Руската власт – с отслабен имунитет

Путин гласува. Снимка: от тв екрана

Опростяването и формализирането на изборния процес в Русия през последните години сведоха цялата политическа борба до повторения на една и съща схема: на избирателите бе предлаган управленски кадър, спуснат от Путин, и неколцина подставени кандидати, кой от кого по-никакъв. По подразбиране се очакваше гражданите да направят отговорен избор, като шкартират пасивните, невзрачни и неизвестни за тях кандидати в полза на макар и лошия, но все пак управленски кадър с един-единствен коз – президентската подкрепа.

Внезапно обаче се разбра следното: путинските протежета, изгубили всякакъв навик да комуникират с населението, са толкова негодни, че избирателите с охота гласуват напук на тях за кой да е проявил малко активност кандидат – особено във втория тур. Не си правете изобщо илюзии за качествата на победителите: колкото до Владимир Сипягин във Владимирска област, става дума за съвсем случаен човек, а пък Сергей Фургал, избран в Хабаровски край, е персона със специфично реноме на „бизнес бос“.

Това прави пораженията още по-унизителни за властта: също както човек с отслабен имунитет може да си отиде и от най-лека инфекция, така и путинските губернатори, държани в стерилни условия, се показват беззащитни пред хора, които в работеща демокрация не биха могли да претендират за нищо. Тогава впрочем щяха да са невъзможни и такива губернатори като Светлана Орлова и Вячеслав Шпорт (кадри на властовата партия „Единна Русия“ (ЕР), управлявали досега Владимирска област и Хабаровски край, б. пр.).

Кандидатите на ЕР – заложници на пенсионната реформа

Кандидатите на ЕР няма как да се борят що-годе ефикасно с предизборната демагогия на претендентите комунисти и либералдемократи – не само по липса на елементарни навици за съществуване в конкурентна среда, но и защото нямат явни идеологически разногласия със своите съперници.

Вдигането на възрастта за пенсия обърка картите окончателно и напълно. След като лично Путин го подкрепи, всички кандидати на ЕР се озоваха в капан: в най-добрия случай се налагаше да подминават неудобната тема с мълчание, а в най-лошия – публично да одобряват непопулярните решения. Комунистите и жириновците (хората на Владимир Жириновски, водача на Либерално-демократическата партия, б. пр.) се видяха с развързани ръце: дори без да споменават Путин, те използваха с пълна сила хорското негодувание.

За разлика от 90-те сегашните губернатори не можеха вече да вземат страха на избирателите със страшните комунисти, които искали да върнат Съветския съюз и опашките пред гастрономите. Днес съветската носталгия и православният сталинизъм – запазена марка на комунистическия лидер Зюганов, са символ-верую за всеки привърженик на Путин и ЕР. Още по-тъпо е да плашиш електората с Жириновски – всичко, което говори той, изцяло съвпада с политическия курс на Владимир Путин. При това положение твърде ценна би била личната харизма – но както можа да се убеди всеки заинтересован наблюдател, звездите на путинската регионална политика Тарасенко, Зимин (прокремълските кандидати в Приморски край и Република Хакасия, б. пр.), Шпорт и Орлова не разполагат с нищо подобно.

Размиването на границите между системните партии даде и друг изненадващ резултат: дори избирател, напълно лоялен лично към Путин, не вижда по принцип нищо нередно в протестния вот за системен опозиционер. Не заслужават глас само незнайните либерали, дето постоянно ги псуват по телевизията – понеже са агенти на Запада и готвят в Русия Майдан. Но какво лошо в това да гласуваш за либералдемократ – всеки знае, че той сто на сто е против Запада и Майдана, че и против вдигането на пенсионната възраст!

Владимир Путин не умее да губи

Не може да има съмнения, че след тези избори контролът върху властовата вертикала ще остане в ръцете на Кремъл. Това обаче едва ли може да се нарече стратегически успех. Да, победилите кандидати ще демонстрират лоялност към Москва – но дали оглавените от тях региони ще станат по-лоялни към централната власт? Няма ли демонстративното предателство към интересите на електората, съчетано с неизбежния управленски хаос, да я направи още по-непопулярна?

Още един въпрос: няма ли елитите в другите региони да се изкушат от възможността да бъдат по-критични към губернаторите, пращани от Москва, щом може да постъпят с тях, както в Приморието? До най-последно време две мнения просто нямаше – харесваш-не харесваш кандидата, одобрен от президентската администрация, ще работиш за него и с него, това е. Сега излиза, че може и да се отървеш от някой съвсем омразен „парашутист“, просто като дадеш рамо на кой да било друг кандидат.

Едно нещо ще предречем със сигурност: в най-близко бъдеще предстоят промени в цялата политическа система, формирана през последните години. Владимир Путин не обича и не умее да губи, съответно всички виновници за пораженията на протежетата му трябва да се готвят за най-лошото – и служителите от президентската администрация, натоварени с регионалните избори, и печелившите кандидати, и компартията барабар с либералдемократите, а и цялото население на Русия, особено в бунтуващите се земи.

И разбира се, ще има нови репресии срещу непримиримите критици на Путин. При тъй очевиден спад на политическия имунитет пълната стерилизация на средата е кажи-речи единственият шанс да задържиш властта. Щом подставени кандидати на либералдемократите печелят дори против волята си, какво ли могат да постигнат едни последователни, твърди критици на властта, ако им се отвори възможност?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.