СофияПловдивВарнаБургасРусе

Говорителят на Борисов в атака

Иво Инджев

Вече няма да влизам в обяснителен режим защо изобщо се занимавам с изявите на Сидеров. В интервю за Нова телевизия днес той се утвърди и в очите на незрящите в политическо отношение граждани като говорител и основен апологет на премиера Борисов сред управляващите. Дори водещата на предаването, която не го репликира за манипулативните му подхвърляния (за тях ще стане дума по-долу), не се стърпя и му каза, че се изявява като “по-герб от ГЕРБ”. Попита го дали ще си смени мнението за оставките на министрите ако и Борисов си го смени. Без да отвръща пряко, Сидеров на практика потвърди, като се опита да отговори “на парче”: Борисов има право да си сменя министрите , повтори още веднъж той.

Очевидно е, че самият Борисов не се чувства притеснен от западните партньори за тази близост с рекламното лице на кремълската пропагандна у нас. В противен случай би трябвало да се разграничи от тезите на своя идеолог.

Именно като идеолог на национализма се самоизтъкна самият Сидеров, сипейки суперлативи за собственото си поведение. Определи го “скромно” като честно, принципно и т.н. – защо си стиснал ръката с Борисов и трябвало при това положение да го подкрепя. “Не че защитавам някой”, опита се да се измъкне от прекалената си сервилност той.

На Сидеров не му били важни конкретните хора във властта. С това твърдение обаче той изпадна в противоречие с истериите си в случаи, когато някой застрашава протежетата му , като назначеният от Борисов управител на Област София Илиан Тодоров. Заради проблемите на близкия си съратник с отговорностите около поддръжката на язовирите в областта Сидеров почти заплаши с разпадане на коалицията. Заподозря, че Тодоров бил държан отговорен за окаяното състояние на язовирите защото бил от Атака.

Политиканстващият адвокат на Борисов отправи другарска критика без конкретен адрес, но по подразбиране и към съуправляващите и техните медии, че не забелязвали нещо забележително, което се случвало в Европа. Тя се променяла и това се виждало от това, че за първи път (дали?) Стив Банън пристигнал в Европа да създава националистическо движение.

Дотук – добре, както казва онзи нещастник от вица, падайки от върха на небостъргач, когато минал покрай 10-ия етаж. Само че идеологът Сидеров обяви Банън за “представител на Белия дом”. Така на практика “върна на работа” крайнодесния Банън, прононсиран расист и ксенофоб, след като беше прогонен от Белия дом и се превърна от пръв поклонник на кандидата Тръмп в пръв враг на президента Тръмп. “Малка подробност”, нали. Кака Пена обаче едва ли е чувала за нея. Затова пък Сидеров й съобщи, че Банън е направил предизборната кампания на Тръмп. По подразбиране сега ще сплоти и такива като Сидеров в Европа, ако се вярва безкритично на манипулациите на идеолога.

Ако тази “врътка” с половината истина за Банън все пак е малко сложна за по-простоватите следовници на идеолога им, то приказките му на едро за необходимостта да се освободим от колониалната ни зависимост и лютите му клетви срещу големите чужди компании със сигурност попадат на благодатната почва на разораваната цели 45 години и наторяваната с носталгия по държавната икономика след това целина в главите на мнозина.

Само че и тук идеологът “пропусна” истината. Защото големите чужди фирми у нас са руски. Това са Газпром, Лукойл или Росатом. Големите западни компании пасуват на българска територия, превзета от руската корупционна вълна. Големите концерни, като Шеврон, бяха прогонени след законно спечелен търг за проучване на предполагаемо огромните залежи от природен газ в България като за целта т.н. опозиция организира атмосферата на нетърпимост към американците с демонстрации, дирижирани от московската пета колона, експлоатираща страховете на хората от природно замърсяване. Борисов я канализира с мораториум. Беше показ(а)но как се гони американски гигант в полза на руския Газпром!

От настървението, с което Сидеров брани властовото статукво, уж безкористно – заради едните принципи, се вижда, че точно неговото прогонване от това статукво ще бъде последното нещо, което може да се случи в държавата. За което заслугата обаче не е негова, а на култовия му премиер, който си мълчи, когато Сидеров говори от негово име каквото си иска.

Докато Борисов се обезличава, Сидеров все повече се превръща в негово лице. Досега това беше израз на двуличие, но вече става еднолична демонстрация как една дребна политическа фигура придобива несъразмерна тежест в управлението на страната, стига зад нея да стои друга страна, от чийто самодържец Борисов – явно основателно – се бои като пожарникар от газова бутилка по време на пожар в собствената му къща.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.