Как Италия си вреди сама

Италианска пенсионерка в супермаркет. Снимка: диретанюз

Кредитоспособността на Италия сега зависи изрично от управляващите популисти. Голямото бягство от италиански активи само може да се засилва.

Няма съмнение. Бюджетът, който италианското правителство е на път да прокара, е удивителен акт на икономическо самовредителство. Отстраняването на щетите може да отнеме дълго време.

Мерките, изложени в общи линии в нощта на четвъртък срещу петък, нарушават правилата на предпазливото управление на дълга с цел да се финансират разходи, които няма да направят кой знае какво, за да подобрят конкурентоспособността на Италия. Нещо по-важно, те казват на инвеститорите, че популистите имат решаващата дума в правителството. Кредитоспособността на Италия сега е равнозначна на тази управляващите партии – Лигата и Движение „Пет звезди“.

Италианското правителство си е поставило за цел бюджетният дефицит догодина да бъде 2,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) – повишение спрямо прогнозното равнище от под 2% тази година. Промяната е само малка част от сумата, която ще е необходима за финансиране на прахосническото коалиционно споразумение между Лигата и Движение „Пет звезди“. Тя обаче означава огромна разлика спрямо 0,8% за дефицита, прогнозиран от предишното правителство през пролетта.

Тези промени може да изглеждат незначителни, но те трябва да бъдат разглеждани в контекста. Държавният дълг на Италия възлиза на над 130% от БВП – най-големият в еврозоната след гръцкия. През последните няколко години Италия извлече полза от свръхниските лихвени проценти благодарение на програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествено облекчаване. ЕЦБ сега се отказва от нетните изкупувания (въпреки че ще продължи да реинвестира в акции), оставяйки правителствата с много по-тънка защитна мрежа. Сега не е време за прахосничество.

Икономическият растеж на Италия е подобен случай. Правителството се радва на етап на умерен растеж след една дълга рецесия. Предпазливата бюджетна политика би препоръчала до известна степен рязко свиване на дела на дълга от БВП, за да бъде създаден фискален буфер за времето, когато удари следващата рецесия. Разбира се, икономиката на еврозоната се забавя, което налага по-леко натискане на спирачките. Новият целеви бюджетен дефицит обаче е прекалено висок. Един разумен компромис можеше да бъде на равнище от около 1,6%, както предложи първоначално министърът на икономиката и финансите Джовани Триа.

Това, което е по-лошо, е, че допълнителните кредити ще бъдат използвани за „подаръци“, които чисто и просто ще влошат структурните проблеми на Италия. Един по-разумен план би предвиждал страната да взима повече кредити, само за да инвестира повече. Вместо това новото правителство планира да понижи възрастта за пенсиониране за някои работници и да повиши рязко най-ниските пенсии.

Това ще направи пенсионната система по-малко устойчива в бъдеще, давайки заден ход на проведените в последно време реформи, които я поставиха на здрава основа. Предприетите мерки освен това не са особено справедливи. В Италия има дълбоко разделение между поколенията, което се влоши след началото на финансовата криза. Лигата и Движение „Пет звезди“ ще направят така, че по-младите работници днес да плащат за подаянията за хората над 60-годишна възраст.

Този бюджет е ясен знак за това кой ръководи правителството. Движение „Пет звезди“ и Лигата дадоха заден ход по много обещания, като рязкото понижаване на данъците върху доходите. Въпреки че ще има данъчни намаления, те ще бъдат само за някои самонаети работници. Двете партии обаче проявиха много по-голяма настойчивост през последните няколко седмици, като изолираха Триа, който спечели доверието на пазарите.

Италианският министър на финансите избра да не подава оставка, според слуховете, по съвет на президента Серджо Матарела. Дори обаче да остане, той изглежда „бита карта“. Неговите планове неведнъж бяха пренебрегнати от лидерите на Движение „Пет звезди“ и на Лигата, Луиджи Ди Майо и Матео Салвини. Те, а не той, ще определят икономическата политика на Италия.

Ди Майо и Салвини, разбира се, имат демократичен мандат. Това обаче няма да спре голямото бягство от италиански активи, което започна в петък и може да се засили. Инвеститорите трябва да решат дали да дават парите си на страна, чиито истински ръководители са Ди Майо и Салвини. Това не е вълнуваща перспектива.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.