Патриция Василева: Лесбийка не се става. Или си, или не си!

Лесбийството е про-женска, а не анти-мъжка сексуална ориентация, казва членката на гей организациите „Джемини” и „Билитис”

Патриция Василева-Елия членува в българската гей организация „Джемини” и в ресурсен център за лесбийки и бисексуални жени „Билитис”. С проблемите на лесбийките в България се занимава от 2001 година, когато създава първия уеб сайт за жените с хомосексуална и хомоемоционална ориентация в България – www.bg-lesbian.com. Родена през 1975 година.
Завършила е международен туризъм в УНСС, има и висше спортно образование. Основно се занимава със спорт.

– Напоследък по улиците в София и в други големи градове на България все по-често виждаме момичета, които се държат за ръце и се целуват. Това да си обратен не се ли превърна в мода последните няколко години?

– Вероятно имате предвид, че жените, които се държат за ръка и се целуват по улиците са обратни спрямо тези, които не се държат за ръка и не се целуват? Ако това имате предвид, то не виждам защо го приемате като хомосексуален акт? Нима вие не сте ходили по улиците хванала своя приятелка за ръка? Нима не си разменяте с най-близките си приятелки целувка при среща или при раздяла? Смятате ли, че това е демонстрация на хомосексуализъм?
Ако хомосексуализмът е мода, то не виждам нормален човек, който да следва такава мода, при която постоянно ще ти се подиграват, ще те обиждат, вероятно ще подходят агресивно към теб, ще ти се присмиват и сочат с пръст, ще те замерват… Човек трябва да е мазохист, за да следва такава мода. Хомосексуалистите не са мазохисти. Те следват не моди, а сърцата си и правото си на щастие.

– Смятате ли, че гей клубовете в София допълнително спомагат за популяризирането на гей културата?

– Смятам, че гей клубовете са бардаци и свърталища, нямащи нищо общо не само с гей културата, но и с каквато и да е култура. Все едно да кажем, че чалга клубовете допринасят за културния живот на градските жители. И изобщо смятам за абсурдно да се смесва понятие като „култура” с места, където хората се наливат до безпаметност с алкохол и се натискат по кенефи и кюшета до малките часове на нощта.

– През 2005 г. заявявате, че се отказвате да членувате в ЛГТБ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър) организации. Защо?

– Не се отказах да членувам. Все още съм част от „Билитис” и продължавам да членувам в „Джемини”. Отказах се от активна дейност в качеството си на лидер. В един момент се оказах спирачка за развитието на ЛГБТ организациите и за тяхното обединение. Уж единствената спирачка. Имах свои си виждания за начина по който да се постигнат целите и да се защитят интересите на лесбийките и понеже само аз имах тези виждания, прецених, че по-вероятно е аз да греша, а не всички останали. Вместо да се подчиня на мнозинството, предпочетох да се оттегля, запазвайки своите си разбирания, в които и до днес твърдо вярвам.

– Според вас хомосексуалната ориентация е по-скоро биологично придобита по рождение или се получава вследствие на средата, в която израстваш? Например, вярно ли е, че девойки, които израстват в среди само с жени, са по-склонни да започнат да харесват жени?

– Ако приемем, че девойки, които израстват сред жени са по-склонни да започнат да харесват жени, то аналогично сме длъжни да приемем, че девойки, които израстват с мъже и жени, са по-склонни да бъдат бисексуални и да харесват и мъже и жени, а тези девойки, които харесват мъже, пък са расли в среда само от мъже.

Не хомосексуалната ориентация е заложена, а е заложена сексуалната ориентация изобщо. Било то хомо, хетеро, би или асексуалността. Сексуалната ориентация на всеки човек е част от неговата същност и е заложена в него от рождението му. Средата в която този човек расте, неговото възпитание, религия, образование са нещата, които определят кога, доколко и в какъв вид неговата сексуална ориентация ще се изрази. Ако заложената сексуална ориентация е примерно хетеросексуална, то нищо не може да промени сърцето на жената и тя ще се влюбва и ще мечтае за мъже. Средата може да потисне тази нейна привлеченост или дори да въздейства върху нейното сексуално поведение, но сексуалната й ориентация няма начин да бъде повлияна от външни фактори. Ако расте в среда на лесбийки, тя може и да приеме поведението на лесбийка, но няма как да приеме сексуалната ориентация на лесбийките. Тя няма да се влюби в жена, а ще копнее за мъж. Просто тя е хетеросексуална и нищо не може да се направи, за да се промени нейното естествено привличане.

– Трябва ли децата да бъдат предпазвани от хомосексуалността или трябва да експериментират, за да разберат кой е полът, който в действителност ги привлича?

– Сексуалната ориентация не е само секс. Дори не е предимно секс. Тя е преплетена с емоционалната ориентация. Ако в секса може да се експериментира, то как да се експериментира в любовта? Не можеш експериментално да се влюбиш. То си е повик на сърцето. Влюбваш се и точка! Ако се влюбиш в човек от своя пол – нищо не може да те предпази от хомосексуалността. Ако се влюбиш в човек от другия пол – за никакви хомосексуални експерименти не може да се говори. Хората наивно приемат хомосексуалността само откъм сексуалната страна. Двама човека от един пол правят секс. А за „незначителни” неща като чувства, дори и не се сещат.

