Що е то модерно вино?

На дегустация с Владо Влъчков в избата в Съединение

Владимир Влъчков дава начало на дегустацията. Снимка: e-vestnik.bg

Преди години английски винен критик беше написал по повод български вина на една дегустация в Лондон, че му миришели на „средновековие”. Употребил беше злъчния си език за някои очевидно дефектни вина, попаднали там. И не само дефектни. Вкусът към виното се промени от 90-те години.
Навлязоха вина с нов стил, по-плодов вкус, с по-голямо усещане за гроздовия сок, без силни танини, без да са претоварени с дъб. Вина, които могат да се пият сами по себе си, без храна, без мезе. А не като някои традиционни европейски вина, които вървят с не знам си каква пържола и не знам си какви меса.

Тези „новости” във вкуса на виното дойдоха главно от Новия свят, от Австралия и Нова Зеландия. Нова Зеландия извърши чудеса, като стана вторият най-голям прозводител на бели вина след Франция в разстояние на 10-ина години. В подобен стил са вината на Калифорния, Аржентина и Чили. Традиционните европейски вина го закъсаха, сред които и българските. Масовият потребител в развитите страни си промени вкуса. Във виното има моди, както при дрехите, но се променят в по-дълъг период. Така и стара Европа постепенно промени своите вина, започна да произвежда вина със стила, дошъл от Австралия.

Дегустацията включваше 6 бели вина и 4 розета. Снимка: e-vestnik.bg

Този вятър не подмина България. Новото българско винарство с бързи крачки настигна световните тенденции, но изгуби инерцията от края на соца, когато изнасяше между 40 и 50 млн. бутилки само за Великобритания. Вина от онзи традиционен стил, който излезе от мода. А и през 90-те сътресенията на българския преход извадиха от релси качеството на виното, което съвсем срина износа.

Освен някои малки изби с бутикови вина, първият голям модерен завод, който започна да прави такива „нови” вина, беше „Сините скали” в Сливен. И един от „идеолозите” на тези вина се казваше Владимир Влъчков, енолог и дегустатор, неизвестен за широката публика, познат на всеки специалист във винения бранш у нас.

Владимир Влъчков е енолог с 35-годишен опит. Истинско удоволствие е да дегустираш вино с него. Винаги ставаш свидетел на лекция, в която ти обяснява тънкости на вкуса и технологиите на производство.

Опита си е трупал години наред, започнал е като млад специалист в някогашния „Винимпекс”, след това започва работа в „Домейн Бойар”, където 22 години наред е главен енолог и дегустатор. Заедно с технолозите на компанията (между които небезизвестните Капка Георгиева и Димитър Панов), правят първите модерни български вина в различни ценови класове, от масови евтини, до висок клас. Влъчков има огромен опит, натрупан по света. Благодарение на винени конкурси, дегустации, кампании, е обиколил всички известни винопроизводители във Франция, Австралия, Ноза Зеландия, Калифорния, Латинска Америка. Той е от първите българи, поканен да журира в най-престижните международни винени конкурси в Брюксел, Париж и Лондон. И в момента е постоянен член на журито на два от най-престижните конкурси – „Винали интернасионал“ – Париж и „Мондиал дьо розе“ – Кан. Специализирал е във Франция, Австралия и Нова Зеландия.

Френските бъчви в избата на винарната. Снимка: e-vestnik.bg

И сега Владо Влъчков започна „на чисто”, отначало, в нова изба, да създава напълно нови вина. Вече е главен енолог на New Bloom Winery. Това е изба в Съединение, която е съществувала и преди, но в последните няколко години е напълно реконструирана, с нова техника, с 6000 декара собствени нови лозя (Трябва ли да се обяснява какво е собствени лозя? Да не зависиш от изкупуване на грозде оттук-оттам, гледано по един или друг начин. А да имаш свои агрономи, да следиш и береш, когато от лабораторията ти кажат, че сега е моментът).

Лозята на избата са в селата Найден Герово, Правище и Драгомир, горе-долу между Пазарджик и Пловдив. New Bloom Winery е с капацитет над 2 милиона литра вино, има нова модерна лаборатория за непрекъснат контрол. Но това е, условно казано, „хардуера” на винарната. „Софтуерът” е екипът от млади специалисти. Технолозите на New Bloom Winery са Николай Цветков, който е работил 3 години в Нова Зеландия, прочута с белите си вина и Любомира Илиева, специализирала във Франция.

