Водка „Смирноф” – много реклама, а от какво се прави?

Руската „Смирновъ“ и западната „Смирноф“.

Водка „Смирноф” („Smirnoff”) –  е една от най-рекламираните световни алкохолни марки. Но за пияча е важно как се прави, от какво. По въпроса няма много ясни данни. Според повечето източници – от царевица, рекламират я като „без глутен”. Дали освен царевица използват и друго зърно, спирт от друг произход, в различните страни?

Към момента водка „Смирноф” се произвежда в Албания, Бразилия, Хондурас, Индия, Ирландия, Италия, Латвия, Монголия, Филипините, Великобритания и САЩ.
Кока-колата, която също се прави в множество страни по света, има известни различия в съдържанието, вида захар, който се използва. С водката е същото, или поне производителите не казват.

Но общото характерно за „Смирноф” е метод за филтрация с въглен, измислен от родоначалника на марката Пьотр Арсениевич Смирнов. Той е роден в семейство на крепостни селяни в Ярославска губерния. През 1857 г. попада в Москва, след като е разкрепостен (освободен). Там прави малък магазин за водка и алкохолни напитки, а по-късно и малък цех за производство на водка. Към 1882 г. вече имал завод с 250 работници. Към края на века работниците в завода му и свързани с него дейности достигнали 5000 души, произвеждал над 30 млн. литра водка годишно. Но не от царевица, а основно от пшеница.

Пьотр Смирнов умира през 1898 г. и бизнесът го поема неговият син Владимир, който превръща „Смирнов” в световна марка. Но това се случва по стечение на обстоятелствата. През 1904 г. царят национализира производството на водка в империята и тримата братя Смирнови са принудени да продадат завода и марката, и да се оттеглят от бизнеса. Скоро след това идва революцията. Най-малкият брат, Владимир Смирнов, бяга с белогвардейците и 1920 г. се установява в Константинопол (който е преименуван на Истанбул чак през 1930 г.). Там Смирнов се опитва да прави водка, но Турция не е най-подходящото място за това. Четири години по-късно се мести в Лвов (тогава в Полша, сега в Украйна). Там започва производство на водката

с изписване на марката на френски – „Smirnoff”

През 1925 г. прави нова дестилерия за водка край Париж и започва да продава марката във Франция.

През 1930 г. Смирнов се среща с Рудолф Кунет, руснак, емигрирал в Ню Йорк, където развил успешен бизнес. Фамилията на Кунет преди революцията била снабдител на зърно за фабриката за водка на Смирнови в Москва. Кунет купува от Смирнов правото да произвежда водка „Смирноф” в САЩ, и през 1933 г. основава първата дистилерия за руска водка в щата Кънектикът. Историята мълчи от кой момент точно спиртът за водката е започнал да се произвежда от царевица. Най-вероятно там, в Щатите, защото е по-масова и по-евтина суровина.

Уди Алън в реклама на водка „Смирноф“, края на 60-те години.

Владимир Смирнов умира през 1934 г. в Ница на 58 години, като оставя фамилната рецепта за многократна филтрация с въглен на Кунет. Днес с филтрации с въглен се правят водки по цял свят, дори за тази индустрия се изработват близо 30 вида въглен от различни видове дърво. Различните марки водка изтъкват с какво филтрират своите водки – кленов, брезов и т. н. въглен. Производителят на „Смирноф” не казва, но изтъква, че минава през филтрация с въглен.

Бизнесът с руска водка в Щатите не бил толкова успешен за Кунет и така през 1939 г. той е принуден да продаде марката на „Хюблайн” – една от големите компании за внос и износ на алкохолни напитки и храни. Компанията се развива като една от най-мощните в САЩ, притежава заведения и хотели, притежава правата за няколко марки шотландско уиски, ром и др, включително бира „Гинес”. Марката „Смирноф” става една от най-успешните за компанията.
Рекламират я масово като „бялото уиски” и „няма мирис, няма вкус”. С тези реклами продажбите растат. През 60-те години „Хюблайн” наемат като рекламно лице младият тогава режисьор и актьор Уди Алън. Наред с много реклами, прицелени в женската аудитория, Уди Алън придава „интелектуален” вид на питието. Прави го близко до нюйоркската интелигенция.

