СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кратка история на криминалния и застрахователен преход…

Лепенките на ВИС и СИК стояха на видно място по вратите на магазини, стъклата на колите и н. Снимка: фейсбук-страницата ВИС-2


Сегашни застрахователи като „Булинс“ започнаха като криминални банди, прераснали в т. нар. „силови групировки”.

Борци създадоха банди за рекет, маскирани като охранителни фирми. Бандите започнаха да враждуват помежду си за територия. Така се родиха ВИС и СИК. Бандите взимаха рекет от заведения, биеха и палеха, когото трябва – който не иска да го охранява тяхната фирма.

Нелегалният им бизнес в началото основно беше кражби на коли, наркотиците скоро след това. Крадяха между 20 хил. и 30 хил. коли годишно само в България, към средата на 90-те. И това по официални данни от МВР, а в много случаи хората не търсеха полиция, като им откраднат колата, а си плащаха да им я върнат.
Крадяха и от чужбина, цели бригади, организирани.
С един финт в закона, наречен „добросъвестен владелец“ беше възможно препродадена два пъти крадена кола у нас да стане законна. Окраденият пие студена вода, третият купувач е законен собственик. Само че добросъвестните владелци не можеха да пътуват на Запад с тия коли, че ако се окажат крадени в Европа, там веднага ги сваляха от тях и ги вкарваха в полицията да дават обяснения. А колата се връщаше на застрахователя, който е изплатил кражбата.

Плащаха си на полицаите, те въобще не си даваха зор да търсят откраднати коли. Хората престанаха да търсят полиция, като им откраднат колата, търсеха посредници да им я върнат. За да върнат открадната кола на собственика, той си плащаше 5-10-15 хил. марки рекет, според марката, стойността на колата. Това положение разви бизнеса на мутрите. После почнаха да продават крадените коли главно на изток, в Русия, Украйна.

По заведенията през 90-те се предлагат рекламни захарчета на застрахователна компания SIC.

После някой ги посъветва да си направят застрахователни фирми, да си взимат и законно. Така се появиха застрахователните компании ВИС и СИК. Имаха свои фирми в различни градове. Като отнеха лиценза й заради убит китайски търговец на Илиенци, фирмата ВИС стана ВИС-2. Охраняваха пазари и борси, и се намесиха в търговията, прибираха процент. Оттогава е вицът, че мутрата имал просто счетоводство – един тефтер с две графи – „Ми даде” и „Му взех”.

По-лошото е, че мутрите дирижираха цените. Едни охранители минават по сергиите и складовете сутрин, и казват на каква цена да се продава кока-колата или доматите от Турция, черешите. Само навлизането на големите вериги супермаркети отърва пазара от тази хватка.

През 1998 тогавашният министър Богомил Бонев поде кампания да им махне лепенките от колите и магазините (застраховано в СИК, застраховано във ВИС) и ги понасмете. Имаше акции по улиците, спираха скъпи коли, задържаха ги, покрай мутрите пострадаха и обикновени хора. Но лепенките останаха в миналото. Сега пазарът донамества този тип застрахователи където им е мястото.

Кражбите на коли намаляха заради създаването на официална застрахователна компания СИК (Секюрити иншурънс къмпани). ВИС си измисли съкращение Вярност, Инвестиции, Сигурност. Първоначално не са го мислили така, май идваше от Васил Илиев – първата мутра основател. Но ВИС остана встрани от застраховането на коли. Там СИК стана основен, прерасна в „Булинс”, макар че това остана добре скрито. ВИС-2 прерасна в „Юпитер“, но не можа да се развие като голям застраховател на коли. Едновременно крадяха коли и ги застраховаха…

И някъде след 2000 година се стигна до следния абсурд – 90% от застрахованите за кражба коли у нас бяха застраховани в „Булинс”. А 90% от откраднатите коли в България се оказаха застраховани при други застрахователи… Всеки може да си направи сметка какво означава това – ако не се застраховаш в „Булинс”, ще ти откраднат колата…

Постепенно кражбите на коли намаляха не само заради застраховането, просто вносът на коли втора употреба се увеличи неимоверно, колите поевтиняха, регистрацията на крадена кола стана трудна. Допреди 15-ина години нямаше връзка между регистрите на КАТ в различни градове – открадната кола в София можеше да се регистрира в Ямбол, защото нямаше как да сравниш номерата на шаси и двигател. Сега крадат коли, за да ги разфасоват на резервни части, изкарва се повече и няма риск, колата „изчезва”.

