Пет години след ужасяващото корабокрушение на мигранти Лампедуза иска да обърне страницата

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

Пет години след най-тежкото корабокрушение на мигранти в историята си Лампедуза разчита на притока на туристи, за да обърне страницата. Няма гаранции обаче, че средиземноморското островче няма отново да се превърне във входна врата към Европа.

Точно преди зазоряване на 3 октомври 2013 г. плавателен съд, тръгнал от Либия с близо 550 мигранти, главно еритрейци, се преобърна съвсем близо до острова. Рибари и спасители извадиха от водата 155 оцелели и над 366 безжизнени тела.

Докато за много корабокрушения в Средиземно море преди и след тази трагедия почти не се е говорило, кадрите на ковчезите, подредени в редици в хангар на летището, обиколиха света и станаха причина за предприемането на много спасителни мисии край бреговете на Либия.

Между 2013 г. и 2017 г. прекосяващите морето мигранти ставаха все повече, но колкото и да е парадоксално, мигрантите, които пристигаха на острова с площ 20 кв. км и 6100 жители, намиращ се по-близо до африканските брегове, отколкото до Сицилия, ставаха все по-малко. Спасени по на юг, повечето мигранти бяха отвеждани направо в Южна Италия.

Жителите използваха тези години, за да откриват хотели, къщи за гости и ресторанти, развиваха туристически услуги край плажовете с фин пясък и предлагаха разходки с корабче за разглеждане на заливчетата, за наблюдаване на делфини и посещаване на места, подходящи за гмуркане. И сега, дори в края на сезона, е трудно да намериш къде да сложиш хавлиената си кърпа на т.нар. Заешки плаж – райско кътче на по-малко от 600 метра от мястото, където все още лежат останките на преобърналия се съд.

„Защо да ходим на Малдивите, след като имаме такива плажове тук?“, обобщава 66-годишната Марция Даволи, пенсионерка от Реджо Емилия, Централна Италия.

„Най-красивото море на света“

„Имаме най-красивото море на света, мога да ви го гарантирам“, уверява и 50-годишният Гаспаре Натоци, взел на концесия няколко десетки чадъра на плаж с тюркоазеносиня вода близо до единственото населено място.

Броят на пристигналите на откритото през 2012 г. ново летище на острова се е увеличил от 86 хил. през 2014 г. на 128 хил. през 2017 г., а за осемте месеца от началото на тази година числеността им е нараснала с още 3.5 процента.

Арджентино Сарто, 55-годишен банкер, живеещ в Монца (Северна Италия), е запленен: „Морето е фантастично, плажовете също, хората са много симпатични. А и да ви кажа честно, в Монца съм виждал много повече имигранти, отколкото тук“.

Островът в момента страда не толкова от миграционните потоци, колкото от доста хаотичното си развитие с хотели от най-различна категория, разнебитени коли под наем и туристи, чийто брой на моменти надхвърля значително капацитета на малките плажове.

А и центърът за настаняване на мигранти все още е тук, сгушен между два хълма. Голяма част от него е затворена от март за ремонт, но все още има 95 места, които винаги са заети.

Голям железен портал, войници, камери за видеонаблюдение: мястото е под много строго наблюдение, макар че дискретна дупка в мрежата дава възможност на мигрантите да се измъкнат, за да се поразходят. От началото на годината през острова са минали над 2500 мигранти, идващи най-често от Тунис. А след изтеглянето на спасителните кораби, както хуманитарни, така и военни, притокът от Либия се възобнови. Миналата седмица с лодка от Зуара пристигнаха 65 души след три дни път.

Промяна в настроенията

След като жителите дълго време помагаха както могат, като вадеха хората от водата, предлагаха им италианска паста или пуловер, с годините настроенията се промениха.

Като символ на недоволството миналата година емблематичният кмет на Лампедуза Джузи Николини, получила в началото на 2017 г. наградата за мир на ЮНЕСКО, беше категорично победена от Салваторе Мартело, кмет от 1991 до 2001 г., собственик на хотел на пристанището и председател на консорциума на рибарите. Успоредно с това крайнодясната партия Лига на Матео Салвини получи 15 процента от гласовете на парламентарните избори през март с лозунга „Италианците – на първо място“.

В просторния си офис, където приема граждани, Мартело с пура в ръка говори за кражбите и щетите – дело на тунизийците, които от 2017 г. отново започнаха да пристигат. „Трябва да се прави разлика, в противен случай хората започват да говорят: „А, те станаха расисти“, обяснява кметът. Ако вместо хора в нужда, бягащи от война, Лампедуза приема престъпници, вече не става дума за приемане, а за обществен ред“, подчертава той.

Тази лоша репутация огорчава 35-годишния Амин, пристигнал наскоро от Тунис: „Тук хората са малко недоверчиви. Чух обаче да се говори, че преди нас тук е имало тунизийци, които са създавали проблеми. Не се прави така, ако отидеш на чуждо място, се съобразяваш“, казва той. Застанал прав на стълбите пред църквата на здрачаване, Амин наблюдава импровизиран футболен мач между мигранти и местни младежи. „Едно на нула за Тунис срещу Лампедуза“…

Когато топката прелита през улицата и стига до едно магазинче, четирима цивилни полицаи, дискретно смесили се минувачите, се намесват: мачът приключва, мигрантите потъват в нощта, а младежите остават да се чудят с какво да запълнят времето си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.