7-те сепаратистки региона, които чакат прецедента Косово

Косовска албанка минава пред графити в етнически разделения град Митровица. Европейските лидери настояват, че независимостта на Косово няма да създаде прецедент, но седем сепаратистки региони по света са на друго мнение. Снимка: Ройтерс

Очаква се през тази седмица европейските лидери да се обединят около становището, че усилията за постигане на решение на косовския проблем са се изчерпали. Те ще предложат да поемат отговорност за сигурността и правосъдието в стремящата се към независимост сръбска област. Западът подкрепя независимостта на населената предимно с албанци област, но настоява, че Косово няма да създаде прецедент. Останалите сепаратистки райони по света обаче не са съгласни. Ето някои от тези, които може да проявят интерес към косовския случай:

ПРИДНЕСТРОВИЕТО – Молдова
Приднестровието, малък отрязък земя край р. Днестър, се отцепи от Молдова през септември 1990 година. Кратка война отне живота на стотици, преди Русия да се намеси. Населението на района е от 550 хиляди души, предимно рускоезични славяни, които настояват за независимост заради опасения, че румънскоезичното мнозинство на Молдова някой ден ще се присъедини към разположената на юг Румъния. Около 1200 руски военнослужещи продължават да присъстват в областта. Приднестровието заема една осма от територията на Молдова, но там е разположена по-голямата част от индустриалната база на страната.

АБХАЗИЯ И ЮЖНА ОСЕТИЯ – Грузия
Абхазия, която е дом на 200 хиляди души, е разположена като в сандвич между Черно море и планинската верига Кавказ. В миналото тя беше популярна туристическа дестинация. През 1992-1993 година води война срещу Грузия и сега ефективно се самоуправлява. Абхазия беше изолирана години наред след войната, но оттогава създаде тесни отношения с Русия, която предостави на жителите на Абхазия паспорти и пенсии.
Южна Осетия води борби за освобождаването си от грузинска власт в началото на 90-те години. Беше подписано примирие, но насилието заплашва да бъде подновено. Русия е изпратила и в двата района свои умиротворители.

Жена държи снимка на сина си на военния мемориал за грузинско-абхазската война на 14-тата годишнина от конфликта. Абхазия чака решението за Косово, за да направи своите стъпки за независимост. Снимка: Ройтерс

НАГОРНИ КАРАБАХ – Азербайджан
Спорадичните сблъсъци между азерите и местните етнически арменски сили в Нагорни Карабах започнаха през 1998 година, като до 1992 година прераснаха в широкомащабни сражения между силите на Азербайджан и военни части от Армения. Загинаха около 35 хиляди души, а стотици хиляди избягаха, преди да бъде подписано примирие през 1994 година. Областта остава част от Азербайджан, но е контролирана от арменските сили. Важен петролопровод на Бритиш петролиъм, свързващ петролни находища на Азербайджан в Каспийско море със световните пазари, минава само на няколко километра от зоната на конфликта.

ПАПУА – Индонезия
В отдалечената източна провинция Папуа активисти водят кампания от повече от 30 години, като целта им е да отцепят района от Индонезия. Лековъоръженият бунт в индонезийската провинция продължава от десетилетия. Критиците твърдят, че недоволството се подхранва от случаите на тормоз от страна на военните и несправедливостите при разпределението на благата, произхождащи от богатството на минерали и газ на източната провинция.

СТРАНАТА НА БАСКИТЕ – Испания
Баското сепаратистко движение ЕТА прекара последните четири десетилетия в борба за независима баска държава в Северна Испания и Югозападна Франция, като причини смъртта на над 800 души. В полуавтономния баски регион в Северна Испания живеят 2,1 милиона души. Над 750 предполагаеми членове на ЕТА са били задържани от 2000 година насам. Организацията обяви примирие миналата година, но испанското правителство прекъсна мирните преговори през декември същата година, след като ЕТА организира бомбен атентат на летището в Мадрид, при който загинаха двама души.

КЮРДИТЕ – Турция, Ирак, Сирия, Иран

Кюрд протестира с кюрдското знаме в подкрепа на задържания лидер на ПКК Абдула Йоджалан в Берлин. 20 млн. кюрди в Турци, Ирак, Сирия и Иран искат да основат собствена държава. Снимка: Ройтерс

Около 20 милиона кюрди, които определят себе си като най-голямото малцинство без държава в света, са пръснати в района между Северен Ирак, Сирия, Иран и Турция. По-голямата част от тях живеят в Югоизточна Турция, където бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) водят сражения с правителствените сили от 1984 година. При сблъсъците са загинали повече от 30 хиляди души. През 1999 година беше обявено примирие, но стълкновенията се подновиха през 2004-та. Турция се страхува, че кюрдите в Северен Ирак имат намерение да основат собствена държава, като по този начин предизвикат напрежение и сред турските кюрди.

ЗАПАДНА САХАРА – Мароко
Сепаратисткият Фронт Полисарио в Западна Сахара води лековъоръжена война за независимост, след като Мароко анексира пустинната територия след оттеглянето на колониалната власт на Мадрид през 1975 година. Военнослужещи от ООН следят неспокойния мир след обявяването на примирие през 1991 година. Това е най-старият териториален спор в Африка за район земя с големината на Великобритания, населен от 260 хиляди души. Споразумението за прекратяване на огъня, подписано с посредничеството на ООН през 1991 година, предвижда организирането на референдум за съдбата на района, но допитването така и не беше осъществено. Сега Мароко изключва тази възможност с аргумент, че автономията е максималното, което може да предложи.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.