През 1982 г. тютюневата компания „Р. Джей Рейнолдс табако” купува за 1,4 милиарда долара „Хюблайн”. После продава голяма част от активите на придобитата компания. Така от началото на 90-те години марката „Смирноф” е в портфолиото на „Интернешънъл дистилърс енд винтнърс” (IDV), която притежава множество световни алкохолни марки. Но преди това се случва нещо необичайно.

Падането на Берлинската стена и комунизма

предизвиква бум в продажбите на водка „Смирноф”. По споразумение между Хелмут Кол и Горбачов в Източна Германия остава контингент съветски военослужещи, на които Германия плаща заплати в западни марки в продължение на три години преходен период. Изведнъж 500 хил. съветски военни, вкл. семействата им, остават без особени задължения и няма какво друго да правят, освен да …пият. Дават си твърдата валута за дънки „Ливайс”, цигари „Марлборо” и водка „Смирноф”…

До момента водещи водки в Източна Германия са „Столичная” и „Московская”, но продажбите им слизат почти до нула. Всички искат да пият руската водка от Запад. От Великобритания, където се произвежда водката, тя се доставя директно в армейските магазини на руските войски в Източна Германия. Търговията върви до такава степен, че на тези магазини започват да им викат „Смирноф клуб”. Руската армия в Източна Германия става най-големия пазар на водка „Смирноф” в Европа след Великобритания.

Това окуражава мениджърите да навлязат с водка „Смирноф” на пазара в СССР-Русия. Това не се оказва толкова проста задача. В продължение на 70 години марката е забранена за продажба в СССР, което гарантира, че ще има интерес у над 200 млн. население в бившите съветски републики, при това едно от най-пиещите в света. По най-прости сметки мениджърите на марката предполагат, че ще удвоят производството си заради руския пазар, което е нечуван успех за която и да е алкохолна марка. Мениджърите правят опити да възложат дистрибуцията на един или друг представител там, а в Русия няма хора с опит. Първоначално дават правата на един техен преводач. После от мениджмънта променят стратегията и дават правата на мафиот от гръцки произход, с надежда, че той ще се оправи по-добре в страна с корупция.

Продажбите не вървят, а междувременно наследници на Пьотр Смирнов

в Русия започват производство на водка „Смирновъ”

На етиката марката е изписана на кирилица, лансирана с рекламния слоган, че това е „Единствената оригинална водка „Смирнов”. Руските съдилища спират продажбите на вносния „Смирноф”. Чак след няколко години западната компания успява след серия дела да си върне правата върху марката „Smirnoff” в Русия, но не може да отнеме марката „Смирновъ” на наследниците на основателя. Затова сключва договор за джойнт венчър с руския производител на „Смирновъ” и се споразумяват за пазара в Русия.

Междувременно компанията IDV, която става притежател на марката „Смирноф”, се слива с най-големия си конкурент в алкохолния бранш – „Юнайтед дистилърс”. По късно компанията е преименувана на „Диаджио” (Diageo). Тя обединява цял куп марки шотландско уиски, ром и др., но безспорен първенец по продажби става водка „Смирноф”. За тв реклами на водката наемат най-добрите рекламни агенции и режисьори. Въпреки всички усилия, конкуренцията на пазара на водките е жестока и продажбите не растат, както в миналото. В последните 20 години излизат много нови марки водка, една от друга по-качествени. Само руските, полските и украинските са стотици видове, десетки от тях, вкл. от лукс-клас намират широк пазар и на Запад.

Мощен производител на елитни водки става и Франция („Grey Goos”, „Ciroc” и др.). Дори Канада („Iceberg”, „Crystal Head”), Исландия („Reyka”) и Нова Зеландия („42 Below”) изкарват на пазара висококачествени водки. Всеки изтъква някакви особености на суровините и производството, видове пшеница, зимна, северна, царевица, някои използват казани за дестилация на коняк, многократна дестилация, филтрация с определен тип въглен, вода от определени езера, артезиански кладенци и т. н. Само „Смирноф” не казва подробности.

По принцип водката е просто питие, прави се от чист спирт 96 градуса, който се филтрира и омекотява, разрежда до 40% или до 37,5%, според изискванията в различните страни. Но има значение суровината, дали зърно или друго.

За 2017 г. са продадени 26 млн. 9-литрови каси водка „Смирноф”, което е равно на 334 млн. бутилки по 0,7 л. Става дума само за високоалкохолните варианти с марката „Смирноф” – от 35% до 50% алкохол.

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.