Защо се страхуват родилките? На какво отношение стават жертва в болниците у нас?

Снимка: Ънсплаш

„Повечето родилки се страхуват, не толкова от болката, колкото от отиването си в родилното! В очите на почти всяка жена се появява ужас и отвращение, когато говори за ражданията си!“, пише относно системата за родилна грижа у нас Анелия Икономова, майка на три деца, която разказва личните си преживявания, как са се държали с нея:

„Не ми охкай, да си охкала, като си го правила.“

„Напъвай все едно сереш, не ми надувай бузите.“

„Тая е с три пръста разкритие, че роди утре, като ми заидват още не влезнали у деветио месец… “

„Някой да ходи да я види оная в предродилна, да не си роди сама.“
…и т. н., при трите й раждания е била обект на процедурата „скачане на корема” (виж целия текст тук).

Проблемите с родилките у нас изникват отново и отново. Припомниха ги трагичните обстоятелства около смъртта на две родилки това лято у нас. Те говорят за множество „възпалителни процеси” години наред в страна, която иначе е с намаляваща раждаемост.

Двата трагични случая на починали при раждането млади и здрави жени са болезнен повод да приканим в центъра на дебата за качеството на родилните грижи най-после да бъдат поставени тези, за които те са създадени – майките и бебетата. Това е част от изявлението на „Мрежа за съвременна родителска грижа“. Оттам също така алармират, че „практиката в българските родилни зали неприемливо често се разминава с утвърдените от международни гайдлайни добри практики“.

Впрочем, темата не е важна само за самите родилки и семействата им, а за всеки, който иска да живее в една страна с добро бъдеще. Включително онези лекари, акушерки, медицински сестри и санитари у нас, които съвестно и със сърце вършат работата си, защото такива има. Затова и реакцията не бива да е линчуване на медиците, а протест срещу етичните и професионални нарушения. И интерес към проблеми като настоящите.

Някой може да каже следното: родилки умират навсякъде, потенциален риск за трагичен развой винаги има. И в допълнение ще бъде приведена познатата народна мъдрост:

„Родилката винаги е с един крак в гроба“…

Да, но не съвсем. Или даже – напротив, в рамките на една съвременна здравна система.

Съществуващите язви се отнасят както за частната, така и за държавната система. Те са допълнително усложнени от влошаващите се професионални и работни условия за голяма част от медицинския персонал у нас.

Сред тях са отношението към родилките, както и към пациентите като цяло; нездравословно високото ниво на секцио – средно над 40 % случаи спрямо естествени раждания (с което сме сред водещите в Европа); маргинализирането на акушерките в процеса на бременността и раждането (за повече по темата виж тук) и др.

Нужна е и широка обществена дискусия за спорни методи като напр.

метода „Кристелер“

(начин за избутване на бебето с натиск върху корема), към който много родилки имат психологически страх и който може да доведе до отрицателни последици в определени случаи. Отделно от това, в страната ни все по-осезаемо се усеща липса на неонатолози, акушерки, медицински сестри, както и лекари, извършващи фетална морфология.

След смъртта на родилката 33-годишната Ренета Томова от Сливен, започна спор дали действително е било скачано върху корема й, както родилката е споделила на майка си и на приятелка след раждането. От болницата МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ заявиха, че след направената проверка не е установено да е скачано по корема на родилката. Предстоят резултати от медицински одит. Иначе принципно т.нар. метод на „Кристелер“ за избутване на бебето с натиск върху корема не е непознат в България, където не е официално забранен. Според някои експерти тази интервенция е вероятно в някои случаи да се прилага при един вид „пришпорване“ на процеса.

Ето какво казва за него в интервю д-р Йете Клаусен, акушерка и преподавател по акушерство в Дания, по повод наблюдения на раждания в Словакия:

„Установих, че вторият етап от раждането почти липсва, а е изместен от насилствено избутване на бебето и така е в много от балканските и източноевропейските държави, макар че по-често остава извън официалните документи. Ако поровите в европейската медицинска литература почти няма да откриете информация за метода „Кристелер“. В една от най-големите бази данни за акушерки изобщо не събират информация за него, затова е трудно да се прецени колко често се използва и с какви последици“ (виж тук).

