Файненшъл таймс: Залязващият авторитет на Ангела Меркел е проблем за Европа

Ангела Меркел.

Ангела Меркел навлиза в своя залез след 13 години като германски канцлер. Никой не очаква тя да се кандидатира отново през 2021 г. Нейният авторитет отслабва бързо, все по-бързо. Това може да предвещава края на несигурното управление на голямата коалиция в Германия и да предизвика смут в Европейския съюз, който е свикнал с нея като константа в регион, разтърсван от икономически и политически катаклизми.

Няма по-добра илюстрация за намаляващата й власт от поражението на нейния непоколебим съюзник Фолкер Каудер като лидер на християндемократите в парламента миналата седмица. Каудер беше направил повече от когото и да било, за да осигури приемането на политиките на канцлерката от партията, включително някои, заимствани от левицата, като понижаването на пенсионната възраст.

Победата на редовия депутат Ралф Бринкхаус сама по себе си няма да промени почти нищо. Той побърза да увери канцлерката, че между тях няма никакви различия по политиката, въпреки че Бринкхаус ще даде по-голям глас на депутатите, на които е омръзнало да ги вземат за даденост. Той казва, че ще подкрепи Меркел за нов мандат като лидер на Християндемократическия съюз (ХДС). Неговата победа не беше планиран преврат.

Това обаче беше политическо земетресение в Германия. То беше породено от натрупаното недоволство сред християндемократите от слабите изборни резултати, отстъпките към техните левоцентристки коалиционни партньори и най-вече важното решение на Меркел да приеме 1 милион мигранти през 2015-2016 г. Това стана след поредица от сблъсъци напоследък между християндемократите и техните консервативни партньори от баварския Християнсоциален съюз (ХСС). Един беше заради имиграцията, друг – заради спорни коментари на ръководител на разузнаването за крайнодесните протести в източния град Кемниц. Взети заедно, тези неща отслабват канцлерката и дестабилизират коалицията. Сред консерваторите се засилват шумните искания за обновяване на политиката и личния състав.

Меркел не изглежда да е изправена пред непосредствена заплаха от бунт и има много неща, за които да празнува: силна икономика, препълнена държавна хазна, бързо намаляващ национален дълг. Но идните месеци крият множество капани. ХСС се готви за най-лошия си резултат на провинциалните избори в Бавария на 14 октомври, което само може да го направи по-непокорен партньор. Две седмици по-късно ХДС може все пак да понесе тежко поражение в провинция Хесен. Екстремистите ще се опитат да се възползват от враждебната реакция срещу миграционната политика на Меркел на европейските избори догодина.

Отслабването на авторитета на канцлерката ще направи по-трудно подготвянето на гладък преход към нов лидер. Тя, изглежда, има предвид приемник, след като постави бившата министър-председателка на провинция Саар Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана от германските медии „малката Меркел“, за партиен секретар тази година. ХДС има нужда от открита надпревара, но ще иска да избегне нараняваща битка между умерените около Меркел и твърдите консерватори.

На други места в Европа може да изглежда объркващо, че Германия е погълната от дребни вътрешни спорове във време на ненадминато влияние и благоденствие. Но дългото сбогуване на Меркел има голямо значение за ЕС, който е все по-поляризиран между либерални и националистически политически сили. Отслабването на нейната власт ще остави вакуум, особено сега, когато френският президент Еманюел Макрон се сблъсква с трудности у дома, макар че други също така ще съзрат удобна възможност за промяна на начина, по който работи ЕС.

Засега канцлерката не може да направи кой знае какво, за да промени своето наследство. Раздробяването на Германия на шестпартийна политическа система означава, че коалициите може би никога няма да бъдат така стабилни, както в миналото. Но Меркел може да се опита да въведе някакъв ред и цел в своето правителство. В противен случай вътрешните борби ще станат по-сериозни, а политическите сътресения ще се отразят зле на Германия и Европа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.