СофияПловдивВарнаБургасРусе

Накъде с тия бели и розета по 15-20 лв. бутилката? И накъде с продажбите у нас и навън?

Снимка: Уайнтайм

Изкушават потребителя с бутикови бели вина и розета с все по-високи цени. По 15-20 лв., дори и по 25 лв. бутилката и повече – това е доста висока цена за бяло вино в България.

И да не си помисли човек, че става дума за някакви изключителни вина? България по принцип не се слави с бели вина и въпреки че в последните години има напредък в тази област, на пазара се предлагат доста „дървени” на вкус, груби, дори дефектни бели вина.
Тук няма да посочвам марки и производители, да не става конфликт защо съм споменал тези, а не онези и т. н. Но на този фон се появяват едни скъпи вина, човек ще каже, че са някакви световни вина. Ами за 18-20 лв. у нас се продават първокласни новозеландски прочути совиньони от Марлборо. На рафтовете и в българските магазини вече има южноафрикански бели вина за по 7-10 лв. бутилката, по добри от български за 10-12 лв. бутилката. Има и евтини и хубави испански, португалски, италиански, австралийски, които надминават българските по качества, при същите и при по-ниски цени. Накъде са тръгнали нашите винопроизводители?

И едни розета напоследък,

 

на цени като от Прованс

 

Ще кажеш, че са нещо изключително за 15-20 лева бутилката. А не са. Агресивни, пищни, далеч от деликатните и стилни френски бели вина и розета. Нашенецът си пада повече по силно миризливи, със силен вкус вина. За някои това е вулгарен вкус, а не качество.
Много от нашите скъпи вина с претенции, са натоварени, лигави, с дълъг лепкав послевкус, с по 14 и повече процента алкохол, не ти остава добър спомен. И няма да повториш да се изръсиш с 20 лева за такова вино. Бялото вино по принцип повечето потребители го предпочитат свежо, леко, ефирно, пивко. Разбира се, има различни стилове, за всеки влак си има пътници. Но на пазара няма именно леки и пивки бели вина, с нисък алкохолен градус. Има евтини, да (изключвам онези по 1 лв. за литър, които,… абе…). Но евтините са зле на вкус и съвсем не са леки и пивки. Рядко се случват такива.

Същото е и с розетата – няма леки, пивки, евтини розета с по-ниско съдържание на алкохол 10-11%. Както има в Италия или Испания.
Няма да се намери производител у нас да направи евтини бели вина, с голям добив на грозде – над 2000 кг от декар, да поевтини себестойността и да направи по-леко, по-слабоалкохолно пивко вино. Повечето се мъчат да утрепят с някакъв наситен вкус потребителя.

Повечето изби у нас са бутикови, със

 

сбъркан финансов модел

Малки лозя по няколкостотин декара, така че себестойността на гроздето излиза висока. И произвеждат по 50-100-200 хил. бутилки годишно, с висока цена на бутилка. Сякаш тук е Бордо, където има едно до друго малки шато, с лозя по 200-300 дка? Няма да дойде светът на крака да се бие за български вина от бутикови изби, като тези на Бордо. И все пак, за сведение на българския винопроизводител, 71% от вината от Бордо се продават на цена 3-15 евро бутилката. А 26% са на цена до 3 евро бутилката. И това за червени вина, които по принцип са по-скъпи от белите.
Принципът за потребителя на българския пазар е – купувай, опитвай, ако е добро си купи пак. С евтините бели вина и розета този принцип е единствено правилен, независимо дали в бутилка или в кутии бег-ин-бокс.
Но със скъпите вина рискуваш да се набуташ, без да знаеш какво е, а и малцина са платежоспособни да си накупят 10-ина вида скъпи бели вина и розета, ей така, да ги тестват.

С розето има бум в продажбите по цял свят. Но във винарските страни в Европа се намират евтини по-слабоалкохолни розета. У нас все по-скъпи. Снимка: Уайнтайм

 

Е, нали искахте да продавате българско вино в Китай?

На преминалия тази пролет Балкански преглед на виното в София имаше предвидена и една лекция на тема „Китайският винен пазар – възможности и насоки”. Лекторката – г-жа Шаофанг Гуо – е мениджър международни клиенти на голямата компания за внос и дистрибуция на вино „Джойнтек”.
На прегледа само българските изложители бяха към 40, посетители много, пред щандовете стана навалица. Всеки иска да представи виното си, да го продава в чужбина.
И тази лекция идва таман за всеки производител или търговец на вина. Дето се вика – да научиш „от извора”, да задаваш въпроси, да си изясниш как да продаваш българско вино на китайския пазар. А китайския винен пазар е вторият в света след САЩ. И вероятно скоро ще стане първият.
Както казваше един производител – „Ако научим китайците да пият от нашето вино, ще пускаме лози и по покривите.” Да, ама не.

Към часа на лекцията стана ясно, че се бяха записали само четирима души – един сърбин и трима българи, като от българите имаше само една представителка на изба („Виа Винера”). И лекцията беше отменена, китайката се оправда с неразположение. А всъщност то срамно да четеш лекция пред 4 души. По света със сигурност интересът на винарите да продават на китайския пазар е по-голям. На нашенци да им се е видяло скъпо, едва ли – 15 лв. билета за лекцията.

Да не би нашите изби да продават навсякъде по света, та да не ги интересува Китай? Истината е, че българско вино се продава незначително по света – износът е на стойност около 33 млн. евро годишно за последните две години. За сравнение, износът на Франция е почти за 13 млрд. евро, а на страна като Австрия е за над 150 млн. евро годишно.

При такава заинтересованост, човек ще каже, че тукашните изби нямат проблем с износа, с продажбите на вътрешния пазар, та какво ги интересува Китай. А всъщност повечето едвам си продават продукцията и избите им са пълни.

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.