Дянко Марков е лесна мишена, обърнете внимание на доказания антисемит граф Игнатиев

Иво Инджев

Полемика се развихри около името и миналото на 96-годишния бивш депутат преди няколко години и бивш легионер от времето преди съветската окупация на България Дянко Марков във връзка с намерението на Министреството на отбраната да го награди.

Цитирам острието на днешната червена пропаганда Александър Симов така, както се изказал по въпроса в коментар, препечатан в е-vestnik.

“Наградата за легионера антисемит Дянко Марков е оправдание на концлагерите

Александър Симов

Министерството на отбраната ще връчи официална награда на легионера Дянко Марков.

Не ми достигат думи, за да опиша какво политическо падение е този акт. Това е позор, безчестие и реабилитация на най-тъмните страници на българската история.

Мога до утре да разказвам за мрачното минало на „наградения”, за неговите мракобесни антисемитски възгледи и за начините по които Съюзът на българските национални легиони осъществяваше своята мисия. Но ще припомня само едно. Като депутат в 38-ото Народно събрание през 2000 година същото лице разпалено обяви: „Депортацията на враждебно население (разбирай евреите, депортирани от Македония – б. р.) не е престъпление”.

Това е оправдание на Холокоста и на концлагерите едновременно. Не се заблуждавайте, че е нещо друго. Междувременно обаче от няколко години насам представители на ГЕРБ (евронедоразумението Андрей Ковачев) кадят тамян на Марков, който продава биографията си с лъжовни фрази като: „Оцеляхме, защото бяхме добри хора“. Намерете изданията на Легионите и там вижте каква добрина лъха от дянкомарковците.

Особено позорно е, че тази награда се връчва от Министерството на отбраната, където Красимир Каракачанов продължава да държи на служба откровения нацист Иво Антонов, прочул се със снимките си, вдигнал ръка за хитлеристки поздрави. Преди около година пуснах актуален въпрос по темата до Каракачанов. Той се оправда, че Антонов бил съвестен служител. Между другото – чел съм стратегията на поведението на Адолф Айхман в Йерусалим. Странно, там той твърди абсолютно същото.

Фактът, че българската държава може да даде награда на един антисемит и фашист за мен е най-голямото интелектуално дъно до което можем да стигнем. Това е политическо безумие, което може да бъде преодоляно единствено с оставката на Каракачанов.

Този път не говорим за нещо банално или ежедневно. Тук говорим за заигравка с най-демоничното минало на Европа.

И пак ще повторя основният проблем на прехода. Преди да се пеним за декомунизацията май трябваше да помислим за дефашизацията…”

Сега, без да става дума за Дянко Марков, с когото практически не се познавам (направих преди 3 години неуспешен опит да науча нещо от него за почетния лидер на легионерите генерал Христо Луков, оказал се чичо на майка ми по нейни предсмъртни признания през 2013 г.) предлагам – при това без обратна гледна точка за заклеймения Марков – въведението на книгата ми “Измамата “Сан Стефано”, която същият Симов оплю в свой подобен на горния коментар. Симов се похвали, че не е чел книгата ми, но я заклейми по подобен начин без да “забележи”, че в нея става дума за един истински основополагащ, награден с огромни почести в България руски антисемит, създател в лично качество на държавно спонсорирания антисемитизъм в Русия близо полови век преди подобни на неговите антисемитски закони в Русия да бъдат имитирани в националсоциалистическа Германия.

Избирателното заклеймяване на Марков, при това не на основата на негови конкретни провинения, а заради обвинения в съпричастност към колективна вина, прави слепотата на симоваците прозрачна: ако някой е путинст, като тях – например Сидеров, то той е “брат по оръжие”, пък ако ще и да е писал книги с антисемитско съдържание, като “Бумерангът на злото”. Тази избирателност е толкова типична за гьобелсуратите от петата колона на Москва у нас, че не се нуждае от обяснение.

Учудване буди, обаче, пълното мълчание на еврейските организации относно кумира на русофилщината у нас Николай Игнатиев, родоначалник на антисемитското законодателство в държавата, чийто посланици поднасят цветя в наши дни на неговия паметник в София и настояват пред българските власти за още такива знаци на почит към този антисемит, избран от Кремъл за патрон на руската дипломация.