Белите вина, еднакво охладени, се опитват едно след друго. Снимка: e-vestnik.bg

Някои марки от винарната вече са познати на пазара – вината F2F (съкратено от Face to Face – лице срещу лице), Pixels, Verano Azure, NBW. Очевиден е стремежът дори наименованията на вината да са модерни.

Масовият потребител избира вино по етикет, така че и това има значение. Но хора като Влъчков и пишещия тези редове поставяме на първо място вкуса… Така от спорове за модерните вина, от дума на дума, с Владо Влъчков пристигнахме в Съединение да опитаме 12 вина на избата. Само бели и розе. За червените ще мислим наесен. Както вече подчертах, да се дегустира с Влъчков е удоволствие и цял семинар, който за съжаление не стига една вестникарска страница да го преразкажеш.

На дегустационната маса, в помещение охладено с климатик до 18 градуса, извадиха еднакво охладените вина. Първо 6 бели, на цени от 9 лв. до 16-17 лв. бутилката:

Verano Azure совиньон блан и вионие 2017 (около 9 лв.)

Pixels совиньон блан 2017 (около 10 лв.)

F2F совиньон блан 2017 (около 16 лева)

NBW совиньон блан и шардоне 2016 (около 12 лв.)

Pixels шардоне 2016 (около 12 лв.)

F2F шардоне 2016 (около 16 лв.)

Съдовете във винарната. Снимка: e-vestnik.bg

Да разказвам за вкуса на всяко вино е излишно. На Влъчков дегустационните бележки са няколко страници, даде ми ги, да си сверявам часовника. Но ще спомена, че F2F совиньон блан 2017 на тазгодишния винен конкурс в Лос Анжелис – Los Angeles International Wine Competition 2018 беше отличен с „Best of Class” – ще рече повече от златен медал, към 96 точки по професионалните стандарти. България винаги е имала хубави червени вина, и винаги белите й вина са куцали, едва сега започват да се развиват. Да спечели българско бяло вино категория „Best of Class” е сериозно признание. И за да види читателят колко е сложно това с оценката на вината, как зависи от стилове, вкусове, журита – същото вино на най-големия немски конкурс Mundus Vini 2018 има сребърен медал. Германия е традиционен производител на бели вина, със свой стил, и журито им си има предпочитания. Или просто на различните конкурси се получават различни резултати, сборните точки от членовете на журито накланят везните насам и натам. Затова се гледа едно вино как е оценявано на няколко различни конкурса.

Следващите 4 вина бяха розета с различен стил, от различни сортове:

Verano Azure розе каберне совиньон 2017 (около 8 лв.)

Pixels розе гренаш 2017 (около 10 лв.)

NBW розе каберне совиньон, каберне фран, сира 2017 (около 12 лв.)

F2F розе каберне совиньон и марселан 2017 (около 16 лева)

Всичките без изключение заслужават определението модерни вина. Не само защото вината розе са модерни. На тазгодишния Concours Mondial de Bruxelles Pixels розе и NBW розе имат златни медали, а F2F розе – сребърен. F2F розе има сребърен и Mundus Vini 2018. Според мен точно F2F розе е най-доброто, но аз не съм международен конкурс… На Los Angeles International Wine Competition 2018 Pixels розе има сребърен, а на миналогодишния конкурс пак там има златен медал.

Завършекът на дегустацията беше с две пенливи вина. Първото от сорта глера. Това е италиански сорт известен повече като просеко, от който се прави едноименното вино. И с този сорт винарната в Съединение е направила евтин вариант просеко – Pixels Glera Brut, на цена около 10 лв., с лека удобна запушалка. Това у нас на популярен език го наричат шампанско, но то не е по класическата технология, а просто газирано вино. И хич не е лошо, щом се продава и в Щатите. Неотдавна виненият критик на „Вашингтон поуст” отбеляза точно това вино Pixels Glera Brut в рубриката си във вестника, наред с няколко други пенливи вина. Само че в Америка българското вино е 20 долара бутилката.

Завършекът беше с пенливо вино по класическа технологи, тоест истинско шампанско, както му викаме у нас, само че от Съединение. С ферментация в бутилката и всички съответни процедури. „Шардоне Брут” 2015 е първата серия по т. нар. традиционен метод – Méthode Traditionnelle или Traditional method, или Metodo Classico както се изписва на френски, английски и испански. Тоест по метода, по който се прави оригиналното шампанско.

С Владо Влъчков червените вина ги оставяме за наесен, сега само едно опитахме – Verano Azure сира и марселан, което се продава и в кутии бег-ин-бокс, удивително меко и кадифено за тия сортове.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.