Залезът на социалдемокрацията не вещае нищо добро

Възходът на Доналд Тръмп бе шокиращ, но той не е изолирано явление. Силите, които го докараха на власт, имат аналози и в други демократични страни, където страховете от имиграцията, интровертният национализъм и недоволството от икономическата глобализация тласкат все по-големи сегменти от електората към крайната десница.

За американските прогресисти е особено притеснително, че социалдемокрацията, едно от най-хуманните политически движения през миналия век, губи терен почти повсеместно. Какво ни подсказва този залез?

Социалдемокрацията се оказа присъща на свободните общества, защото отстоява своите принципи и в същото време сочи практически начини за постигането им. Подобно на движения, намиращи се още по-наляво, социалдемократите настояват за по-голямо икономическо равенство и за овластяване на маргинализираните. Те обаче приемат пазарните принципи, ако са правилно регулирани в полза на интересите на обществото. Социалдемократите се борят срещу неравенството чрез социалното осигуряване (включително гарантирано здравно обслужване) и инвестиране в социални помощи, а също в инфраструктурата и образованието.

В САЩ никога не е имало водеща социалдемократическа партия, но историкът Ричард Хофстатър правилно разглежда Новият курс (на президента Франклин Рузвелт през 1930-години те – б.р.) като социалдемократически нюанс в нашата политика.

Тъй като социалдемократите са така важни като един от фундаментите на демокрацията, всички американци трябва да се чувстват обезпокоени от залиняването на това движение на много места в Европа. Последният удар срещу него дойде с изборите в Швеция на 9 септември. Доминиращата отдавна в страната Социалдемократическа партия успя да се задържи начело, постигайки само 28,4 на сто от гласовете – рязък спад от нейния пик от 45,3 процента през 1994 г.

Вярно е, че този резултат на социалдемократите бе малко по-добър от очаквания, и че дясната партия Шведски демократи се представи по-зле. Резултатът на антиимигрантската партия обаче е почти с 5 процентни пункта по-добър от този на предишните избори. Спечелените от нея 17,5 процента са изненадващ ръст на фона на онези само 0,4 на сто при дебюта й през 1998 г.

След победата на Александрия Оказио-Кортес (на първичните избори в САЩ – б.р.) коментаторката Елизабет Брюниг обясни (във „Вашингтон пост“ – б.р.) защо демократичният социализъм слиза от сцената.

Социалдемократическите партии претърпяха неуспехи в избори и на други места, по-специално в Германия, Италия и Холандия. Във Франция социалистическата партия бе практически заличена от президента Еманюел Макрон, чиято центристка партия привлече значителна част от бившите социалистически избиратели. Само в Португалия и до известна степен в Испания има нещо като възраждане на социалдемокрацията.

В Швеция, както и на много други места, антиимигрантските настроения бяха главният фактор, привличащ гласове към крайната десница. Швеция бе изключително гостоприемна към бежанците, а през 2017 г. се оказа, че 18,5 процента от хомогенното някога население на страната са хора, родени в чужбина (за сравнение – в САЩ този процент е 13,7).

Делът на (крайнодесните) Шведски демократи се оказа ограничен, защото останалите големи партии в хода на кампанията възприеха по-твърд тон по въпроса за имиграцията. Но Шери Берман – анализатор на социалдемокрацията от колежа „Барнард“, отбеляза, че това не бе достатъчно да ограничи бягството на някогашни социалдемократически избиратели към крайната десница. Екзитполове показаха, че най-много „бегълци“, гласували на предишните избори за социалдемократите – точно една трета от тях – са отишли при крайнодесните Шведски демократи. Има и друг значим факт: партиите наляво от по-умерените социалдемократи също печелят терен. В Швеция Лявата партия също отбеляза ръст от 5,7 на 8 процента.

Берман посочи в интервю парадокса, пред който е изправя център-лявото (в Швеция): много бегълци към крайната десница са поддръжници на (т.нар.) „държава на благоденствието“ – точно както избирателите на Тръмп подкрепят социални програми като Социална сигурност и Медикеър.

Но тези заклети фенове на „държавата на благоденствието“ често обвиняват чужденците, че „подяждат“ техните социални услуги, макар че тяхното орязване в най-честия случай е резултат от политика на строги икономии или на приватизация, провеждана от умерената десница в отговор, да отбележим, на нарастващата нетърпимост на по-консервативните избиратели от средната класа към традиционните структури на държавата на благоденствието.

Намаляването на броя на фабричните работни места също има двоен отрицателен изборен ефект, като свива социалната база на ориентираните към трудовия електорат левоцентристки партии, а в същото време подклажда негодувание сред онези, които някога са заемали тези работни места. Много от тях преминаха към крайната десница в Европа и към Тръмп в САЩ.

Онова, което става в Европа, разкрива защото дебатът в Демократическата партия ( в САЩ) е толкова болезнен. Левицата в нея с основание твърди, че избирателите от работническата класа (независимо от расата им) се чувстват измамени от новата икономика и от неспособността на правителството да им предложи някакво облекчение. В същото време онези, които искат модернизиране на партийното послание, акцентират върху нуждата да се намери отговор на чувството за „културно изключване“, което много от същите тези избиратели изпитват в период на бързи промени. Има ли изход от този омагьосан кръг?

Този път враждебността към Тръмп може да се окаже достатъчна, за да помогне на демократите (в изборите) през 2018 г. Но подобно на левоцентристките партии другаде, те трябва в по-далечен план да успеят да се справят със силите, които тласкат бившите фенове на следвоенното социално устройство в ръцете на десните националисти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.