Който иска да се бори с корените на антисемитизма на принципна основа, трябва да има доблестта да го направи по трудния начин срещу противник, като руската пета колона у нас. Немощният Дянков е лесна мишена за превръщане в хипербола за някакъв фашистки реваншизъм, докато руската пета колона е мощен инструмент за влияние в полза на руския реваншизъм спрямо отскубналата се от московския контрол европейска България.

Прилагам откъс от “Измамата “Сан Стефано” за онези, които не знаят или се правят, че не знаят кой е всъщност Игнатиев.

ГРАФ ИГНАТИЕВ, БАЩАТА НА РУСКОТО АНТИСЕМИТСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ВЪВЕДЕНО ПОЛОВИН ВЕК ПРЕДИ НАЦИСТКОТО В ГЕРМАНИЯ

Руският държавно спонсориран антисемитизъм предхожда нацисткия в Германия с половин век. Бащата на антисемитското законодателство в руския Трети Рим е на практика учител на Хайнрих Химлер в нацисткия Третия райх.

Става дума за проваления на дипломатическия фронт заклет реакционер и антисемит граф Николай Игнатиев. Издигнат е за министър на вътрешните работи след фиаското на неговия ялов договор от Сан Стефано, превърнат в наши дни в апотеоз на руското влияние в България.

Държавно спонсорираният антисемитизъм в Русия има своя баща в лицето на Николай Игнатиев. В България, горда със спасяването на своите евреи в наши дни до степен, че този факт е превърнат в българска автореклама пред цивилизования свят, истинският образ на антисемита и краен реакционер Николай Игнатев, е напълно неизвестен. Пазен е в дълбока тайна от русофилското статукво у нас, за да не прогледнат българите за истината. Четящите тези редове могат да попитат когото и да било около себе си и ще се уверят, че наистина никой не е чувал за антисемитизма на министъра на вътрешните работи на Русия Николай Игнатиев, узаконил гоненията на евреите в Русия след като се е самообявил за “освободител” и “благодетел”на българите. Или поне за такъв ни го представя русофилската пропаганда.

Игнатиев изпада в немилост пред Александър II веднага след фиаското си от Сан Стефано. Фалира безвъзвратно като дипломат, чието дело е било ревизирано само три месеца след 3 март 1878 г. на конгреса на Европейските сили в Берлин през лятото на 1878 г. . Провал, предопределен от предварителните тайни договорки на Русия с Австро- Унгария и Великобритания срещу евентуалното възникване на голяма България.

Близо три години по-късно Игнатиев е награден за заслуги към руското мракобесие от новия император Александър III с поста министър на държавното имущество. Броени седмици след като на 1 март 1881 г. загива при атентат царят Освободител (на крепостните роби в Русия) Николай Игнатиев става по волята на новия император министър на вътрешните работи.

Генерал Игнатиев е издигнат за заслуги в борбата му срещу евр(оп)ейското влияние като най – виден представител на руското мракобесие. Доказал се е като върл реакционер още като дипломат на Балканите, воювал “ с болка на сърце” срещу проникването на европейско влияние сред народите на полуострова. Натоварен е в ролята на водещ руски православен фундаменталист и радетел на идеята за подчиняването на славяните на руските имперски интереси да бди в самата руска империя да не покълне европейско влияние. Това го прави особено актуален за реанимирана употреба от страна на съвременната кремълска пропаганда в България за нуждите на московската антиевропейска и антизападна доктрина в усилията на Москва да насъсква България срещу нейните западни съюзници.

