СофияПловдивВарнаБургасРусе

Клиентите на фалиралия застраховател били виновни? Нахалство! Това не е пазар за марули

Щом държавата задължава и регулира, трябва да поеме и задълженията по фалита

„Застрахован от мафията“. Снимка: Ройтерс

Фалира една застрахователна компания на българския пазар. По този повод много хора написаха ценни мисли и даже уважавани журналисти много тарикатски мазно подадоха топката на властта и обвиниха клиентите на компанията в алчност. Демек искали сте да минете тънко, затова сега пийте една студена вода и не се надявайте на компенсации и обезщетения.

С подобна логика особено се откроява статията на журналиста Слави Ангелов в „24 часа“ със заглавие „Трябва ли да платим глупостта на „акционера“ в аферата „Олимпик?“. Авторът разказва английска поговорка и предполага какво е щяло да стане, ако измамените камилчета /клиенти си я бяха татуирали на рамото. Текст, достоен за съжаление, който намирисва най-малкото на пазарен фундаментализъм, да не кажа нещо по пиперливо.

Сега, да си обясним за какво става въпрос.

Застраховането е силно регулирана дейност

Регулацията е от държавата. Има три основни стълба. Първият е лицензионният режим за допускане до този пазар. За да работиш се иска разрешение/позволение. Дава го Комисията по финансов надзор. Вторият е постоянният надзор. Прави го пак тая комисия. И третият е независимостта на Комисията, гарантирана от Народното събрание.

И за да не си преразказваме, цитираме:

„В лицензионната си дейност комисията се ръководи от принципа на безпристрастност и прилагане на единен подход и критерии спрямо всички заявители. Комисията извършва проверка на документите, приложени към постъпилите заявления за издаване на разрешение или за изменение на вече издадено решение, с оглед на съответствието им с нормативните изисквания. Установява дали са представени всички изискуеми документи и информация и се проверява дали са спазени законовите ограничения към дадено лицензионно производство, като например:
– размер и структура на капитала;
– произход на средствата, с които са направени дяловите вноски;
– наличие (липса) на свързаност между физически и/или юридически лица в съответствие с нормативните разпоредби;
– изисквания към членовете на управителни и контролни органи и други специални изисквания.“
Край на цитата.

Разбрахте ли сега? Застрахователният пазар не е пазар за марули, репички и магданоз и затова има сложни критерии за достъп до него.

Втората особеност на застрахователния пазар е, че той е надзираван. Повтарям –

 

„надзираван“, а не наблюдаван,

 

както се наблюдава танц на голи момичета на пилон. И за да не си преразказваме пак ще цитираме:

„Чрез общия и финансов надзор върху дейността на поднадзорните лица се следи спазването на законовите изисквания, финансовото състояние на дружествата и достоверността на предоставяната от тях информация.
Комисията осъществява надзорна дейност посредством дистанционен контрол и проверки на място върху дейността на лицензираните участници на пазара.
Целта на осъществяваната от КФН контролна дейност е предотвратяване и преустановяване на закононарушения с оглед осигуряване защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.“ Край на цитата.

И третата особеност – „Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган, който обединява регулирането и надзора на различни сегменти на финансовата система – капиталовия, застрахователния, пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и пазара на доброволното здравно осигуряване. КФН е създадена на 1 март 2003 г. със Закона за Комисията за финансов надзор. Тя е независима от изпълнителната власт институция и за своята дейност се отчита пред Народното събрание.“

Членовете на комисията се избират от Народното събрание.

Защо, драги читателю, държавата е преценила, че този пазар има нужда от регулация за разлика от пазара на марули, копър и картофи? И защо тези високо-компетентни и предполагаемо добронамерени хора се избират от висшия законодателен орган, а не например от църковното настоятелство на Гигинския манастир или от Асоциацията на горублянските тенекеджии?

Ами защото пазарът е огромен, засяга много хора, акумулира много пари и преди всичко – защото е сложна финансова материя, от която аз и вие не разбираме много и трябва да бъдем пазени от независими, компетентни и добронамерени експерти. И защото на пазара се продават услуги, които сме задължени да ползваме по закон.

Държавата вади пари от джоба ни със закон

и ги дава на пазарни субекти. Затова ужким им е сложила законови пранги. Да ни пази. И защото от парите, които се въртят на този пазар зависи дали ще ви излекуват счупените крайници, гръбнак, глава и др. части след катастрофа или поне близките ви ще получат нещо, с което поне малко да запълнят вашата липса ако се пренесете на оня свят по вина на някой пиян или надрусан идиот. Затова държавата уж ни пази.

