Ако университетът е дупка, какво да кажем за „модерните” медии? Пиар, вместо журналистика…

Фейсбук, социални мрежи, блогове стават също толкова важни, колкото традиционните медии. Колаж: e-vestnik.bg

Статия в „Офнюз”, писана от студент, нарече Софийския университет „дупка”, в която той загубил години от живота си (виж тук). Става дума за Факултета по журналистика и масови комуникации. Това предизвика спорове във Фейсбук. Намесиха се студенти, преподаватели.

Нямам никакво намерение да отговарям на повърхностна статия, написана в стил хейт от Фейсбук. Но споровете дават хубав повод да се погледне какво остана от журналистиката, в какво се превърнаха медиите и кой как се занимава с този занаят.

Досмеша ме, когато най-задълбочено й отговори доцент от университета в „Гласове” (виж тук). Дори проф. Здравко Райков, който е засегнат поименно, написал в отговор нещо в блога си, което „Офнюз” препечата (виж тук) с бележка че поправили правописните грешки на професора. (Абе, колеги от „Офнюз”, я си огледайте текстовете, че на професора сте тръгнали да се подигравате…)

Трябва да оставим настрана някои откровени неистини, които разпространи „Офнюз” – че нямало безжичен интернет във факултета, че той нямал сайт (има един официален и сайтове, и страници по различни специализирани програми) – основният извод на статията е, че в „дупката” Софийски университет не може да се научи нищо, образованието по „Връзки с обществеността” е пълна трагедия и т. н. в този дух. Казва го студент, който признава, че престанал да ходи на лекции.

Кое тук е важното?

Ето кое – специалността „Връзки с обществеността”. Вече не се говори за журналистика. Това, според някои, са модерните медии, за каквито трябва да работи факултетът по журналистика. Така работят вече медиите – съдържанието им се подава от пиар агенции, плаща им се. Вестници, сайтове вече са пасивни в търсенето на новини, а само ретранслират подадени теми и текстове, написани от пиар отдели на ведомства, министерства, фирми и обслужващи ги агенции.

Тази система на работа с медиите се разви добре и от Запад бързо се пренесе и у нас. Свързана е и с обедняването на медии. Откакто се появи интернет, приходите на вестниците намаляха рязко – и от реклама, и от продажби на тираж – и много от тях фалираха, продължават да фалират. Дори вестници на голям пазар като американския, които все още имат по 1 млн. тираж, го закъсаха.

И във Великобритания, с такива традиции в печата, професионални журналисти с по 15-20 години стаж, напускат вестниците поради ниско заплащане и отиват в пиар отдели на брюкселската администрация, на фирми, в пиар агенции.

В България мизерията пък е хептен. Големите някога вестници са се свили от 200 хил. тираж до 15-20 хил., празни са откъм реклама, за разлика от преди, и са пред закриване. Плащат на журналистите минимално, на издръжка са на когото трябва (не е това предмет на настоящата статия да посочва кой кого обслужва). Просто ги финансират на загуба. Заплащането в сайтове не е по-високо, те също са на издръжка.

Форма на издръжка е също,

когато правителствата раздават от разни фондове пари на медии за „информационно обслужване”. Държавни и частни фирми сключват договори за същото (с когото трябва).

И ако на американския пазар един не чак толкова популярен сайт може да издържа от реклами десетина служители, в България не става. Тоест става – плащат ниски заплати, работят калпаво. А у нас професионалните информационни сайтове с над 50-100 хил. посещения са единици. Затова пък е пълно с непрофесионални сайтове, или полупрофесионални, със слаби посещения, които само имитират, дават вид на някаква медия, а са пространство за черни или бели пиар публикации. Да могат от тях да копират и цитират други сайтове. Една добре замърсена медийна среда.

И поради това много хора се насочват към „модерните” специалности като „Връзки с обществеността”. Да не се гърчат и цапат в медиите. Да си седят на чисто на бюро, без да тичат с микрофони, и да си пишат прессъобщения, материалчета за клиента… Потребителска култура – всеки гледа да се уреди. Искат да стават пиари, с надежда, че там заплащането е по-добро, напрежението – по-малко. В много отношения, тук и там, това е така.

Ако разгърне човек обявите за работа по сайтовете, ще види, че все по-рядко се търсят репортери, редактори, журналисти. Но има множество обяви за „нови” позиции. Ето две основни:

Копирайтър – нещо като синоним на журналист, но не е. Автор на статии по поръчка. Пише по-големи или по-кратки текстове за нуждите на клиенти на рекламни, пиар и „копирайтинг агенции” (има и такива вече). Тоест – обслужват фирми. Съдържанието не е само за продукти и услуги, които се продават на пазара. Практически за всичко. Клиенти всякакви, и партии, политици. Това на практика са пиар и рекламни текстове.