1996 г. Застрахователна компания СИК раздава награди с томбола сред застраховани при тях. На същата церемония раздава награди и за свои представители в страната. Снимка: в. „Капитал“

Малко след като се разви бизнесът с коли, започна бизнесът с югоембаргото. Оттогава е вицът, как една мутра влязла в църква да се помоли. „Господи, моля ти се, само тази композиция с цистерни да мине и да ми платят, моля те, Господи”. До него влязла една баба, почнала да се кръсти и да се моли „Господи, дано да ми увеличат пенсията, че със 160 лева не мога, Господи”. Мутрата извадил 500 марки, подал на бабата и казал: „Мани се оттука, не занимавай човека с глупости”…

Контрабандата за Югославия свърза в едно гранична полиция, митничари, бившите служители от ДС, които по време на соца са охранявали композиции с тайни експортни стоки, политици и мутри.

Това е основата на организираната престъпност в България. Създадоха и развиха канали през границата, по тях потече контрабанден алкохол и цигари, натрупаха се милиарди, които корумпираха всичко по пътя си. По същите канали потекоха и наркотиците – транзитно и за вътрешния пазар.

С помощта на мутрите се натрупа огромен капитал, който започнаха да изпират и да прибират своето банки и финансови къщи, търговски и строителни компании и офшорни фирми…

Т. нар. групировки започнаха да финансират политици, партии, дори враждуващи помежду си – не се знае кой ще спечели. Премиерът Иван Костов например в началото на мандата си покани на среща в прочулия се ресторант „Олимп” бизнесмени. Кой знае защо сред тях бяха Маргините и Маджо – босовете на една от големите групировки. Ресторантьорът Славчо Христов (домакин на срещата) беше авер на Маргина, после стана банкер, после сдаде банката си на Цветелина Бориславова – нещо като смяна на властта…

Бойко Борисов (вляво, зад Николай Златев от Турист Спорт Банк) с Красимир Маринов Маргина и Венцеслав Стефанов (вдясно) на честването на годишнина от създаването на СИК 1995 г. На друга снимка от същото събитие, публикувана още тогава, през 1995 г., Борисов се вижда заедно с Румен Николов Пашата и Венцислав Стефанов. Снимка: неизвестен автор

Сегашният премиер тогава е приближен на СИК, охранител, изпълняващ техни поръчки, охраняващ техни обекти. Издигат го като главен секретар на МВР, има свидетели, които твърдят, че босове от СИК са обсъждали колко милиона трябват, за да му купят поста.

Според свидетелствата на Иван Славков (неотречени от никого) Пашата и Венци Стефанов от СИК идват при Тодор Живков в Бояна и му предлагат да му сложат охрана. Така довеждат там Бойко Борисов (виж тук репортаж в „Капитал“ за юбилея на СИК през 1995 г., когато Борисов е известен само като бодигард на Живков).

Такива бизнесмени никнат из цяла България. И пловдивски келнери станаха банкери, чейнчаджии от Магурата – едри бизнесмени. Всичко беше възможно в тази хранителна среда от корумпирана полиция, трансгранични канали, финансови пирамиди, раздаване от банките на кредити без гаранции. Банки никнеха като гъби, създадени с кредит от други банки (тук хората на БСП имаха повече опит). Банкерите раздаваха на свои фирми и на свои хора кредити, които никой не мислеше да връща, накрая настъпи масов фалит.

Мутрите започнаха да се избиват. Но в затвора не влизаха, само дребни риби. И досега си живеят живота (който е останал жив), като едно доказателство, че властта, изпълнителна, съдебна, политическа, е кръвно свързана с тях.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.