?“, казва Денис Соколов, началник на изследователския отдел в московското бюро на Cushman & Wakefield, световна консултантска фирма в сферата на недвижимите имоти.

В течение на няколко „петгодишни плана“ през 60-те и 70-те години на миналия век фабрики бълваха милиони панели от армиран бетон и жителите на цели села бяха преместени от кирпичените им къщи в 10-етажни бетонни монолити.

Сега, около две десетилетия след рухването на комунизма, панелните блокове имат належаща нужда от обновяване, което според някои е възможност те да станат приемлива гледка и подходящи за живеене. „Сега е подходящият момент да се направи нещо значимо за тези сгради“, казва Андреас Хермелинк от университета в Касел, Германия. Той ръководи финансиран от ЕС проект за обновление на един от многото такива комплекси в Унгария. „В това със сигурност има огромен потенциал за големия бизнес, за банките и за енергийните агенции“, допълва експертът.

“Като много продукти на социалистическата индустрия, панелните блокове са стабилни конструкции, които могат да служат между 80 и 100 години.

Изсъхнало дърво сред огромните бетонни блокове от ерата на социализма в Мишколц, Унгария. Снимка: Ройтерс

Проблемът е, че толкова много апартаменти бяха построени за толкова кратко време: половин милион (само в Унгария) за едно или две десетилетия, така че всичките половин милион жилища имат еднакви проблеми“, казва Сара Хорват, архитект в Университета за технологии и икономика в Будапеща, която си извоюва признание за друг проект за обновление на сграда с приветлив дизайн и ярки цветове.

“МОЯТА ЕС-СГРАДА“

Проектът, по който работеше Хермелинк – заедно с Томаш Чокнаи от Университета за технологии и икономика в Будапеща – беше на стойност 2,2 млн. евро. Проектът Соланова трябваше да реши типични за панелните сгради проблеми и да внедри в една пилотна сграда най-новата екологична технология. Сградата се намира в градчето Дунауйварош, наричано Сталинград по време на неудържимия устрем на Унгария да изгради „страна от желязо и стомана“. Построен от затворници, блокът гледа към най-големия завод за стомана. Вместо на ръждясали тръби и загуба на енергия, сега той се радва на слънчеви панели, ниски сметки за отопление и растения на покрива.

Преди обитателите се оплакваха от сивия монотонен вид на сградата, но той беше заменен с дизайн в жълто и оранжево, а прозорците, през които духаше – с двойни и тройни стъклопакети и вентилационна система за пълно оползотворяване на топлината. Домоуправителката Ищване Каник, държавна служителка, с гордост показва блока, който нарича „моята ЕС сграда“, и демонстрира уменията си при отчитане на високотехнологичните сензори, които регистрират на екран в кухнята й потока на енергията .

Обновлението нямаше как да даде на 110-те жители всичко, което биха желали – по-големи кухни, бани или тераси – но те получиха озеленен покрив за отдих, който използват за слънчеви бани, за забавления и за да наблюдават от него заря.

Според Каник проектът, чието изпълнение отнело три години, е нещо повече от инженерен успех. „Той обедини цялата общност. Всички си помагаха взаимно, хранехме се заедно на стълбищата“, спомня си тя за работата по обновлението.

ХАРДКОР

Ремонтът на милионите жилища в региона продължава да бъде предизвикателство, а на малко места хората могат да си позволят такава радикална трансформация.

Панелните блокове от времето на комунизма са познати в цяла Източна Европа. В тях живеят милиони хора, които се чудят как да ги разкрасят и да ги направят по-удобни за живеене. Снимка: Ройтерс

По-голямата част от 140-милионното население на Русия живее в жилища от ерата на Съветския съюз и мнозина с умиление ги наричат „хрушчовки“, по името на съветския лидер, при чието управление те бяха построени. Хрушчовките имат малки кухни – но поне имат някакви, за разлика от т.нар. „комуналки“, в които до 80-те години кухнята, банята, а често и спалните се споделяха от няколко семейства. Това правеше уединението почти невъзможно.

„От гледна точка на консултант в сферата на недвижимите имоти единственото смислено решение е тези сгради да се разрушат и на тяхно място да се построят нови, казва Соколов. Но от гледна точка на обикновен московчанин това не е реално, тъй като повечето от хората живеят в тях.“

Преди години панелките бяха символ на благополучие и растеж. Днес те имат нужда от обновление и реконструкция, които ще струват милиони евро. Снимка: Ройтерс

Германия, която при обединението си през 1990 г. наследи 2 милиона сгради от бетонни панели в бившия комунистически Изток, „търси среден път между разрушаването им и изграждането на нови“, казва Клаус Асам, инженер в германския Институт за модернизация и грижи за сградния фонд. Страната има дори Музей на панелките в югоизточния град Дрезден. Там се излагат и нови разработки в сферата на съвременните материали.

“В подобни сгради живеят все по-малко хора. Електрическите системи често са остарели и пространствата около сградите се нуждаят от подобрение“, казва Асам. Явлението обаче не е ограничено в рамките бившия източен блок: мащабно панелно строителство има в столицата на Бавария Мюнхен и в съседна Франция.

За хората от бившите социалистически страни панелните жилища значат много. В Полша от тези блокове произлезе дори името на тип музиканти – блокерси, чийто хип-хоп беше обвързан с жилищните комплекси. „Хардкор панелен комплекс“ е основната тема в песен на полската група, която отразява смесените чувства, които извиква у хората наследството от комунизма.

Младежи са намерили само това място за прекарване на свободното време сред бетонните сгради в Мишколц, Унгария. Снимка: Ройтерс

Някои виждат предимства в стария стил квартали и твърдят, че понякога дори централизираното планиране дава желаните резултати. „Животът тук ми харесва“, казва 55-годишният Ласло Линг, който живее с месечна инвалидна пенсия 50 000 форинта (287,1 долара) на 37 кв. м в най-бедния квартал Авас в унгарския град Мишколц, бивш център на тежката индустрия. „Ей там е пощата, цяла редица магазини, има училище, а центърът на града е на пет минути с автобус“, допълва Линг като гледа от балкона си десетките други панелки.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.