Модератор и автор на текстове в социални мрежи и чатове. Човек, който трябва да пълни със съдържание фейсбук-страници, да модерира коментари на читатели в сайтове. Да пише коментари, скрит под ник-ове и да развива определени тези, до води кампании в спорове. Пиар и рекламни агенции предлага тази услуга, имат си твърда тарифа – създават екипи от такива „професионалисти”, да пълнят с определени коментари социални мрежи и форуми. Оттук до платен трол границата е тънка. Но позиция трол още не се е появила в обявите за работа, макар че много хора я практикуват.

В дискусията по спорната статия се намесиха освен студенти и „работодатели”, които предлагат „модерни” медийни „позиции”, и са недоволни, че студентите от факултета били неспособни, необучени. Преподавателите във факултета били изостанали, социалните мрежи и интернет комуникациите им били чужди, и тези модерни специалности не ги разбират.

Прокрадва се идеята, че

тези „модерни специалности” са бъдещето,

което замества традиционните репортер и журналист, бъдещето, за което трябва да работят тези преподаватели. Тук ще отворя една скоба, че и аз, пишещият тези редове преподавам на хонорар във факултета в дисциплини като пресфотография и информационни сайтове. И понеже от повече от 10 години се занимавам с интернет и поддържане на страници в социални мрежи, мога да съвсем основателно да се намеся в спора. Но не и в безсмислени караници във Фейсбук.

На „модерни работодатели” от пиар агенции със сигурност им трябват копирайтъри, съчинители на поръчкови текстове. Трябват им и пълначи на страници със статуси и фън-чета, трябват им и платени тролове. Само че това не е журналистика.

Писането на новини и репортажи е професионална дейност, която се учи. Заместването й със статуси и коментари от блогове дава своите плодове, не един и два са случаите, когато обществото остана неинформирано и се настройва в съвсем погрешна посока, подведено от разпространени в медиите повърхностни изявления и неточни факти.

Как се пише и структурира новина все още може да се научи във факултета. Какво е професионална журналистическа дейност, каква е ролята на медиите, също може да го научи, който иска. Но печалното е, че и да го научат студенти, и да искат професионално да го вършат, това е нещо чуждо на бъдещите им работодатели. Поне на повечето.

Очевиден е стремежът на повечето студенти да завършват пиар и да търсят лека работа, добре платена. Засега обаче се натъкват по-скоро на нископлатена, наемат ги за няколкостотин лева да пълнят сайтове с по 20 текста на ден, което става само с копи-пейст. Плащат малко пари и на способни „копирайтъри”. Впрочем, да се оправят.

Въпросът беше, че журналистиката изтича в канала, заедно с репортерството. „Новото” не може да ги замести.

И в тази ситуация студенти се нахвърлят грубиянски върху факултета. На проф. Здравко Райков намират кусури, на доц. Георги Лозанов, абе всички са зле в тоя факултет… Страхувам се, че ако хора като професора и доцента са недостойни за високите изисквания на студентите, не знам откъде ще намерят други в България.

Впрочем, има още 50 университета у нас

Поне на още 5 места се учи журналистика и пиар. Защо не отидат в Нов български, УНСС или Варна, Бургас, Благоевград, там не е ли по-добре? Не е. И рейтингът на висшите учебни заведения и специалности го доказва. Вече години наред обучението във ФЖМК, с всичките му проблеми, е по-добро от останалите университети по същите специалности (виж тук). В някои години са били наравно с Американския университет в Благоевград, където се учи за 12 000 долара на година. Но се чуват само нападки срещу „дупката” Софийски университет. В „Офнюз” не за пръв път нападат Софийски университет, при това с неточни факти за заплати, хонорари и др.

Да дерзаят. Студенти и бивши студенти, оплювайте Алма Матер… Имало е студенти преди години, стигнали доста високо в професията в медии в Щатите или другаде, пък не са оплювали от висотата на положението си факултета.

Досега не съм чул някой да е спрял недоволни студенти (каквито участват и в управлението на факултета), да са внесли предложения на съвети нещо да се промени, подобри. Не съм чул някой да им е запушил устата. А са толкова активни във Фейсбук и се гневят, че преподавателите не си посипват главата с пепел и не признават своето невежество към „модерните” работи…

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.