Кипър спира ЕС за независимо Косово

Хиляда студенти, етнически албанци, скандираха “независимост”, “да живее армията за освобождение на Косово и вяха американското знаме на митинг в Прищина. От 27-те страни-членки на ЕС само Кипър се обяви против независимостта на сръбската провинция. Снимка: Ройтерс

Страните-членки на ЕС, с изключение на Кипър, се съгласиха по принцип на срещата на външните министри в Брюксел да действат координирано, за да бъде решен въпросът за неизбежното провъзгласяване на независимостта на Косово. Всичко това се случи в момент, когато в Прищина хиляди демонстрираха в подкрепа на независимостта на Косово и скандираха: „Да живее Армията за освобождение на Косово“.

Кипърският външен министър Ерато Маркули обаче настоя, че от принципни съображения, свързани пряко с териториалната цялост на страната, Никозия не може да приеме независимостта на Косово, без предварително решение на Съвета за сигурност на ООН.

“Уви и горко ни, ако Кипър се съгласи, дори почти целият Европейски съюз да реши да действа в посока признаване на независимостта на Косово, дори да има реакции във връзка с поведението ни”, каза в Никозия правителственият говорител Василис Палмас. Изявленията му бяха направени в момент, когато на официално посещение в Никозия беше руският външен министър Сергей Лавров, който също заяви, че единственият компетентен орган да взима такъв вид решения е Съветът за сигурност на ООН.

От тази гледна точка въпросът за Косово остана открит и беше препратен към ръководителите на страните-членки на ЕС, които ще заседават в петък в Брюксел. 27-те вече говорят за изработване на съгласувана декларация за признаване на независимостта на Косово, което се смята, че трябва да стане след 3 февруари, тоест след президентските избори в Сърбия.

На практика обаче, независимостта на Косово би могла да бъде обявена във всеки момент от 4 февруари до края на май, без това да означава, че всички страни на ЕС незабавно ще я признаят.

Гърция например няма да бърза да признае Косово, като първо ще изчака да види съдържанието на новия европейски договор и на законите за защита на малцинствата. С други думи, ЕС няма да признае колективно Косово, а всяка страна-членка ще го стори поотделно, когато Брюксел прецени за целесъобразно това да стане.

От гръцка страна Дора Бакояни заяви, че Атина е за умерена и отговорна политика в района и че, ръководейки се точно от този критерий, ще действа в рамките на ЕС. Гърция е на мнение, че резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово трябва да се смята за временно решение. Според Атина на по-късен етап трябва да бъде изработена нова, по-добра законова база, съответстваща на условията в района. Гръцкият външен министър настоя да бъде взета под внимание необходимостта от придвижване на европейското членство на Сърбия, което фигурира както в текста на 27-те за Косово, така и в текста за Западните Балкани. Тя изрази задоволство от ясните по думите й формулировки в подкрепа на гръцката теза, които се отнасят до задълженията на Македония.

Във връзка с необходимостта от изработване на обща позиция по балканските проблеми, Бакояни каза, че тя ще бъде съгласувана на съвместна среща на 22 декември в Атина с нейните колеги от България и Румъния.

Припомнено беше също, че ръководителите на страните от ЕС ще обсъдят и детайлите във връзка с изпращането на европейска полицейска част от 1800 военнослужещи в Косово, които ще стоят там неопределено време, по-конкретно до установяване на политическа стабилност в района.

В съобщение за преговорите на съюза с Анкара, Франция отново настоя да не бъде използвано понятието „членство“ от страна на ЕС. „Страната ми се умори да чака, а ЕС загуби своето влияние в Турция“, заяви турският посланик в Брюксел Волкан Бозкър. Той добави, че 27-те „са изчерпали всички възможности с изключение на една – да прекъснат преговорите с Турция“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.