Папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск. Снимка: от тв екрана

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от германската и съветската окупация. „Тази визита отразява идеята на папата да посещава перифериите, а не утвърдилите се центрове на мощ и богатство“, коментира пред Франс прес литовският журналист Донатас Пулсис.

Това пътуване обаче ще отведе Светия отец в непосредствена близост до Русия, с която ватиканската дипломация от години търпеливо преговаря за организирането на папска визита в Москва. Папата посещава трите балтийски държави в годината, когато те отбелязват стогодишнината от независимостта си, получена след края Първата световна война.

Миналият век за тях мина под знака на инвазията на нацистите, унищожили почти всички местни еврейски общности, и продължителната съветска окупация. Стотици католически свещеници бяха арестувани и депортирани в лагерите на ГУЛаг. Католическата църква изигра важна роля в мирната съпротива срещу тоталитарния сталински режим, най-вече в Литва, където според Ватикана близо 80 процента от 2,8-те милиона жители се самоопределят като католици. В Латвия католиците са 21 процента от общо 1,9 милиона жители, а в Естония – 0,5 процента от общо 1,3 милиона жители. Папата иска „да е близо до тези преследвани“ в миналото църкви, заяви в сряда говорителят на Светия отец Грег Бърк.

Старата сграда на КГБ

„Църквата беше крепост за всички дисиденти, не само за католиците. Тя се противопостави на съветизацията и защити правата на вярващите“, казва историчката Терезе Бируте Бураускайте. Папа Франциск ще посети две килии и една зала за екзекуции в старата сграда на съветската политическа полиция КГБ във Вилнюс и ще отиде да се помоли в мемориала на жертвите на Холокоста.

Покойният полски папа Йоан Павел Втори посети балтийските страни през 1993 г., две години след обявяването на независимостта им от СССР. Впоследствие те се присъединиха към Европейския съюз, еврозоната и НАТО, опитвайки се да забравят полувековната съветизация. Балтийските страни бързо постигнаха икономически растеж, но заедно с него се създаде социално разслоение, а много млади хора мигрират на Запад, което се превърна в сериозен проблем.

Католическата същност на Литва е видима и с невъоръжено око при гледката на всичките кръстове и параклиси, покриващи литовските поля. Църквата запазва влиянието си и в политическия живот на страната. Тя например се противопостави на ратификацията на Истанбулската конвенция срещу насилието над жени с аргумента, че текстът й е носител на „джендър идеология“ и заплашва да подкопае традиционната семейна структура.

Образът й обаче понася последиците на световната криза със сексуални посегателства на свещеници над непълнолетни. Дори папата е критикуван за това, че не е обърнал внимание на обвиненията срещу американски кардинал. „Има риск тези събития да помрачат посещението на папата в Литва, защото Католическата църква не е местна, а световна общност“, прогнозира социоложката Милда Алисаускиене.

„Лични емоции“

„Вярващите литовци обаче ще се отдадат на личните си емоции при срещата с папата“, допълва тя. Католически свещеник бе арестуван този месец в Латвия по обвинение, че е изнасилил душевноболен. През миналия март в Литва Църквата призна за случай на сексуално насилие от 70-те години. Думите на папата, ако той засегне този въпрос, ще бъдат чути на всички континенти.

Визитите на Светия отец в понеделник в Латвия и в сряда в Естония ще бъдат особено важни, тъй като католиците в двете страни са малко и папата ще проведе междухристиянски срещи с протестантите и православните. В Латвия католиците са концентрирани в региона Латгалия, Югоизточна Латвия. Там папата ще посети базиликата „Успение Богородично“ в село Аглона, което е католическото средище на Латвия.

Шестте хиляди естонски католици се надяват, че с идването на папата Естония ще се сдобие с първия си католически светец. Става дума за германския йезуитски епископ Едуард Профитлих, арестуван и осъден на смърт от съветските власти и починал в затвора през 1942 г. Ако той бъде канонизиран, естонската католическа общност вероятно ще бъде най-малката в света, която има свой светец.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.