Хайде сега да видим какво означават тези три особености на пазара на застраховки за простия клиент, който даже да не иска, е длъжен по закон да си направи застраховка.

Ами не е сложно да се сетим – клиентът преценява, че за него няма риск. Държавата е позволила с лиценз, надзирава дейността и е назначила каймака на компетентните хора да вършат тая работа. Ако не вярвате прочетете по-горните цитати внимателно.

Виновни ли сме, че търсим най-ниската цена?

Откъде накъде!

 

Само малоумник може да формулира подобно обвинение. Самото допускане, че това е вина на клиентите е скандално. Все едно като си купувате алкохол в магазина да си купувате само уиски по 60 лева литъра, щото от водката по 10 литъра ще се отровите или ще ослепеете. Това ли ви е логиката, драги анализатори? Нищо, че и уискито, и водката са от лицензирани производители и обектът се контролира от разни комисии и агенции за безопасност на каквото се сетите.

Подобна логика да се прехвърля вината от компетентния и овластен орган към клиента насърчава партизанщината при назначаване на контролните органи, на калинки, недоверие и презрение към властта.

Абе от кои партии са предложените надзорници, че не ми се рови из старите вестници? Кои партии са гласували за тях?

Какво да се направи, за да има справедливост и държавата да си „умие“ лицето? Ако иска де. Щото идват избори и малко преди тях ще почнат едни копи/пейст публикации от подобни афери, които няма да са полезни за някои партийни мераци.

Фактите – Застрахованите са платили и имат предоставена услуга до датата на официалния фалит – 17 август, 2018 г. След тази дата предплатената услуга не е доставена. Следователно трябва да се купи от друга компания. И разликата в парите за времето, през което услугата не е доставена трябва да се върне. При това компанията е декларирала, че няма да достави застрахователната услуга щото е фалирала. Официално! Платил си кило луканка, дават ти половината, ама не искат да ти върнат парите. Има ли нещо неясно до тука?

Задачата всъщност може да се реши от учениците в трети или най-много в четвърти клас. По-лесна е от задачата с басейна. Може да се реши за една-две седмици на ръка. С компютри ще е по-бързо.

Първо – разделяме сумата, която всеки е платил за едногодишната си застраховка „Гражданска отговорност“ на 365 дни. Полученото число е цената на застраховката за един ден.

Второ – преброяваме дните от датата 17 август, 2018 г. до края на застрахователния срок.

И трето – умножаваме цената за един ден по броя дни, които не са покрити от застраховката поради фалита. Получената сума изплащаме/връщаме на застрахованите и ги пращаме при друг застраховател. Ако сме платили 200 лева гражданска за една година, то цената за един ден е 55 стотинки. Ако ни остават до края 55 дена, то някой трябва да ни върне 30.25 лева и толкова. Отиваме при друг застраховател. Точка.

Откъде да се вземат парите?

Ами откъдето държавата иска, оттам да ги вземе – от бюджета на парламента, например, щото е избрал некадърни или злонамерени надзорници. От партийната субсидия, например, щото партиите са правили партийните листи и са вкарали депутатите, които са избрали надзора. Може да се вземе и кредит от банка. После да търсят парите от испанския дон педро, от кипърския узакис дзадзикис или от съответните длъжностни лица с хубави заплати от контролния орган.

Ако сега това не се направи и приемем, че алчните клиенти са си виновни, тогава за чий… дявол ни е Комисия за защита на потребителите, СЕМ, Агенция по безопасност на храните, Комисия за защита от дискриминация, Агенция за защита на детето и още десетки контролни органи. Да се махат. Като се натровиш с развалени яйца на капанчето, да си ял в „Шератън“… Като пускат по телевизора секс и кървища за лека нощ деца, пуснете си радио… Като те ударят в кантара отивай при друг или се жалвай на оня дето клати гората.

Да, сигурно има една просветена прослойка клиенти, които могат да се ориентират в застрахователния пазар. Подозирам, че сред тях има главни редактори, уважавани журналисти, грамотни финансисти и др. Но клиентите за задължителните застраховки от Горно Уйно, Угорелец, Пет кладенци и Торба лъжи не са задължително застрахователно грамотни. Или пък диригентките на някой певчески хор, например. Тези почтени хора се надяват държавата да ги опази от недобросъвестни, корумпирани или просто неграмотни застрахователи. Без значение коя партия е на власт или има мерак за власт.

Сега надеждата им много изтъня или съвсем се изпари.

Това ли искаме, господа адвокати на Комисията за финансов надзор?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.