 

Методът е забранен

в повечето европейски страни, като продължава да се прилага у нас и в Словакия, Турция, Индия, Русия, Япония.

Най-вероятно, много нужната дискусия за този метод и за други интервенции, очевидно няма да се състои, въпреки апела в неправителствения сектор за прилагане на специализиран протокол за поведение при раждане.

Смъртта на предишната родилка, Маргарита, настъпи по-малко от месец преди Ренета. 38-годишната жена почина в Плевенската университетска болница след секцио. Трагедията повдигна въпроса за обезпокоително големия брой секцио у нас, с оглед и на това, че хирургичната намеса трябва да се извършва само при необходимост. Предпочитанието към секцио е явление на много места, но здравната каса на Великобритания например обяснява предварително на майките какви рискове крие процедурата при необходимост. Множество организации призовават за спешни мерки за обръщане посоката на тази тенденция, която има своите здравни минуси.

В края на август започна петиция за подобряване на родилните грижи в България, в която на първо място е отбелязано искането болниците и медицинските лица „да третират родилките с уважение и да зачитат правото им на информирано съгласие“. В споменатата в началото статия „Родилно отделение, сектор Наказателна медицина“ авторката започва разказа си със следните думи: “Искам да изкажа безкрайно съчувствие и любов към всички майки, които са преживели ужаса на класическия тормоз и унижение, съпътстващ голяма част от ражданията в България!”.

Факт е, че масово жени се оплакват от отношението по време на раждане, както и преди него. Понякога то е като към досаден или безумен клиент, който идва да провери за пети път дали смартфонът му е в ред.

Но не, тук става дума за една неизразима болка, отчаяните викове които са например причина в разказ на Хемингуей съпругът на една индианка да се самоубие по време на раждането й.
Дали пък родилките всъщност не изпитват удоволствие да гледат израженията на хората наоколо си и експериментират с вокалните си умения поради вродени дефекти в характера? Не, една раждаща жена ДОРИ не е в състояние да регистрира израженията около себе си. А медицинският персонал от своя страна е привикнал, поради рутина не регистрира действителната болка, която повечето родилки изпитват. У нас явно на места се смята, че с непукизъм, грубо или пренебрежително отношение ще изкоренят този така неприятен изначален и „архаичен“ проблем, свързан с неудобството от виковете на родилката.

Отново за отношението към пациентите като за първата буква в медицинската азбука, само ще преведа един личен спомен. Никога няма да забравя гласа на един лекар в съседната зала на тази, в която раждах самата аз. Думите

„Хайде млъквай вече!“

бяха отправени към жена, която раждаше без упойка, поради което крещеше много силно. Моите крясъци също бяха досадни за персонала. Не помня дали медицинска сестра или санитарка, но ясно запечатани някъде из мозъчните ми гънки са думите й, че ако викам много, ще „настроя персонала срещу себе си“. Повече за собствените си изживявания ще се въздържа да разказвам, понеже това не е статия, писана за мен. Тя опира до професионална и достойна грижа за родилките, т.е. за настоящето и бъдещето ни.

Под „нужно отношение“ може да се разбира следното, което има етичен, но и практически смисъл: достойно и уважително отнасяне и разговор с пациентката; надлежното й информиране за състоянието и процедурите. И не на последно място – търпение при обясненията или при емоционален израз на болките. Също и отговори на задаваните от него въпроси.

В крайна сметка това не е пожелателно поведение, това са права на пациентите, нашите права. И всеки от нас трябва да е наясно, за да е подготвен следващия път при евентуален лаконичен, ироничен, неясен, объркващ или липсващ отговор. Защото всеки може да бъде в ролята на медицинския специалист – здрав (в идеалния случай), с надмощие поради знанията, опита и позицията си. Не всеки обаче може лесно да влезе в ролята на пациент. На раждаща жена – да не говорим…

Да следваш професионалните стандарти, както и етичните, е толкова просто, хуманно и наложително. Защо тогава то се оказва толкова сложно в контекста на нашата здравна система? Можем да се надяваме този въпрос да е излишен за бъдещите родилки. А за предишните и настоящите…Тук е належащо да оставим многоточие.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.