СофияПловдивВарнаБургасРусе

Китай се мъчи да намали зависимостта си от американските купувачи и доставчици

Китайски тоалетни чинии марка „Тръмп“

Китай се опитва да намали дела на американския износ и внос. САЩ обаче си остават прекалено голям пазар, а и Китай все още е зависим от американските технологии.

Изправен пред намаляващи поръчки от САЩ, китайският производител на хирургически ръкавици Жън Цзидин търси нови пазари на фона на призивите на китайското правителство за намаляване на зависимостта от САЩ. Никой обаче не може да поеме дела от 60% от продажбите, отишли при американски клиенти миналата година.

„Другите страни внасят много по-малко, отколкото САЩ“, каза Жън, съсобственик на фирмата за медицинско оборудване Hongyeshangqin в източния китайски град Цзъбо.

От медицински продукти през чипове за смартфони до соя, Пекин отговаря на повишаването на митата от президента на САЩ Доналд Тръмп, като насърчава китайските компании да търгуват повече с други страни. Няма обаче кой знае колко алтернативи на САЩ като износен пазар и източник на технологии, включително за сектори като телекомуникационното оборудване, които китайските лидери горят от желание да развият.

Пекин обяви понижаване на мита и други промени и отхвърли исканията на САЩ да ограничи планове като „Произведено в Китай 2025“, който призовава за създаване от китайската държава на водещи компании в роботиката, биотехнологиите и други сфери. Американски ръководители твърдят, че тези проекти нарушават обещанията на Пекин да си отвори пазара и може да подкопаят лидерската роля на Съединените щати в промишлеността.

Отговорът подчертава цената, която управляващата комунистическа партия е готова да плати в загубени продажби и работни места, за да се придържа към планове, които разпалват конфликта с Вашингтон, Европа и други търговски партньори.

„Китай възприема технологичната и индустриалната си политика като фундаментална за своя икономически растеж“, коментира в имейл Тянцзе Хъ от аналитичната компания Oxford Economics. „Следователно е трудно да видим китайското ръководство да се ангажира със значителни промени.“

Тръмп повиши митата върху внос за 200 милиарда долара, включително върху ръкавиците, произвеждани от компанията на Жън. В отговор Пекин публикува аналогичен списък с американски стоки.

Отражението върху Китай е „слабо и може да бъде овладяно, поне за известно време“, заяви Винсънт Чан от Credit Suisse. Той каза, че при „най-лошия“ сценарий, ако САЩ изпълнят всичките си заплахи за повишаване на мита, ще икономическият растеж на Китай ще се забави с 0,2% тази година и с 1,3% догодина.

Китайските лидери се опитват да смекчат удара за националната икономика, като взимат на мушка американски стоки, които китайските вносители могат да купуват от други държави – соя от Бразилия, газ от Русия, коли от Германия и риба от Виетнам.

Пекин обеща да използва приходите от по-високите мита, за да помогне на изпитващите затруднения китайски износители и нареди на банките да им отпускат по-щедро кредити.

Най-силното сътресение досега бе причинено от отменянето от Китай на поръчки за соя – най-големия американски износ за Китай, достигнал миналата година 21 милиарда долара. Това удари фермерските щати, които гласуваха за Тръмп на изборите в САЩ през 2016 година. В резултат цените се повишиха и за китайските селскостопански производители, които използват соя за фураж и готварско олио.

Това може да е манна небесна за Бразилия. Китай обаче вече е пазар номер едно за нея и потребява две трети от световното предлагане. Общият китайски внос миналата година е възлизал на 95 милиона тона – с 50% повече от целия бразилски износ.

„Китайците могат да си говорят каквото си искат за намирането на други източници на соя“, но 80% от нея идват от Съединените щати, Бразилия и Аржентина, заяви Майкъл Кордониър, президент на американската изследователска фирма Soybean & Corn Advisor.

„Ако искате да внасяте соя, тя общо взето трябва да е от една от тези три страни“, посочва той в имейл.

Регулаторите освен това понижиха митата върху автомобилите на 1 юли, но ги повишиха за колите от Съединените щати. Това е от полза за луксозни марки, които внасят от Германия и Япония.

Заменянето на пазарите на китайски износители, които осигуряват десетки милиони работни места, ще е по-трудна задача.

САЩ купиха миналата година китайски стоки за 430 милиарда долара, или 20% от общо 2,2 трилиона долара. Пазар номер две за китайските стоки е бил Европейският съюз като цяло с 370 милиарда долара.

„Не можем да си позволим да загубим американския пазар“, заяви Дейвид Ху, главен мениджър на завода Sinohood Bags Factory в югоизточния китайски град Иу.

Американци са купили 40% от неговите платнени торби миналата година, включително най-печелившите специални модели, например по случай Коледа.

„В Европа изнасяме по-нискокачествени продукти на по-ниски цени“, довери Ху. „Можем да проучим индийския, виетнамския и филипинския пазар. Цените, които те ще предложат, обаче ще бъдат прекалено ниски.“

Представители на китайските власти сочат потенциалните пазари от „Един пояс, един път“ – инициативата на стойност много милиарди долари на китайския президент Си Цзинпин за увеличаване на търговията чрез построяване на пристанища, железопътни линии и друга инфраструктура в цяла Азия до Европа.

Това донесе изобилие от договори за китайски държавни строителни компании. Оплаквания от цените обаче навреди на привлекателността на инициативата. Новият премиер на Малайзия Махатхир Мохамад обяви този месец, че отменя дадени на Китай проекти, включително железопътна линия за 20 милиарда долара.

„Има потенциал за развитие в райони като Централна Азия, Източна Европа, Африка и Южна Америка. Техните проблеми обаче са дисбалансът в развитието и икономическата нестабилност“, заяви Ли Юн, старши изследовател от индустриалната група China Association of International Trade.

Представители на местните власти се срещнали с износителите, за да ги убедят да „диверсифицират пазарите“ си, според държавни медии.

В централния китайски град Цзинчжоу чиновници посетили износители, за да им помогнат с митническите декларации, финансирането и други детайли, съобщи сайтът China Industry and Commerce News.

Жън, производителят на ръкавици, каза, че неговата компания с 300 служители гледа към Европа и развиващите се страни, но търсенето е вяло.

Някои китайски фирми са уверени, че ще запазят пазарния си дял в САЩ. Това отразява възможния успех на усилията на властите за разработване на по-високотехнологични стоки, вместо Китай да се конкурира само с ниските цени.

Главният мениджър на компанията за електронно оборудване Yihua от южния китайски град Гуандун заяви, че митата не би трябвало да се отразят на продажбите на нейните дигитални поялници, една пета от които са купувани в Съединените щати.

„При мита от 25%, нашите продукти все още са по-евтини от германските или японските им аналози“, каза мениджърът, който посочи само своята фамилия, Гоу. „Ние не произвеждаме неща като обувки или дрехи, които лесно може да бъдат заменени.“

Натискът на Тръмп по всяка вероятност ще се обърне срещу него, като насърчи Пекин да хвърли още повече ресурси, за да отгледа свои собствени създатели на технологии.

Търсенето от Китай на неамерикански доставчици може да помогне на компании като тайванския производител на чипове MediaTek. Обновяването на един телефон или мрежово оборудване и след това получаването на регулаторно и потребителско одобрение обаче може да отнеме минимум три до пет години.

„Засега“, обобщи Хъ от Oxford Economics, „Китай остава технологично зависим от САЩ.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.