Николай Игнатиев се самоопределя като заклет антисемит в интервюта с меродавни автори. Сред тях е английският журналист Чарлз Марвин, който познава Русия от 16 годишен. Живее там с баща си, нает като инженер по проект на река Нева. Научава руски по време на своя 6 годишен престой, продължил до 1876 г. От в. “Глоуб” го наемат като кореспондент за година и половина в Санкт Петербург. Завръщайки се в Лондон е приет на работа във външното министерство. Доверяват му на 29 май 1878 г. да направи копие от тайната сделка на Великобритания с Русия, подготвена за подялбата на плячката от Руско-турската война (за сметка на българите), обявена по онова време. Чарлз Марвин предоставя още същата вечер резюме на документа на в. “Глоуб”. Скандалът принуждава премиера Солсбъри да заяви на 1 юни в камарата на лордовете, че публикацията е лъжа. На 14 юни “Глоуб” публикува пълния текст на срамната сделка с Русия (за българска сметка). Храбрият журналист Чарлз Марвин е арестуван на 26 юни, но три седмици по-късно е освободен поради липса на доказателства за извършено престъпление. След това журналистът публикува пълни разкрития как Англия и Русия тайно са се договорили на 31 май 1878 г. за подялбата на балканското наследство на победената от Русия Османска империя.

Чарлз Марвин интервюира министъра на вътрешните работи на Русия Николай Игнатиев през 1882 г. и му задава въпрос за отношението му към евреите. На което Игнатиев отговаря:

„Евреите сами се обявяват за общност. Те имат свои собствени обичаи и навици и не биха следвали тези, установени в Русия. Те са държава в рамките на държавата. Как бихме могли да се справим с подобен чужд елемент?“

Чарлз Марвин пита за уточнение:

„Но недоволството е, че Вие няма да позволите на евреите да се възползват от привилегиите на останалите граждани на Русия”.

На това министър Николай Игнатиев отвръща с кратка лекция по отношение на “мръсния евреин”, който “угнетява хората” и заслужава да бъде изгонен от Русия (както и става с 1 милион евреи след погромите от май 1881 г. в руската империя):

“Ако сте живели в Южна Русия тогава ще знаете какво е евреинът. Той е мръсен, облича се различно от всички останали, организира свое собствено общество и угнетява хората. Както отбелязах преди време пред една делегация, която ме чакаше – да уважаваме изгонването на евреите от определени градове и територии – как бих могъл да накарам хората да те приемат ако ти правиш всичко по силите си, за да ги накараш да те мразят и отлъчват?“ (Чарлз Марвин, „Руското настъпление към Индия“, разговори със Скобелев, Игнатиев и други изтъкнати руски генерали и държавници, централно азиатския въпрос, Лондон, Законът Сампсън, Марстън, Сърл и Ривингстън, 1882, стр. 233.)

За същото свидетелства и Уйлям Томас Стийд, известен и като писател, предвидил катастрофата на “Титаник”, загинал отгоре на всичко въпреки прочеството си в катастрофата на борда на същия този кораб през април 1912 г..

“Генерал Игнатиев има често посещения от равините, когато е Министър на Вътрешните работи, и в своите интервюта с делегациите той се изказва по обичайния си начин. Той им казва, че когато равините ревизират Талмуда и прочистват пасажи, които учат евреите, че вярата не трябва да се поддържа чрез идолопоклоничество, те самите могат да се върнат и да помолят да им бъдат възстановени и да споделят именно привилегиите на идолопоклоничеството. „Ние страдахме под робството на Египет,“ казват равините. „Но“, язвително отвръща Игнатиев, „ако е така, защо не си излязохте от Египет? Къде беше вашия Моисей? Аз бих бил твърде доволен да му дам всичката власт да заведе вашите хора в земите на Ханаан. Фараонът не би ви пуснал; аз, от друга страна ще изпитам задоволство да ви дам всяка възможност да заминете.“ W.T. Stead, “Truth About Russia”, London, 1888, Cassel and Company, Ltd, p. 305

Не само английски източници разобличават Николай Игнатиев като баща на руския държавно планиран антисемитизъм, еманация на руската реакционност от края на 19 век. За погромите над евреите в руската империя, прогонили един милион евреи само за година след като Игнатиев оглавява борбата с “еврейското влияние” в Русия, свидетелстват и руски източници (пълният текст на статията за онези русофили, които могат да четат на руски, публикувам в оригинал в приложението в края на книгата).

П.С. Надявам се колегата Иван Бакалов да публикува този текст в e-vestnik като право на отговор не в защита на когото да било, а като противодействие на лицемерната поза на съвременните поклонници на русофилщината, заредена с вековен антисемитизъм, практикуван в Русия като държавна политика далеч преди неговата ескалация в нацистка Германия.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.