– Ако имате жена за семеен партньор и решите да отглеждате дете, не смятате ли, че израстването му в среда с еднополови родители ще му нанесе психически деформации и автоматично ще предопредели хомосексуалната му ориентация?

– През 1996 година „Джемини” пуснаха едно филмче, в което имаше такава реплика: „Децата на хомосексуални родители задължително ще станат хомосексуални, защото децата на хетеросексуалните родители задължително са хетеросексуални” – разбира се с ироничен подтекст. Аз лично още не съм срещала хомосексуален човек, който да няма хетеросексуални родители. Ако сексуалността на децата зависеше от сексуалността на родителите, при липсата на хомосексуални родители, гейовете и лесбийките щяха да се броят на пръсти. Несериозно е твърдението, че децата на хомосексуални родители ще станат хомосексуални. Никога не съм могла да си обясня, как иначе образовани хора, може да твърдят подобни наивни небивалици.


– Според вас има ли жени, които в отчаянието си от мъжете стават лесбийки?

– Има жени, които в отчаянието си от мъжете стават мъжемразки и/или се декларират като лесбийки, въобразявайки си, че да си лесбийка означава да си отчаяна или наранена от мъжете. Лесбийството е про-женска, а не анти-мъжка сексуална ориентация. Сексуална ориентация, а не декларация. Освен това – лесбийка не се става. Или си, или не си! Вече е възможно да си смениш пола, но още не е възможно да смениш повика на сърцето си и зова на тялото си. Когато това стане възможно, ще може да се става хомо, хетеро или каквото и да е там „сексуален”.

– Какво бихте казали на родителите, които страдат от това, че децата им са привлечени от хора от същия пол?

– Нямам универсален отговор. Всеки случай е уникален и това, което бих казала, трябва да е съобразено с всяка една отделна конкретика. Единственото универсално е, че всеки един родител трябва да признае на детето си правото да бъде щастливо по свой си начин, така, както то разбира щастието. Да е щастливо детето не означава приоритетно да направи родителите си щастливи, а да изпитва в себе си вътрешна хармония между своите чувства и начина си на живот. Ако детето е щастливо, не виждам причина родителите да страдат, понеже неговото щастие е в разрез с техните разбирания за щастие.

-Вие самата кога разбрахте, че повече ви привличат жени? На каква възраст?

– Много често са ми задавали този въпрос. За мен той е много подвеждащ. Обикновено отговарям с контравъпроса: „А вие самата бихте ли могла да кажете за себе си кога и на каква възраст разбрахте, че повече ви привличат мъжете?“ Привличането към един или друг пол не е някакво откровение, а процес във времето. Минава през неосъзнатото удоволствие от топлината на една женска ръка или случайното докосване, постепенно си прокрадва път, заема своето място в сърцата ни и се осъзнава с времето. За това понякога са нужни години. Това мисля е валидно за всяка една жена, независимо от нейната сексуалност.

– Хомосексуалистите искат да няма дискриминация към тях, а това, че в гей клубовете не се допускат хетеросексуални мъже и жени, не е ли дискриминация спрямо хората, които не са обратни?

– Не които не са обратни, а които са обратни. Защото, когато един хетеросексуален човек не е допуснат в гей заведение, той не е допуснат именно защото е обратен. Трябва да внимаваме с думички като „обратен”. От моя гледна точка обратни са хетеросексуалните.

Този въпрос е много некоректно поставен. Да не те допускат в студията на една телевизия или пък в пленарната зала на парламента, не е дискриминация спрямо всички, които са обратни (обратни, спрямо тези, които са служители) или пък дискриминация спрямо всички, които не са депутати – тоест, които са обратни. Дори няколко пъти мъже са ми казвали, че ги дискриминирам, защото не желая да прекарам нощта с тях. Не бива така фриволно да се борави с понятията. Дискриминация е неравнопоставено положение в социално и правно отношение на малцинствена група или индивид, спрямо мнозинството на база някакъв отличителен малцинствен белег. Въпроса, така зададен, може да означава и това, че аз съм дискриминирана всеки път, когато не ме допуснат в софийската джамия, понеже не съм мюсюлманка и отгоре на всичко съм жена. Затова го смятам за некоректно поставен.

За думата „обратен”: тя носи обиден заряд, отнесена към хомосексуални хора. Това ги отделя като нещо, което не е в ред. На левичарите не се вика „обратни” – нито на синеоките или русокосите, нищо, че са различни спрямо огромната маса от хора, които са десничари, не са синеоки или русокоси. Винаги, когато се употребява думата „обратен” спрямо хомосексуален човек, се приема, че това е умишлено желание той да бъде обиден. Когато това е непредизвикано, то е… не знам как да го определя… определете го сама…

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.